Р Е Ш Е Н И Е
№ 468 / 15.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд, гр. Пазарджик, V състав, в открито заседание на шестнадесети септември две
хиляди и девета година в състав:
Председател:
Георги Видев
при
секретаря А.М. като разгледа докладваното от съдия Георги Видев административно
дело № 349, по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано
по жалба на Н.А.Н. против Мотивирано Решение № 13 от 25.05.2009 г., издадено от
Директора на Районно Управление “Социално осигуряване” гр. Пазарджик, с което е
оставена без уважение подадената по административен ред жалба от Н.Н. против
Разпореждане № ********** ПР-228/07.04.2009 г. на длъжностното лице по
пенсионното осигуряване. С посоченото разпореждане е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.
Жалбоподателят е
направил искане съдът да отмени Мотивирано Решение № 13 от 25.05.2009 г., да
върне преписката по заявлението му за пенсиониране на РУСО Пазарджик за ново
произнасяне при съобразяване с дадените от съда задължителни указания и да бъде
задължен ответника да зачете спорния трудов стаж за втора категория труд.
Жалбоподателят претендира присъждане и на направените от него разноски по
делото.
Жалбоподателят счита, че обжалваното
мотивирано решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Според него
длъжността “шлосер”, която е заемал е визирана и призната за втора категория
труд в раздел втори – отрасъл “Металургия, металообработване и машиностроене”,
т. 12 ПКТП /отм./. Тези съображения се подържат и в съдебно заседание и в
представените писмени бележки от процесуалния му представител. Представителят
добавя, че жалбоподателят е работил при намалено работно време и при получаване
на вредни за дейността, която е извършвал, тъй като са се отделяли във въздуха
изключително опасни за здравето газообразни вещества при обработката на
металите. Положеният от жалбоподателя труд е признат за втора категория и
съгласно чл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС.
Процесуалният представител на
ответника подържа становището, че обжалваният административен акт е правилен и
законосъобразен, поради което моли да бъде потвърден от съда. В акта
изчерпателно са посочени фактическите и правните основания, поради които е
отказано отпускане на пенсия, както и защо за периода, когато лицето е работило
в Завод за резервни части “Бесапара” му е отказано зачитането на втора
категория труд. Осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и
осигурителни книжки, съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС.
Както правилно е посочено във
фактическите основания на обжалваното мотивирано решение, за да бъде отпусната
пенсия за осигурителен стаж и възраст по Заявление № МП-2697/10.02.2009 г. на
жалбоподателя освен необходимата възраст – 57 години, която той към датата на
заявлението е навършил, е необходимо да е работил поне 15 години при условията
на втора категория труд, съгласно § 4, ал. 1 от КСО.
Видно от трудовата книжка на
жалбоподателя през периода 02.12.1975 – 01.04.1999 г. той е заемал длъжността
шлосер в Завод за резервни части “Бесапара” Пазарджик. Спорът между
жалбоподателя и административния орган се свежда до това дали положеният през този период труд е втора, или
трета категория, което има правно значение, тъй като ако се приеме, че
категорията е втора, то жалбоподателят би разполагал с необходимите 15 години
при условията на втора категория труд, за да му бъде отпусната исканата пенсия.
В мотивите на обжалваното мотивирано
решение е посочено, че длъжността на жалбоподателя – шлосер в завод за резервни
части не отговаря на изискванията на т. 26 и т. 66и от отменения Правилник за
категоризиране на труда при пенсиониране. За определяне на категорията на труда,
полаган от жалбоподателя е приложим именно ПКТП /отм./, тъй като този правилник
е действал към периода, през който жалбоподателят е работил в Завод за резервни
части “Бесапара” Пазарджик. Точка 26 от ПКТП /отм./ признава на
строително-монтажните работници втора категория труд, но в случаите, когато
непосредствено работят на обектите на строително-монтажната дейност. Съгласно
т. 66и от ПКТП /отм./, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 2 от НПОС, за втора категория труд се признава и работата
в специализирани ремонтни бригади и звена на фирми и предприятия, извършващи
ремонт на място, на строителни и пътностроителни машини в строително-монтажната
дейност и производство на строителни заготовки.
Съдът споделя изводите на административния орган, че
изброените хипотези на втора категория труд не са налице в настоящия случай, тъй
като видно от приетото по делото заключение на вещото лице и от разпита на
свидетеля е, че работата на жалбоподателя се е състояла в производство на
метални конструкции, като работното му място е било изцяло в цеха на
предприятието. Следователно работата на жалбоподателя не се е състояла в
извършване на ремонт на място на обекти на строително-монтажна дейност или на
строителни и пътностроителни машини, нито в производство на строителни
заготовки.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че длъжността му е призната за втора категория труд в раздел
втори – отрасъл “Металургия, металообработване и машиностроене”, т. 12 ПКТП
/отм./: Действително в т. 12 от отменения ПКТП
е посочена и длъжността шлосер в
цех “Ширпотреба” при НПП “Бл. Попов” – Перник. От друга страна,
цитираната от жалбоподателя т. 67 от ПКТП /отм./ постановява причисляването към
съответната категория труд – І или ІІ, независимо в кой отрасъл на
производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и
тежест на труда. Следователно, независимо, че жалбоподателят е работил като
шлосер в Завод за резервни части “Бесапара”, а не като шлосер в цех “Ширпотреба” при НПП “Бл. Попов” –
Перник, то трудът му следва да се причисли към втора категория, ако работата му
е свързана със същата вредност и тежест на труда.
Изречение 1, на т. 12 от ПКТП /отм./
сочи вида на работата в отраслите металургия, металообработване и
машиностроене, която се признава за втория категория труд, а именно – работници
в леярското производство на черни метали, невключени в т. 4а, буква “н”. В т.
4а, буква “н” са включени работници непосредствено в леярското производство на
черни метали, на които по утвърден списък на професиите се признава първа категория
труд. Следователно законът признава на всички работници в леярското
производство на черни метали първа или втора категория труд. Второто и третото изречение на т. 12 от ПКТП
/отм./ сочат конкретно предприятие, в
което се е осъществявало такова леярско производство на черни метали – НПП “Бл.
Попов” – Перник, като признават втора категория труд на работници, работили в
определени цехове и отделения на това предприятие, включително в цех
“Ширпотреба”, където е посочена и длъжността “шлосер”. Предвид тази нормативна
уредба, за да се причисли труда на жалбоподателя към втора категория следва
работата му да е била свързана със същата вредност и тежест на труда, т.е. би
следвало предприятието, в което е работил да се занимавало с леярско
производство на черни метали. Видно от заключението на вещото лице и от
свидетелските показания нито Завод за резервни части “Бесапара” Пазарджик, нито
цеха, в който е работил жалбоподателя са били с предмет на дейност – леярско
производство на черни метали. Нещо повече – вещото лице установява, че както на
жалбоподателя, така и на всички работници, работили в Завод за резервни части
Бесапара Пазарджик не са се изплащали доплащания за работа във вредна и опасна
среда. Това установяване противоречи на показанията на свидетеля Ш., който
твърди, че е имало “някакви пари” за вреден труд, но съдът приема за достоверно
установеното от вещото лице обстоятелство, тъй като то е установено пряко от
писмени документи – ведомости за целия период, през който жалбоподателят е
работил в предприятието. Дори и да се приеме обаче, че при работата в
машиностроителното предпиятие Завод за резервни части Бесапара Пазарджик са се
отделяли определени вредни вещества, както твърди свидетелят, несъмнено е, че
работата в завода за резервни части не е със същата вредност и тежест на труда,
каквато представлява работата с леярско производство на черни метали.
Логиката, че след като
жалбоподателят е работил като шлосер, то работата му е призната за втора
категория труд, не намира опора в закона, тъй като т. 12 от ПКТП /отм./
признава за втора категория труд работата като шлосер само в цех “Ширпотреба”
при НПП “Бл. Попов” – Перник, а не работата като шлосер изобщо.
Предвид горното съдът намира, че обжалваното
мотивирано решение е издадено при спазване на материалноправните разпоредби.
Спазени са и останалите законови изисквания при
издаването на обжалвания административен акт, както следва: Директорът на РУСО
Пазарджик, издал Мотивирано Решение № 13 от 25.05.2009 г., е именно
компетентният да издава такива решения орган съгласно, чл. 117, ал. 1, т. 2,
буква а)
от КСО. Спазени са производствените
правила и формата при издаването на административния акт, а именно – издаден е
под формата на писмено мотивирано решение и в срока по чл. 117, ал. 3 от КСО.
Издаден е в съответствие с целта на закона при условията на обвързана
компетентност.
Следователно обжалваният административният акт е
законосъобразен, а жалбата срещу него е неоснователна, поради което следва да
бъде отхвърлена, с оглед на което Административен съд, гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Н.А.Н. против Мотивирано Решение № 13 от
25.05.2009 г., издадено от Директора на Районно Управление “Социално
осигуряване” гр. Пазарджик, с което е оставена без уважение подадената по административен
ред жалба от Н.Н. против Разпореждане № ********** ПР-228/07.04.2009 г. на
длъжностното лице по пенсионното осигуряване.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.
Съдия:/п/
РЕШЕНИЕ
№4739 от 13.04.2010г. на ВАС- Шесто отделение:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №468 от 15.10.2009г. по адм. дело №349 по описа за 2009г. на
Административен съд, гр.Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.