Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 481/20.10.2009г.

гр. Пазарджик, 20.10.2009 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТЕФКА КЕМАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
2. ДОБРОСЛАВ РУКОВ

При секретар	Т.С.	и с участието
на прокурора	Ангел Панков	изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 419 по описа на съда за 2009 г.

Производството е по реда на чл. 185 от АПК и е образувано по жалбата на И.Г.Л. – Кмет на Община гр. Велинград, чрез пълномощника адв. Ю.П.Д. против решение № 168 по протокол № 10 от 01.06.2009 г. на Общински съвет гр. Велинград, потвърдено с решение № 243 по протокол № 11 от 22.06.2009 г. С оспореното решение са приети изменения и допълнения в Правилника за организацията и дейността на Общински съвет гр. Велинград, неговите комисии и взаимодействието му с Общинската администрация.

В жалбата се твърди, че приетите изменения и допълнения в текстовете на чл. 15, ал. 7, чл. 32, ал. 2 и ал. 3, чл. 66, ал. 2 и чл. 107 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет гр. Велинград, неговите комисии и взаимодействието му с Общинската администрация (наричан по-долу Правилника) са неправилни и незаконосъобразни поради неспазване на установената от закона форма, съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска от съда да отмени решение № 168 по протокол № 10 от 01.06.2009 г. на Общински съвет гр. Велинград, потвърдено с решение № 243 по протокол № 11 от 22.06.2009 г., в оспорените части, както и присъждане на направените по делото разноски.

С допълнителна молба вх. № 2519 от 10.07.2009 г. жалбоподателя е заявил, че заедно с решение № 168, взето с протокол № 10 от 01.06.2009 г. на Общински съвет гр. Велинград, да се счита за оспорено и потвърдителното решение № 243 от 22.06.2009 г. на Общински съвет гр. Велинград, тъй като то съставлява неразделна част от него.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован се представлява от адв. И., който поддържа жалбата. По изложени съображения моли съда да се произнесе по валидността на оспорените решения, като се прогласи тяхната нищожност, в обжалваната им част, като при условията на евентуалност моли същите да бъдат отменени като незаконосъобразни.

За ответника – Общински съвет гр. Велинград, редовно призовани, се явява адв. Б., който моли да бъде оставена без уважение жалбата, като се оставят в сила направените изменения и допълнения в Правилника. Представя доказателства в подкрепа на твърдението си. Претендира направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик намира жалбата за основателна и моли същата да бъде уважена.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С решение № 168, взето на заседанието, проведено на 01.06.2009 г. по протокол № 10, Общински съвет гр. Велинград, след проведено гласуване и на основание чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА е взел решение, с което приема измененията и допълненията в Правилника за организацията и дейността на Общински съвет гр. Велинград, неговите комисии и взаимодействието му с Общинската администрация. Измененията в Правилника са приети с изискуемото по закон мнозинство – от общ брой общински съветници – 29, на заседанието са присъствали 28, от които гласували са – “за” - 16, “против” – 9 и “въздържали се” – 3.

По делото са представени доказателства видно, от които кмета на Община гр. Велинград се е възползвал от дадената му законова възможност и в законоустановения срок е подал оспорване изх. № 029-03-196 от 12.06.2009 г. до председателя на Общински съвет гр. Велинград, с което е оспорил решение № 168 по протокол № 10 от 01.06.2009 г. на Общински съвет гр. Велинград, като незаконосъобразно. Върнатото за ново обсъждане решение е потвърдено с решение № 243 по протокол № 11 от 22.06.2009 г. на Общински съвет гр. Велинград. Решението е взето с изискуемото по закон мнозинство – от общ брой общински съветници – 29, на заседанието са присъствали 23, от които гласували са – “за” - 16, “против” – 6 и “въздържали се” – 1.

Видно от представения по делото протокол от 07.05.2009 г. решението е разгледано и обсъдено преди датата на приемането му от Постоянната комисия по общинска собственост, местно самоуправление, нормативна уредба, регионална политика и евроинтеграция.

По делото се установи, че проекта на новия Правилник е публикуван в интернет страницата на сайта на Община гр. Велинград на 21.04.2009 г., съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, приложим субсидиарно по силата на препращащата норма на чл. 80 от АПК.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице имащо правен интерес от оспорването, по смисъла на чл. 186, ал. 2 от АПК и в законоустановения срок.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

На първо място е оспорена разпоредбата на чл. 15, ал. 7 от Правилника. Съгласно нея експертите, консултантите и юристите получават възнаграждение определено от Председателя на Общинския съвет, като средствата за това се осигуряват от Общината от средствата за издръжка на Общинския съвет. Изплащането на средствата се осъществява въз основа на договори, подписани от Председателя на Общинския съвет. С приетото изменение на посочената разпоредба от Правилника общинският съвет е предоставил правомощия на председателя на общинския съвет да сключва договори и да се разпорежда с общинския бюджет, като определя възнагражение по сключените консултантски договори. Оспорена е и разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от Правилника, съгласно която внесените предложения в Общинския съвет при необходимост се съгласуват с юриста, с когото Общинския съвет има подписан договор за консултантски услуги.

Съдът намира за основателно направеното в жалбата възражение, че двата текста противоречат на чл. 17, чл. 25, т. 6, чл. 29а и чл. 44, ал. 1, т. 16 от ЗМСМА. Общинският съвет на съответната община е орган на местно самоуправение и правомощията му са определени в чл. 21 ЗМСМА, но не е юридическо лице със самостоятелен щат и бюджет. Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗМСМА общинският съвет избира председател измежду избраните общински съветници и има право предсрочно да прекрати правомощията му. Следователно председателят има правата на общински съветник и правата посочени в чл. 25 ЗМСМА, които са ограничени и са единствено във връзка с ръководство на административната работа на общинския съвет и представителство на общинския съвет. Правата на председателя на общинския съвет не съответстват на правата и на правомощията на кмета на съответната община, тъй като последния е орган на изпълнителната власт в общината и едиствено той може да представлява общината, при сключване на договори и пред съда.

С оглед на изложеното, съдът намира, оспорените разпоредби на чл. 15, ал. 7 и чл. 66, ал. 2 от Правилника, за незаконосъобразни, поради което ще следва да бъдат отменени.

На второ място е оспорена разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Правилника, съгласно която общинския съветник има правото да ползва материално-техническата база и услугите на общинската администрация във връзка с изпълнение на задължения, произтичащи от неговата компетентност, безплатно. Сочената разпоредба, настоящият съдебен състав преценява като незаконосъобразна, поради противоречието й с разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от ЗМСМА, където се казва, че пътните и други разноски, направени от общинския съветник във връзка с работата му в съвета, се поемат от общинския бюджет. Тълкувайки оспорената разпоредба може да се направи еднозначен извод, че ползването на материално-техническата база, както и други направени разходи, при изпълнението на задълженията на общинския съвет не са безплатни, а се поемат от бюджета на Общината. Самата разпоредба на закона е императивна по своя характер и не позволява тези обществени отношения да бъдат регламентирани по друг начин. Уреждайки ги по различен начин, разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Правилника влиза в противоречие с разпоредба на един по-горен нормативен акт.

С последната оспорена разпоредба на чл. 107, ал. 1 от Правилника се създава задължение на кмета на общината ежемесечно да изпраща на Председателя на Общинския съвет издадените от него актове. Действително в посочената разпоредба не е конкретизирано, кои актове кмета на общината се задължава да изпраща, поради което може да се приеме, че става въпрос за всички издадени такива без изключение. В чл. 44, ал. 1 от ЗМСМА подробно законодателя е изброил всички отговорности и задължения на кмета на общината, като изрично в т. 18 е предвидил като задължение кмета на общината да изпраща на общинския съвет административните актове, както и договорите и техните изменения и допълнения, издадени в изпълнение на актовете, приети от съвета, в тридневен срок от издаването или подписването им. Ето защо съдът намира, че с подзаконов нормативен акт не може да се разширява кръга от актовете, които кмета на общината е длъжен да изпраща на Общинския съвет, тъй като разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 18 от ЗМСМА е императивна.

С оглед на изложеното, съдът намира, оспорената разпоредба на чл. 107, ал. 1 от Правилника, за незаконосъобразна, поради което ще следва да бъде отменена.

Съдът намира за неоснователно направеното оспорване на разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от Правилника, съгласно която на общинските съветници не може да бъде отказан достъп до информация, нужна им за работата като общински съветник, като е регламентирано информацията да се подава веднага или в тридневен срок, ако е необходимо време за набавянето й. Посочената разпоредба не противоречи на закона и подзаконовите нормативни актове. Логично е всеки общински съветник да има право да бъде преимуществено информиран от общинската администрация, за всичко свързано с работата му като общински съветник. Още повече, че Общинския съвет като орган на местното самоуправление е и единствения разпоредител с общинската собственост, който приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, както и определя конкретните правомощия на кмета на общината. Поради тези съображения, настоящия съдебен състав счита, че посочения по-горе текст от Правилника е законосъобразен и няма основание за неговата отмяна.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя ще следва да бъдат присъдени суми за деловодни разноски по компенсация. Видно от пълномощното на процесуалния представител на ответника е договорена сумата от 720 лева, която обаче не е реално заплатена, поради което съдът намира, че на същия не следва да бъдат присъждани суми по компенсация.

Общински съвет гр. Велинград ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Административен съд гр. Пазарджик направените деловодни разноски за публикуване на обявление в “Държавен вестник” в размер на 20 лева, както и на жалбоподателя сума в размер на 160 лева, представляваща платен адвокатски хонорар, по компенсация.

Водим от горното, и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ чл. 15, ал. 7, чл. 32, ал. 2, чл. 66, ал. 2 и чл. 107, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет гр. Велинград, неговите комисии и взаимодействието му с Общинската администрация, приети с решение № 168 по протокол № 10 от 01.06.2009 г. на Общински съвет гр. Велинград, потвърдено с решение № 243 по протокол № 11 от 22.06.2009 г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Кмета на Община гр. Велинград – И. Г. Л. против чл. 32, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет гр. Велинград, неговите комисии и взаимодействието му с Общинската администрация, приет с решение № 168 по протокол № 10 от 01.06.2009 г. на Общински съвет гр. Велинград, потвърдено с решение № 243 по протокол № 11 от 22.06.2009 г.

ОСЪЖДА Общински съвет гр. Велинград да заплати по сметка на Административен съд гр. Пазарджик, направените деловодни разноски за публикуване на обявление в “Държавен вестник” в размер на 20 /двадесет/ лева.

ОСЪЖДА Общински съвет гр. Велинград да заплати на Кмета на Община гр. Велинград – И.Г. Л., направените по делото разноски по компенсация, за адвокатско възнаграждение в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2./П/

РЕШЕНИЕ № 9080 от 30.06.2010 г. на ВАС - София Трето отделение по адм. д. № 15840/2009 г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 481 от 20.10.2009 г., постановено по адм. д. № 419/2009 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Решението е окончателно.