Р Е Ш Е Н И Е

№ 302 / 11.6.2009г.

гр. Пазарджик, 11.06.2009 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – ІV състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

в. а.

при секретар	Я.В.	разгледа докладваното
от съдия	в. а.
административно дело № 44 по описа на съда за 2009 г.

Производството е по реда на чл.215, във връзка с чл.216, ал.6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и е образувано по жалба на Д.А.Х. *** против Заповед № ДК-10-08/30.07.2007г. на началника на РДНСК – Пазарджик. С обжалваната заповед е прието, че жалба с вх.№ 013-00-1375/22.08.2006 г. на Д.А.Х. срещу Становище № 001-00-953/04.08.2006 г. на главния архитект на община Брацигово, представляващо отказ за узаконяване на обект “лятна кухня и стопанска сграда” в УПИ ХVІ в кв. 118 по плана на гр. Брацигово, е неоснователна и е потвърден отказа на главния архитект.

В жалбата се изразява общо недоволство от оспорваната заповед. Заявява, че не е искано съгласието на другия съсобственик на УПИ – то, защото не е знаел. С молба – уточнение от 13.02.2009 г. заявява, че иска да му се узаконят постройките по § 16 от ЗУТ, заявено на 16.01.2009 г. Иска се отмяна на Заповед № ДК-10-08/30.07.2007г. на началника на РДНСК – Пазарджик.

В съдебно заседание, жалбоподателя поддържа жалбата. Моли да се отмени същата, тъй като става въпрос за 2 метра подпорна стена, която баща му е построил, има навлизане от 80 кв.м. на улицата, спора е със съседите, които искат да изместят стената на гаража.

Ответникът - Началника на РДНСК – Пазарджик чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г.Д., оспорва жалбата и изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалвания акт.

Заинтересованите страни Й.А.Х. и С.А.Х. намират жалбата за основателна и молят да се отмени оспорвания акт.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено от фактическа страна следното :

Административното производство е образувано по молба на жалбоподателя № 13-00-1113/31.07.1998 г. до кмета на община Брацигово, с която се иска да му бъдат одобрени проектите за лятна кухня и стопанска сграда в парцел ХVІ – 334 в кв. 118 по ЗРП – Брацигово. Представен е проект за узаконяване на посочените постройки и скица - виза № 52/23.03.1998 г., с която се разрешава проектиране и проучване на лятна кухня и стопанска сграда по указания начин, на основание чл. 112, ал.4 от ППЗТСУ. Видно от представения по делото Протокол по гр.д. № 415/98 г. на Районен съд Пещера за съдебна спогодба, освен жалбоподателя, съсобственик на имота е и Й.А.Х., а С.А.Х. е носител на ограничено вещно право в същия. По повод подадената молба е издадено Становище № 001-00-953/04.08.2006 г. на главния архитект на община Брацигово, с което е постановен отказ за узаконяване на процесните постройки, като административният орган се е мотивирал с обстоятелството, че липсва съгласие от съсобственика на УПИ – то, както и от собственика на съседното УПИ – ХІV в кв. 118 по плана на гр. Брацигово; издадените през 1998 г. строителни книжа не могат да се ползват, тъй като е изтекъл две годишният срок на действието им, съгласно отменения Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), което води до невъзможност да се приложи § 183 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и не е открита молба за узаконяване на същите по § 184 от ПЗР – ЗИД на ЗУТ. Това становище е получено от жалбоподателя на 16.08.2006 г. – видно от известие за доставяне № 41 (стр. 11 от делото). Против становището е постъпила жалба вх. № 013-00-1375/22.08.2006 г. от Д.Х., за което е съставен и констативен протокол от 31.08.2006 г. от служители при общинска администрация гр. Брацигово. Въз основа на тази жалба началника на РДНСК Пазарджик е издал оспорваната в настоящото производство заповед. Административният орган е приел, че жалбата е неоснователна и е потвърдил отказа за узаконяване, издаден от главния архитект на община Брацигово, като се е позовал на скица № 44 (стр. 8 от делото), важаща за квартална разработка за кв. 118, гр. Брацигово, одобрена от ОНС – гр. Пазарджик на 20.04.1982 г., съгласно която между УПИ ХVІ, УПИ ХІV, УПИ ХV и УПИ ХVІІ е предвидено допълващо застрояване на калкан за всички имоти. В същото време строителството, което е въпрос за узаконяване е изпълнено на отстояние от дъно парцел на 3 м. и съответства на скица № 52/23.03.1998 г. – виза за проектиране. Началника на РДНСК Пазарджик уважава разглежданото становище по отношение на установените разминавания между съдържанието на текстовете на представените проекти, виза и молба от 31.07.1998 г., като по отношение на представените проекти намира, че същите могат да се приведат в съответствие с действащата нормативна уредба и презаверка на изискуемите части от правоспособни проектанти. Констатира се още, че визата е издадена в нарушение на ЗТСУ, тъй като не е искано съгласието на собственика на УПИ ХІV и е налице застрояване излизащо от кварталната разработка. Не е искано и съгласието на другия собственик на УПИ ХVІ – Й.А.Х., тъй като имота е съсобствен. Видно от известие за доставяне № *8440000186535* тази заповед е получена от жалбоподателя на 12.01.2009 г. Жалбата срещу нея е заведена с вх. № Бр-167-00-085/22.01.2009 г. и е подадена в законоустановения срок.

По делото са представени множество доказателства, които свидетелстват за наличието на спор за граници между жалбоподателя и собствениците на УПИ ХІV, кв. 118 по плана на гр. Брацигово. Приети са като доказателство искане от жалбоподателя до главния архитект на общината за издаване на удостоверение за търпимост по § 16, ал.1 от ЗУТ за процесните постройки с рег. № 94Д-00-6/16.01.2009 г.; нотариално заверена декларация от три лица, че сградите построени в процесния имот, са построени преди 1986 г. и две писма от община Брацигово, с които уведомяват жалбоподателя, че не могат да издадат такова удостоверение поради спора за граници между него и собствениците на УПИ ІV и че същите сгради за които се иска да бъде издадено удостоверението са предмет на съдебно дело в АС Пазарджик.

Обжалваната заповед е издадена от инж. Д. Д. - началник РДНСК – Пазарджик и в този смисъл изхожда от компетентен орган по смисъла на чл. 216, ал.2 от ЗУТ.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, в законоустановения срок, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

При извършена служебна проверка от съда на всички изисквания за законосъобразност на обжалвания акт, предвид разпоредбата на чл.168 от АПК, се установи, че акта е издаден от компетентен орган, спазена е установената законова форма, не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, съответства на материалния закон и на целта на закона.

Съгласно § 183, ал. 3 от ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 65/03 г.) започнатите до влизането в сила на този закон производства по изследване възможността за узаконяване се довършват по досегашния ред. За започнато производство се смята денят на подаване на писменото искане за узаконяване пред компетентния орган. В настоящият случай това е 31.07.1998 г. Действително в подадената молба се иска одобряване на проекти, но в самия проект пише „узаконяване на лятна кухня и стопанска сграда”, т.е. налице са вече построени сгради и не се иска издаване на разрешение за строеж и одобряване на проекти, а узаконяване на вече построени сгради.

Започнатите до влизането в сила на ЗУТ производства по изследване на възможността за узаконяване се довършват по реда на ЗТСУ (отм.). В съответствие с § 27 ПЗР ЗИД ЗТСУ (отм.) в срок до 31 декември 1998 г. собствениците на имоти в строителните граници на населените места и другите селищни образувания, върху които са изградени незаконни строежи, започнати до 30 юни 1998 г., следва да ги декларират и да представят в съответните общински технически служби необходимите проекти за изследване на възможността за узаконяване на строежите. Декларираните строежи се узаконяват по реда на отменения с този закон чл. 180 от ЗТСУ. За узаконяването се представят изискващите се строителни книжа, плащат се дължимите такси и глоби и се извършват необходимите действия за получаване на акт за узаконяване. В съответствие с чл. 180 от ЗТСУ (отм.) строежи, извършени незаконно до влизане в сила на този закон, могат да бъдат узаконявани по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действували по време, когато са извършени, или по действуващите разпоредби.

От събраните по делото доказателства се установява, че процесните постройки са изградени през 1986 г. Касае се за строеж, извършен без строителни книжа и представляващ лятна кухня - едноетажна сграда в завършен вид със зидове – тухла и стоманобетонна плоча, с размери 3,50 м. на 4,00 м. и височина 2,50 м. и стопанска постройка със зидове – тухла и стоманобетонна плоча с размери 2,00 м. на 3,50 м. В съответствие с чл. 119 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (ДВ бр. 69 от 1977 г. - отм.) второстепенните постройки, каквато е процесната лятна кухня, могат да се изграждат само в съгласие с чл. 119 ППЗТСУ (отм.). Те се разрешават въз основа на кварталнозастроителна разработка и по одобрен индивидуален или типов архитектурен проект. Съгласно чл. 97, ал. 4 ППЗТСУ (отм) кварталнозастроителната разработка (КЗР) определя: начина на застрояването, строителните линии и височината на сградите с броя на етажите им, разстоянията между сградите и до регулационните линии, както и разстоянията до сградите в срещуположните квартали през улицата. Предвид това законово определение, КЗР установява строителен режим. Съгласно одобрената на 20.04.1982 г. КЗР (стр.8) в имота на жалбоподателя не е предвидено застрояване на лятна кухня и стопанска постройка, а само на гараж, което той е изпълнил, т.е. същите не са предвидени в КЗР. В доказателствена тежест на жалбоподателя да установи, че процесните постройки отговарят на изискванията установени в чл. 119 ППЗТСУ (отм.), както и на изискванията за второстепенни и стопански постройки, установени в гл. VІ от цитираната по горе Наредба № 5 (отм). Такива доказателства не са ангажираха в настоящото производство. Процесните постройки са изградени на страничната регулационна линия с УПИ ХІV без нотариално заверено съгласие на собственика на съседното УПИ в нарушение на чл. 121, ал. 2 от цитираната наредба, т.е. процесните постройки не са били допустими по разпоредбите, които са действали по време на извършване на строителството им.

С оглед на изложеното процесните постройки не подлежат на узаконяване по реда на § 183, ал.3 от ПЗРЗИД на ЗУТ.

Въпреки указанията на съда, дадени по реда на чл. 171, ал.4 от АПК, в настоящето производство не бяха представени доказателства жалбоподателят Х. да е подал заявление по реда на § 184 за узаконяване на процесните постройки в предвидения по закон преклузивен срок.

Искането на жалбоподателя да му бъдат узаконени постройките по реда на § 16, ал.1 от ЗУТ не може да бъде осъществено в настоящото производство, тъй като посочените разпоредби имат отношение към заповеди за премахване на незаконни строежи и забрана за ползуване, а не към узаконяването на строежи. В този смисъл са неотносими към настоящото производство и представените от жалбоподателя доказателства в тази насока.

При така изложеното, съдът счита, че обжалваната заповед на началника на РДНСК – Пазарджик е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Воден от изложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.4 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІV състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.Х. *** против Заповед № ДК-10-08/30.07.2007г. на началника на РДНСК – Пазарджик.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ : /П/