Р е ш е н и е

№ 507/28.10.2009г.

гр. Пазарджик

в името на народа

Административен съд Пазарджик, V състав, в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и девета година, в състав:

Председател: Георги Видев

при секретаря Т.С., като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 489, по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата.

Делото е образувано по жалба на М.С.М.,***, против Заповед № 148/12.06.2009 г., издадена от началник група “АНД” при сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР Пазарджик, с която за нарушение на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, чл. 22 от ЗАНН и във връзка с чл. 157, ал. 5 от ЗДвП е разпоредено отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя № 232979880, издадено от ОД на МВР Пазарджик.

Искането е съдът да отмени оспорения административен акт. В жалбата се твърди, че наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна, като жалбоподателят счита, че не е нарушил виновно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Тези съображения се подържат и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, който допълва, че отнемането на контролни точки не е санкция, а изпълнява предупредителна по отношение на водачите функция. В случая службата за отчет не е известила водача, че броя на контролните му точки е спаднал с повече от 2/3. Поради това са нарушени правата на жалбоподателя, тъй като не е изпълнена тази предупредителна и възпираща функция.

Ответникът - началник група “АНД” при сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР Пазарджик в съдебно заседание оспорва жалбата и подържа издадената заповед за налагане на ПАМ. Счита, че искането за представяне на писмено уведомление до водача не е елемент от процедурата за налагането на ПАМ.

Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено от фактическа страна следното:

На жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – отнемане на СУМПС, с мотива, че същия е загубил правоспособността си поради отнемане на всички контролни точки и не е върнал свидетелството си за управление в службата, която го е издала. Въз основа на това административният орган е приел, че М.С.М. е нарушил задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП, поради което, на основание чл. 171, т. 4 от същия закон е издал обжалваната заповед.

По делото са представени заверени копия от 5 броя наказателни постановления, издадени на М.С.М., както следва: НП № 245/29.03.2005 г., издадено от Началника на РПУ Велинград, влязло в сила на 26.06.2005 г., с което са отнети 10 к.т.; НП № 1342/28.11.2005 г., издадено от Началника на РПУ Разлог,, влязло в сила на 05.09.2006 г., с което са отнети 5 к.т.; НП № 2849/12.11.2006 г. на Началника на РПУ Разлог, влязло в сила на 26.06.2005 г., с което са отнети 10 к.т.; НП № 202/13.02.2007 г. на Началника на РПУ Разлог, влязло в сила на 29.03.2007 г., с което са отнети 7 к.т. и НП № 003011/06.11.2008 г. на Началниа на РПУ Велинград, влязло в сила на 20.01.2009 г., с което са отнети 8 к.т.

Въз основа на горните наказателни постановления, след влизането им в сила, на жалбоподателя са отнети общо 40 к.т. При максимален брой точки – 39, с колкото разполага водач на МПС съгласно разпоредбите на чл. 2 ал. 2 от Наредба № Із-1959/27.12.2007 г. и чл. 2 ал. 1 от Наредба № І-139/16.09.2002 г. (отм.), очевидно е, че жалбоподателят е загубил всичките си контролни точки.

При така изложените мотиви, съдът счита, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Налице са предпоставките, разписани в приложимата правна норма на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, а именно – въз основа на влезли в сила наказателни постановления за допуснати нарушения на ЗДвП на жалбоподателя да се отнемат всички контролни точки, след което той да не е изпълнил задължението си да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

Неоснователно е възражението, че липсата на изпратено писмено съобщение за спадането на броя на контролните точки под 2/3 представлява съществено нарушение, което обуславя незаконосъобразността на наложената принудителна административна мярка – отнемане на свидетелството за правоуправление: Преди всичко законът не предвижда като условие за отнемането на свидетелството водачът да е уведомен предварително за намаляването на броя на контролните точки. На следващо място това уведомяване е предвидено по силата на чл. 5, ал. 3 от НАРЕДБА № I-139 от 16.09.2002 г. Тази наредба понастоящем е отменена с НАРЕДБА № Iз-1959 от 27.12.2007 г., чл. 7 на която предвижда, че информация за броя на наличните контролни точки се предоставя след подаване на заявление от водача на МПС и след заплащане на държавна такса. Следователно при историческото тълкуване е видно, че уведомяването не само не е условие за отнемането на свидетелството, а напротив задължение на водачите е сами да следят броя на своите контролни точки и при съмнение в намаляването им сами и лично да направят справка при контролния орган.

Съдът намира, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Това е така, тъй като Началник-група в Сектор ПП е ръководител на служба, която извършва контрол по ЗДвП и следователно е компетентен да налага ПАМ, което следва от разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от същия закон, съгласно която Министърът на вътрешните работи определя службите, които контролират спазването на правилата за движение.

Видно от представената заповед № Із-1393/09.08.2007 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 4), Началник-група към Сектор “Пътна полиция” при ОД МВР Пазарджик е компетентен да налага принудителни административни мерки по ЗДвП.

Съдът, след като извърши своята проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намира, че същият е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма. При издаването му не е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и противоречие с материално-правните разпоредби. Същият е издаден в съответствие с целта на закона, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.

Воден от гореизложеното съдът

РЕШИ:

Отхвърля жалбата на М.С.М. против Заповед № 148/12.06.2009 г., издадена от началник група “АНД” при сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР Пазарджик, с която за нарушение на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, чл. 22 от ЗАНН и във връзка с чл. 157, ал. 5 от ЗДвП е разпоредено отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя № 232979880, издадено от ОД на МВР Пазарджик.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия:/п/

РЕШЕНИЕ№7352 от 03.06.2010г. на ВАС-Седмо отделение:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №507 от 28.10.2009г. на Административен съд-Пазарджик по адм. дело №489/2009г.

Решението не подлежи на обжалване.