В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Пазарджик, Х състав, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Г.

ЧЛЕНОВЕ: 1. Г.В.

2. А.М.

при секретаря А.М. и при участието на прокурора Г., като разгледа КНАХД № 46 по описа на съда за 2009 г., докладвано от СЪДИЯТА М. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по постъпила касационна жалба от РДНСК – Пазарджик, подадена от процесуалния представител юрисконсулт Джунев против Решение № 856 от 12.12.2008 г., постановено по НАХД № 2273/2008 г. по описа на Районен съд-Пазарджик, с което е отменено наказателно постановление № 62-РДНСК-62 от 29.09.2008 г., издадено от Началника на РДНСК - Пазарджик.

С посоченото наказателно постановление на основание чл. 232, ал. 2 от ЗУТ, на В.М.Ж. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лв.

В жалбата се сочи касационното основание материална незаконосъобразност на решението на Районния съд. Твърди се, че при осъществяването на административнонаказателното производство не е допуснато описаното в мотивите на атакуваното решение съществено нарушение на производствените правила, изразяващо се в непосочване на точна дата или период, в който е извършено нарушението. Претендира се решението на Районен съд – Пазарджик да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

Ответната страна по жалбата взема становище за нейната неоснователност, моли решението на Районния съд да се остави в сила и претендира присъждане на сторените деловодни разноски..

Окръжният прокурор застъпва становище за неоснователност на жалбата.

Административният съд, като взе предвид наведените доводи за отмяна на решението и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Касационната жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Районният съд е приел за категорично установено, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление страдат от съществен порок, допуснат при провеждане на административнонаказателното производство. Като такъв се сочи непосочването на датата на извършване на нарушението. Поради горното е отменил наказателното постановление.

Решението на въззивния съд е правилно като краен резултат.

Действително, в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение липсва изрично посочване на датата, на която е извършено описаното нарушение. При проведеното впоследствие административнонаказателно производство обаче са събрани достатъчно доказателства за извършването на същото, включително констативен протокол № 7/26.05.2008 г. и констативен акт № 84/01.07.2008 г. Наказващият орган, при издаване на обжалваното наказателно постановление е съобразил събраните доказателства и постъпилите възражения.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. В случая действително в съставения АУАН е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липса на дата на извършване на нарушението, като е посочена единствено датата на констативния акт, съставен при извършената проверка. Следва да се отбележи обаче, че нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН указва императивно за наказващия орган задължение, а именно, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. А това установяване става не само и единствено въз основа на акта за установяване на административно нарушение, а и на база на всички събрани доказателства и преценени възражения в производството по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Именно съгласно тази норма, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Всичко изложено води до извода, че налагането на санкция за извършено административно нарушение се явява краен резултат от провеждане на нарочно производство, съпроводено със събиране на доказателства и вземане на становища на участващите страни, а не е просто преписване на акт за установяване на административно нарушение във формата на наказателно постановление.

На следващо място обаче, обжалваното наказателно постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните норми, въз основа на невръчен акт за установяване на административно нарушение, и само на това основание следва да бъде отменено изцяло.

Чл. 43, ал. 5 от ЗАНН императивно постановява, че при предявяване на акта на нарушителя се връчва препис от него. Това изискване на закона има важно значение с оглед защитата на посочения като нарушител. В този смисъл и Постановление № 10 от 28.IX.1973 г. на Пленума на ВС. Съставеният АУАН не е надлежно връчен на нарушителя, в нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. Липсва надлежно оформена по законоустановения ред разписка за получаването на акта с посочена дата и подпис на нарушителя. Това нарушение на производствените правила е съществоно и не може да бъде санирано, доколкото води до нарушаване на правото му на защита, включително и по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Искането за присъждане на разноски, направено от ответника по касация, съдът намира за неоснователно. ЗАНН е специален закон, като в същия не е уредена процедурата по възлагане на направените деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение. Разноските за водене на делото не попадат в изчерпателно изброените в чл. 84 ЗАНН случаи.

С оглед на изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд – Пазарджик за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 856 от 12.12.2008 г., постановено по НАХД № 2273/2008 г. по описа на Районен съд-Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/