В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Пазарджик, ІІ състав, в открито заседание на пети октомври през две хиляди и девета година в състав:

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

при секретаря Я.В., като разгледа а.х. дело № 409 по описа на съда за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 215, във връзка с чл. 216, ал. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Б.Б.Ш. и Ф.А.Ш. *** против Заповед № ДК-10-4/07.04.2008 г. на Началника на РДНСК – Пазарджик, с която е отхвърлена като недопустима молбата им, с характер на жалба, постъпила чрез ДНСК – София с вх. № ПЗ-2716-15-437/05.11.2007 г.

Недоволни от така постановената заповед са останали жалбоподателите, които в подадената жалба и чрез процесуалния си представител адвокат З., са изложили доводи за незаконосъобразност на същата. В съдебно заседание процесуалният представител изтъква доводи за издаването на оспорения административен акт в нарушение на чл. 39, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Моли да се отмени обжалваната заповед и да бъдат присъдени направените деловодни разноски.

Ответникът взема становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена.

Заинтересованото лице Община Велинград, не взема становище по жалбата.

Заинтересованите лица Д.М.П. и С.Х.П., чрез процесуалния си представител адвокат Д., оспорват жалбата, молят същата да бъде отхвърлена и да им бъдат присъдени направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима. Правен интерес и активна процесуална легитимация по чл. 216, ал. 6 от ЗУТ за жалбоподателите е налице в качеството им на страна в производството по чл. 216, ал. 2 – 5 ЗУТ пред РДНСК – Пазарджик. Хипотетичната недопустимост на жалбата срещу разрешението за строеж предвид липсата на предпоставките по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ няма отношение към правото на жалба и реализацията му по реда на съдебното обжалване на заповедта, издадена по чл. 216, ал. 5 от ЗУТ.

Разгледана по същество жалбата е основателна, но поради различни съображения от изложените в нея.

С молба, с характер на жалба, постъпила чрез ДНСК – София с вх. № ПЗ-2716-15-437/05.11.2007 г. /л. 37 – л. 40/ Б.Ш. и Ф.Ш. са изразили несъгласието си с извършващ се строеж в съседен на притежавания от тях имот, като са поискали “отмяната на строителното разрешение”.

По повод на тази молба /жалба/, препратена от ДНСК на РДНСК – Пазарджик с писмо вх. № Вг-187-01-808/12.11.2007 г. /л. 36/, е издадена обжалваната заповед, с която същата е отхвърлена като недопустима, като е прието, че жалбоподателите не притежават качеството на заинтересовани страни по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ.

От събраните по делото доказателства е видно, а и между страните не е спорно, че жалбоподателите не са собственици на имота, за който е издадено евентуално обжалваното разрешение за строеж № 159//12.06.2007 г., а са съсобственици на съседния имот УПИ ХІІ-4519, кв. 653 по плана на гр. Велинград.

Настоящият съдебен състав счита, че Началникът на РДНСК – Пазарджик се е произнесъл с незаконосъобразен акт, който ще следва да бъде отменен, но поради различни съображения от изложените в жалбата.

По силата на чл. 216, ал. 1 ЗУТ, не подлежат на пряк съдебен контрол издадените разрешения за строеж, заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се изискват. За тези административни актове законодателят е предвидил да се обжалват първо по административен ред пред специализиран орган – Началникът на съответната Регионална дирекция за национален строителен контрол. Той упражнява контрол за законосъобразност на издадения акт, като е длъжен да направи преценка за редовността на подадената жалба, впоследствие и за нейната допустимост, и едва след това да се произнесе с мотивирана заповед по основателността й.

Настоящият съдебен състав приема, че Началникът на РДНСК с обжалваната заповед незаконосъобразно се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран надлежно. Видно от съдържанието на приложената по делото молба с характер на жалба, постъпила чрез ДНСК – София с вх. № ПЗ-2716-15-437/05.11.2007 г., същата съдържа съществени нередовности, които е следвало да бъдат установени от контролния административен орган и да бъдат дадени указания за отстраняването им. В процесната молба е изложено общо несъгласие с извършван строеж, като са изложени “някои опасения” и се прилагат документи по списък. Не става ясно дали жалбоподателите оспорват административен акт или фактически действия, извършвани в евентуално съседния имот, като дори и това съседство се извлича единствено по косвен път. Липсва конкретизация на обжалвания административен акт, която да позволи правилната и законосъобразна преценка по отношение връчването на акта и спазването на законоустановените срокове за обжалване. Липсва конкретизация на двата имота, която да позволи правилната и законосъобразна преценка за наличието или липсата на правен интерес за подалото жалбата лице. Констатирайки тези нередовности, административният орган е бил длъжен да изпрати съобщение до жалбоподателите, с което да даде указания за тяхното изправяне. Вместо да направи това, административният орган е приел, че е сезиран с жалба срещу разрешение за строеж № 159 от 12.06.2007 г. на Главния архитект на Община Велинград, в която се иска Началникът на РДНСК – гр. Пазарджик да го отмени. Констатации в този смисъл се съдържат единствено в придружителните писма, с които жалбата /молбата/ е препратена от ДНСК – София на РДНСК – Пазарджик /л. 17, 19 и 36/, но не и в процесната молба /жалба/. На тази база, тълкувайки разширително нейното съдържание, административният орган е извършил и преценката относно наличето или липсата на правен интерес за жалбоподателите.

Поради изложените съображения Заповед № ДК-10-4/07.04.2008 г. на Началника на РДНСК – Пазарджик ще следва да бъде отменена, а административната преписка – върната на основание чл. 173, ал. 2 от АПК на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Съобразно изхода на настоящото съдебно производство, РДНСК – Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите направените и надлежно претендирани деловодни разноски в размер на 970 лева, които, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, включват и разноските за водене на делото във ВАС.

Следва да бъде отбелязано, че в настоящото съдебно производство неправилно е конституирана като заинтересовано лице Община Велинград. С оглед на това Община Велинград ще следва да бъде заличена като страна в производството.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, и чл. 173, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ДК-10-4/07.04.2008 г. на Началника на РДНСК-Пазарджик.

ВРЪЩА административната преписка по молба /с характер на жалба/, постъпила с вх. № на ДНСК ПЗ-2716-15-437/05.11.2007 г. за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА РДНСК – Пазарджик да заплати на Б.Б.Ш. и Ф.А.Ш. *** направените деловодни разноски в размер на 970 лева.

ЗАЛИЧАВА като заинтересовано лице по делото неправилно конституираната Община Велинград.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

СЪДИЯ: /П/

РЕШЕНИЕ № 5305 от 23.04.2010 г. на ВАС - София , Второ отделение по адм. д. № 16504/2009 г. - ОТМЕНЯ решение № 505/28.10.09 г. , постановено по адм. д. № 409/09 г. по описа на Административен съд - Пазарджик , вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователно оспорването по жалбата на Б. Б. Ш. и Ф. А. Ш. , двамата от гр. Велинград , ул. "П." № .., срещу Заповед № ДК-10-4/07.04.08 г. на началника на РДНСК - Пазарджик , с която жалбата на Ш. срещу Разрешение за строеж № 159/12.06.07 г. на главния архитект на община Велинград за "Комбинирана жилищна сграда с магазини " в УПИ ХІІІ - 4518 , кв. 653 по плана на гр. Велинград , собственост на Д. М. П. е отхвърлена. ОСЪЖДА Б. Б. Ш. , ЕГН … и Ф. А. Ш. , ЕГН … , двамата от гр. Велинград , ул. "П." № .. ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. М. П. и С. Х. П. деловодни разноски в размер на 355 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно