Р Е Ш Е Н И Е   

  126/ 9.3.2009г.

 

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд, гр. Пазарджик, ХІІ състав, в открито заседание на дванадесети февруари  две хиляди и девета година в състав:

 

Председател:  Е.Г.

Членове:         1. С.К.

                         2. В.А.

 

при секретаря Я.в. и в присъствието на прокурора А. п., като разгледа докладваното от съдия А. к.а.н.х.д. № 35 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК).

             Касационното производство е образувано по жалба на ЕТ “Л.У.”***, представляван от Л.Т.У. против решение № 758 от 10.12.2008 г. на Районен съд Пазарджик, постановено по н.а.х.д. № 2069/2008 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 204/05.09.2008 г. на Заместник-кмета на Община Пазарджик. С посоченото наказателно постановление за нарушение на чл. 9, ал.1 и ал. 2 от ЗЗП (Закона за защита на потребителите) на ЕТ “Л.У.”***, представляван от Л.Т.У. на основание чл. 198 и чл. 233, ал. 2 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 300 (триста) лева.

            В касационната жалбата се излагат подробни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, както и за неговата необоснованост. Моли да се отмени решението на въззивния съд.

Ответникът – Община Пазарджик чрез процесуалният си представител юрисконсулт Х.поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените основания от жалбоподателя, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законовия срок, допустима е, а разгледана по същество е неоснователна.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел от фактическа страна, че на 07.08.2008 г. свидетелката Т. – ст. инспектор към сектор “РПС”, отдел “МДТ” на Община Пазарджик извършила проверка в търговски обект на ЕТ “Л.У.”  - магазин за мъжка конфекция на ул. №, при която констатирала, че за някои от предлаганите стоки липсвали етикети с информация на български език за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на текстилните продукти, нейните съществени характеристики, условията на съхранението им и, ако е необходимо, указание за употреба. За горните обстоятелства на 25.08.2008 г. бил съставен АУАН, надлежно предявен и връчен на едноличния търговец, въз основа на който е издадено и обжалваното НП.

При тази фактическа обстановка съдът е приел, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно, поради съобразяването му с изискванията на материалния и процесуалния закон. Като неоснователни са преценени изложените от жалбоподателката доводи за допуснати процесуални нарушения, както и относно неяснотата за какво деяние се търси административнонаказателна отговорност от търговеца.

Тези изводи на Районния съд се възприемат изцяло от настоящата касационна инстанция, тъй като се потвърждават напълно от събраните по делото писмени и гласни доказателства. От тях категорично се установява извършеното нарушение на чл. 9, ал. ал. 1 и 2 от Закона за защита на потребителите.

На първо място, следва да бъде отбелязано, че посочената като касационно основание “необоснованост” на съдебното решение не е от кръга на посочените в чл. 348 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, поради което същото не следва да бъде обсъждано от настоящата инстанция.

Не са допуснати твърдяните в касационната жалба нарушения на процесуалните правила при постановяване на решението на районния съд. Достатъчно ясно и конкретно в оспореното наказателно постановление е посочено, че същото се издава на основание акт № 4957 от 25.08.2008 г., съставен от Д.Н. Т.Точно и пълно е описано съставомерното деяние. Наказаното лице ефективно е било уведомено за наличието на съставения АУАН. Поради горното не е налице лишаване на жалбоподателката от възможност за ефективно запознаване с обосноваващите обвинението доказателства.

Аргументите на касационния жалбоподател относно несъставомерността на описаното деяние също не могат да бъдат споделени. Действително, използването на равнозначни по смисъла си понятия – а именно “допусната продажба”, вместо посоченото в чл. 9 ЗЗП “предлага на потребителите стоки” – при описанието на извършеното нарушение не представлява съществено процесуално нарушение и не води до неяснота на обвинението в такава степен, че да затруднява осъществяването на правото на защита.

Не следва да бъде прието и възражението в касационната жалба, че в случая е налице допуснато съществено процесуално нарушение от административнонаказващия орган, изразяващо се съставянето на АУАН в един по-късен момент от момента на непосредственото установяване на нарушението. Съставянето на АУАН при спазване на условията на чл. 34 от ЗАНН е безспорно доказано по делото и обстоятелството, че това не е сторено в непосредствения момент на установяване на нарушението не води до извода за нарушение на производствените правила.

При постановяването на обжалваното решение не е налице и нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства се установява обстоятелството, че в търговския обект, стопанисван от едноличния търговец, действително са били предлагани стоки, на които са липсвали етикети с информация на български език за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на текстилните продукти, нейните съществени характеристики, условията на съхранението им и, ако е необходимо, указание за употреба. Не се ангажираха каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателката за наличието на изключение по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗЗП, което да дава възможност информацията по ал. 2 да бъде предоставена чрез използването на широко разпространени символи, като пиктограми и други знаци, които са лесно разбираеми за потребителите, или чрез използването на наименования за произход на стоките, които са общоизвестни, нито пък, че самите стоки са били снабдени с такива символи или наименования. Правилно и законосъобразно районният съд не е кредитирал показанията на свидетеля У., преценявайки личната заинтересованост на същия като съпруг на жалбоподателката. Като неоснователни ще следва да се отхвърлят аргументите в касационната жалба относно личната заинтересованост на свидетелката Т., тъй като същата като длъжностно лице била получавала допълнително материално стимулиране в зависимост от резултатите от работата й. Подобно становище не може да бъде споделено поради обстоятелството, че контролните органи констатират извършеното нарушение и съставят АУАН в изпълнение на свои служебни задължения, което не може да бъде поставяно в зависимост от евентуално получавано допълнително материално стимулиране, доколкото не е предоставено на личната им преценка.

На свой ред, напълно законосъобразно в обжалваното решение е възприето, че размерът на наложената имуществена санкция е съобразен с изискванията на чл. 27 от ЗАНН. По разбиране на настоящия съдебен състав фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед на изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд – Пазарджик за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 758 от 10.12.2008 г. на Районен съд Пазарджик, постановено по н.а.х.д. № 2069/2008 г.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    /п/

 

 

ЧЛЕНОВЕ:              1. /п/

 

2./п/