Р Е Ш Е Н И Е

№ 521/3.11.2009г.

гр. Пазарджик, 03.11.2009г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – ІХ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТЕФКА КЕМАЛОВА

при секретар	Т.С.	разгледа докладваното
от съдия	СТЕФКА КЕМАЛОВА
административно дело № 469 по описа на съда за 2009г.

Производството е по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл.9”б”, ал.3 от ЗМДТ и е образувано по жалба на “Контролно-заваръчни устройства” АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Триадица”, ул.”Узунджовска”№ 12, ЕИК 831631419, против Акт за установяване на задължения по декларация за ТБО № 00011 МДТ/08.05.2009г., издаден от зам.кмета на Община Септември. С обжалвания АУЗ е установено задължение за ТБО за 2005г. в общ размер на 16 889,60 лева и лихви за просрочие в размер на 9 809,40 лева.

В жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен по съображения, изложени в нея, в това число се твърди, че общината не извършва посочените в акта услуги. В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател се явява адвокат П., който поддържа жалбата, сочи доказателства и моли АУЗ да бъде отменен изцяло, ведно с присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Ответникът - Кмета на община Септември, чрез процесуалния си представител адвокат Г. оспорва подадената жалба и представя доказателства.

Съдът, след като се запозна с жалбата, становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

Дружеството-жалбоподател, в качеството си на собственик на недвижими имоти на територията на община Септември, е подало декларация по чл.17 от ЗМДТ с вх. № 1305-0066/31.01.2001г. и последваща коригираща декларация вх.№ 1305-0036/21.05.2003г. Административният орган е приел, че отчетната стойност на същите имоти по подадените декларации към датата на издаване на оспорения АУЗ е 4 222 400 лв. Въз основа на така формираната отчетна стойност зам. кмета на общината при условията на заместване въз основа на Заповед № 488/07.05.2009г. на Кмета на Община Септември, е издал обжалвания акт, в който е установил дължимата такса за битови отпадъци на недвижим имот – земя и сгради с адрес гр.Септември, с.Варвара – промишлена зона за 2005г. Според издадения акт дружеството дължи такса за “поддържане чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване” в размер на 2 промила или 8 444,80 лева и такса за “проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депа и други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци” – 2 промила или 8 444,80 лева. АУЗ № 00011/08.05.2009г. е съобщен на дружеството по пощата с обратна разписка на 30.05.2009г., като в законоустановения 14-дневен срок против акта е подадена жалба.

По делото е представена Заповед № 912/29.10.2004г. на кмета на Община Септември, издадена на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ, съгласно която за 2005г. са определени границите на районите и видът на предлаганите услуги, свързани с битовите отпадъци. С Решение № 174/29.10.2004г. на Общински съвет гр.Септември на основание чл.66 от ЗМДТ е приета план - сметка за календарната 2005 година, както и размера на таксите за битови отпадъци. Съгласно решението за нежилищни имоти на фирми се дължи такса “за изграждане, поддържане, експлоатация и закриване на депа за битови отпадъци” в размер на 2 промила и такса “за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване” в размер на 2 промила, изчислени върху данъчната оценка на имотите. Решение № 174/29.10.2004г. на Общински съвет гр.Септември е оспорено от пълномощника на жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК, но оспорването остана недоказано. Със съобщение изх.№ 13050036/17.02.2005г. на ТДД гр.Пазарджик – ДП гр.Септември “КЗУ” АД е уведомено за дължима от него ТБО в размер на 16889,60 лева. От страна на жалбоподателя се твърди, че това съобщение е било обжалвано, но доказателства в тази насока, въпреки усилията на съда, не се събраха по делото.

От приетата съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и ценена от съда, се установяват следните обстоятелства : Процесните такси са изчислени върху отчетната стойност на имотите, докато въз основа на Решение № 174/29.10.2004г. на Об.С. Септември е следвало да се начислят върху данъчната им оценка. Вещото лице дава заключение, че отчетната стойност на един имот е различна величина от данъчната му оценка, тъй като се определят по различен метод и от различни органи. Отчетната стойност е стойността на даден актив, която съществува в баланса на дружеството плюс начислените амортизации, докато данъчната оценка се определя от отдел “МДТ” при съответната община по местонахождението на имота. При проверка на място на сметището в гр.Ветрен и в общинската администрация не са открити данни, от които да е видно, че “КЗУ” АД е извозвало на сметището собствени битови отпадъци. Обстоятелството, че дружеството не е изхвърляло битови отпадъци на сметището се потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел.

Установи се още, че на територията на Община Септември – в землището на гр.Ветрен, местността “Горни башли” през 2005г. законно е съществувало и функционирало сметище за извозване и обезвреждане на твърди битови отпадъци. В тази насока по делото са представени акт за публична общинска собственост от 17.08.2000г., скица и удостоверение от 01.10.2009г., издадено от РИОСВ гр.Пазарджик.

От събраните по делото доказателства се установи, че процесния имот, за който се търси ТБО представлява промишлено предприятие, намиращо се в полето – извън регулация, в землището на с.Варвара, Община Септември. Установи се и, че на територията на предприятието няма обособени улици, площади, паркове и други подобни места за обществено ползване. Този факт се признава и от процесуалния представител на ответника в молба вх.№ 4095/26.10.2009г., в която заявява, че не твърди на територията на предприятието да има територии за обществено ползване като улични платна, площади и др., респективно няма да ангажира доказателства в тази насока.

При така изложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Съгласно чл.9”б” от ЗМДТ, вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на АПК. АУЗ № 00011/08.05.2009г. е издаден от В. К. – зам. кмет на общината, действал при условията на заместване. Установи се, че по силата на нарочна заповед, В. К.в качеството му на заместник кмета е определен да замества кмета при негово отсъствие. На посочената дата – 08.05.2009г. кметът действително е отсъствал, тъй като е бил командирован в гр.София, видно от Заповед № 713а/08.05.2009г. Заповедта за командироване е издадена от кмета на Община Септември, което обаче не я опорочава, въпреки твърденията в обратната насока. При липса на работодател или горестоящ орган, както и при празнота в закона по този въпрос, съвсем логично е кметът да може сам да се командирова. Както в ЗМСМА, така и в Правилника за организацията и дейността на Общински съвет гр.Септември /публикуван на интернет страницата на Община Септември/ не съществува изискване кметът да бъде командирован въз основа на заповед/разрешение на председателя на общинския съвет, каквото становище бе застъпено от пълномощника на жалбоподателя. По тези съображения се налага извода, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган.

Спазена е и законоустановената форма при издаването му, но съдът счита, че актът е постановен в нарушение на материалния закон.

По делото не се спори, че “КЗУ” АД е собственик на недвижими имоти на територията на община Септември, както и, че имотите, предмет на акта се намират извън регулация, тоест извън населените места на територията на общината. Съгласно чл.3, ал.2 и 3 от ЗАТУРБ, населените места са градовете и селата и представляват исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. Според разпоредбите на чл.62 и чл.66, ал.1, т.4 от ЗМДТ, такса за поддържане чистотата на уличните платна, площадите и др. територии, предназначени за обществено ползване, се дължи само когато тези територии се намират в рамките на “населените места”. Съгласно разпоредбата на чл.71, т.2 от ЗМДТ не се събира такса за поддържане чистотата на територии за обществено ползване, когато услугата не се предоставя от общината. Предвид местонахождението на процесните имоти, намиращи се извън строителните граници на населените места, очевидно е, че общината не предоставя такава услуга на територията на предприятието. Доказателства в обратна насока не бяха ангажирани от ответника, поради което се достига до извода, че дружеството – жалбоподател не следва да дължи ТБО за услугата “поддържане на чистотата на територии за обществено ползване в населените места”, определена в т.2 от оспорения акт.

Установи се, че на територията на Община Септември през 2005г. е функционирало депо /сметище/ за твърди битови отпадъци, което именно обстоятелство е меродавно за дължимостта на такса за обезвреждане на отпадъци и поддържане на депа или др.съоръжения, а не обстоятелството дали действително е престирана тази услуга. Таксата по т.3 от АУЗ, обаче също се явява незаконосъобразно определена. Вместо въз основа на данъчната оценка на имотите, тази такса е изчислена върху отчетната им стойност, при положение, че е налице съществена разлика между двете величини. В този смисъл административният орган е постановил акта си в нарушение на разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗМДТ и на решението на общинския съвет по чл.66 от същия закон.

При така изложените мотиви, обжалваният акт в неговата цялост се явява незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на сторените от него съдебно-деловодни разноски, с оглед на което ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати от бюджета на общината сума в общ размер на 900 лева, от които 50 лева – държавна такса, 800 лева – платено адвокатско възнаграждение и 50 лева – за възнаграждение на вещото лице.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Пазарджик, ІХ състав

РЕШИ:

Отменя Акт за установяване на задължения по декларация за ТБО № 00011 МДТ/08.05.2009г., издаден от зам.кмета на Община Септември.

Осъжда кмета на Община Септември да заплати от бюджета на Община Септември в полза на “КЗУ” АД, със седалище и адрес на управление : гр.София, район “Триадица”, ул.”Узунджовска”№ 12, ЕИК 831631419, направените по делото разноски в общ размер на 900 /деветстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ :/П/

С решение № 4370 от 06.04.2010 г. по адм. дело № 15586/2009 г. на ВАС – ОСТАВЯ В СИЛА решение № 521 от 3.11.2009 г. постановено по адм. дело № 469 по описа за 2009 г. на Административен съд – Пазарджик. РЕШЕНИЕТО е окончателно.