Р е ш е н и е

№ 442/8.10.2009г.

гр. Пазарджик

в името на народа

Административен съд – Пазарджик, ХІІ-ти състав, в открито заседание на девети септември, две хиляди и девета година, в състав:

Председател: Е.Г.

Членове: 1. С.К.

                                                                  2. В.Н.

при секретаря А.М. и с участието на прокурора А.П., като разгледа докладваното от съдия Н. КАНХД № 449, по описа на съда за 2009 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН, във връзка с глава ХІІ-та от АПК.

Образувано е по касационни жалби на “Каучук” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. Стефан Караджа № 2, подадена чрез процесуалния представител адв. Ж.К. и Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, против решение на Районен съд Пазарджик, постановено по НАХД № 1750/2008 г., с което решение е изменено НП № 5110/17.07.2008 г. на Председателя на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, с което на дружеството – касационен жалбоподател, за нарушение на чл.31 ал.2 от ЗДРВВЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 235 000 лв., като същата е намалена на 20 000 лв.

В жалбата се твърди, че решението страда от пороци, изразяващи се в нарушение на материалния закон, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила и е налице явна несправедливост на наказанието. В подкрепа на посочените касационни основания са изложени подробни съображения, които биха могли да бъдат групирани, както следва:

1. При съставянето на акта са нарушени императивните разпоредби на чл.42 т.4 от ЗАНН, като така допуснатото нарушение е пренесено в НП. Жалбоподателят твърди, че административно-наказващия орган е въвел ново обстоятелство, различно от посоченото в АУАН, а именно дружеството е допуснало липса на 89 800 кг синтетичен каучук, което представлява друга и различна хипотеза от предвидената в чл.31 ал.2 от закона “допуснато отклонение”.

2. Въз основа на установената фактическа обстановка решаващият съд е направил правни изводи в противоречие с материалния закон.

3. Освен това първостепенния съд е можел да направи обосновано заключение, че дружеството е действало при условията на крайна необходимост – чл.11 от ЗАНН, във връзка с чл.13 от НК.

В жалбата си наказващият орган твърди, че съдът неправилно е намалил наложената санкция, като се изразява становище, че, видно от представената по делото справка за пазарната цена на отклонените количества синтетичен каучук, агенцията е претърпяла щети в особено големи размери в размер на 219 830,40 лв. С оглед специалното предназначение на материалите и пазарната цена на отклонените количества, жалбоподателят счита, че съдът прекомерно е занижил наложената имуществена санкция, като я е намалил до размер 20 000 лв. Иска се от съда да отмени обжалваното решение в частта, относно изменение и намаляване на имуществената санкция и да се произнесе по същество като потвърди НП на Председателя на ДА “ДРВВЗ”.

Прокурорът заключава, че жалбата на държавната агенция е неоснователна, а жалбата на “Каучук” АД е основателна в една от частите. Решението на съда е обосновано и законосъобразно, но по отношение на наказанието – същото не е справедливо. Намира, че е налице извършено нарушение, но наложеното наказание е несправедливо и в тази част решението следва да бъде отменено.

Административен съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока от чл.211 ал.1 от АПК и са процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни.

Районният съд е приел от фактическа страна, че в периода от 27.11.2007 г. до 26.06.2008 г. “Каучук” АД е допуснало в производствената база на дружеството, находяща се в гр. П., ул.”.” № ., от закрит склад “Близнаци” неправомерно отклонение на 89 800 тона синтетичен каучук – държавен резерв. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП за това, че дружеството, в качеството на външен съхранител на материали на Държавен резерв е допуснало липса на 89 800 тона синтетичен каучук.

В обжалваното решение съдът подробно е обсъдил събраните гласни и писмени доказателства и въз основа на тях е приел, че е осъществен състава на нарушение на чл.31 ал.2 от ЗДРВВЗ. Съдът е приел, че възражението за допуснато процесуално нарушение при съставянето на АУАН и издаването на НП – непосочване на мястото на извършване на нарушението, за неоснователно. Това е така, тъй като в акта, а и в обжалваното НП подробно е описано, че проверката е извършена в производствената база на “Каучук” АД, находяща се в гр. П., от което е видно кое е мястото на извършване на нарушението.

Според първата контролна съдебна инстанция не почиват на обективната истина и възраженията за липса на ясно и точно описание на нарушението, което да е довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Доколкото се касае за различието в действията на дружеството, довели до извършване на вмененото му нарушение в акта (допуснато отклонение) и в НП (допусната липса), Районният съд е приел, че това нарушение не е от категорията на съществените. В мотивите на решението се констатира, че извършеното нарушение и самоличността на нарушителя са установени по безспорен начин.

Съдът е обсъдил задълженията на дружеството – съхранител, произтичащи от сключения договор за съхранение и е стигнал до извода, че при обновяване на държавния резерв е предвидена процедура както по договора, така и по Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси и е установил, че нито една от тези процедури не е спазена от дружеството-жалбоподател в качеството му на външен съхранител. Развити са и подробни съображения за това, че в дадения казус не е приложима разпоредбата на чл.13 от НК.

Относно санкцията, съставът на първата контролна съдебна инстанция е намерил, че наказващият орган не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като не е отчел, че извършеното нарушение е за първи път, което съображение е довело до изменение на НП, изразяващо се в намаляване размера на наложената имуществена санкция.

Тези изводи на Районния съд са правилни и се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗДРВВЗ, на юридически лица и еднолични търговци, извършили или допуснали отклонение или липса на държавни резерви и/или военновременни запаси се налага имуществена санкция в размер от 1 000 лв. до 500 000 лв. В цитираната санкционна норма се съдържа и състава на нарушението, като посочените изпълнителни деяния са: допуснали отклонение или липси.

Действително в АУАН е посочено, че е допуснато отклонение, а в НП, че дружеството е допуснало липси. В същото време не е налице легално определение за отклонение и липси.

Наказващият орган е приел, че е налице допусната липса, макар че в акта е посочено, че е допуснато отклонение. Макар и да не е квалифицирано правилно в АУАН, нарушението е описано в същия.

Мотивите на Районния съд не следва да бъдат преповтаряни, но в допълнение на същите следва да се добави, че обновяването на държавните резерви е замяна на държавни резерви преди изтичане на срока им на съхранение, след доставяне на равни количества новопроизведени - § 1 т.3 от ДР на ЗДРВВЗ.

От цитираната норма следва, че, в случай, че се предприеме обновяване преди доставяне на равни количества новопроизведени държавни резерви, ще възникне липса, т.е. нарушение на чл.31 ал.2 от Закона. В този смисъл наричаното от дружеството-жалбоподател “преждевременно обновяване” е предизвикване на липса.

Съставът на Административния съд намира, че решението, в частта му, относно намаляването размера на имуществената санкция, е правилно. Това е така, тъй като в НП не са развити мотиви защо, с оглед големия диапазон на размера на санкцията – от 1 000 лв. до 500 000 лв., наказващият орган е наложил санкция точно от 235 000 лв. Твърденията в касационната жалба на наказващия орган, че размера на санкцията е определен с оглед размера на възникналите за държавния резерв щети, са несъстоятелни. В санкционната норма, както и в състава на административното нарушение не е предвидено от обективна страна настъпването на щети, както и репарирането им да се осъществява чрез определяне на адекватен размер на санкцията. Налице е нарушение на просто извършване от страна на юридическо лице – търговец.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите за доказване, Административен съд Пазарджик приема, че доводите на касационните жалбоподатели не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбите отменителни основания не са налице.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.218 ал.2 от АПК, съдът не констатира други пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното, на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК, Административен съд Пазарджик, ХІІ-ти състав

Р е ш и:

оставя в сила решение, постановено по НАХД № 1750/2008 г. по описа на Районен съд Пазарджик.

Решението е окончателно.

Председател: /П/

Членове: 1. /П/

                                                                  2. /П/