Р Е Ш Е Н И Е

 

519/3.11.2009г.

 

гр. Пазарджик, 03.11.2009 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – VІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и девета година в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

 

 

при секретар

Я.В.

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

http://www.sac.government.bg/icons/ecblank.gif

по адм. дело № 499 по описа на съда за 2009 г.

                                              

Производството е по реда на чл. 149, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и е образувано по жалбата на М.Н. *** против мълчалив отказ на Кмета на Община гр. Батак, за издаване на индивидуален административен акт с правно основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.

В жалбата се твърди, че с молба вх. № 94-М-72 от 26.06.2009 г., на основание чл. 29, ал. 1 от АПК е отправено искане за започване на административна процедура по издаване на заповед на кмета на Община гр. Батак, с правно основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Твърди се, че до момента на подаване на жалбата такава заповед не е връчвана или съобщавана, поради което се обжалва мълчалив отказ на административния орган за издаване на индивидуален административен акт. Моли да се постанови решение на основание чл. 173, ал. 4 от АПК, с което да се отмени мълчаливия отказ и да се задължи административния орган да издаде искания акт в определен от съда срок, съгласно чл. 174 от АПК.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се представлява от адв. П., който по изложени съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да се отмени както първоначалния мълчалив отказ, така и последвалия в хода на производството изричен отказ на административния орган да приключи процедурата по издаване на скица и удостоверение по реда на чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира направените по делото разноски.

 

Ответникът по жалбата – Кмета на Община гр. Батак, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна – Н.Н.К. се явява само в първото по делото заседание, като поддържа подадената жалба.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на административното производство е положено въз основа на молба рег. № 94-М-72 от 26.06.2009 г. до кмета на Община гр. Батак /стр. 76/ от М.Г., с която е отправила искане за издаване на индивидуален административен акт с правно основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В молбата се излага, че след влизане в сила на съдебното решение следва да бъде продължена административната процедура по реда на чл. 13, ал. 4 и 5 и чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Видно от представените по делото доказателства от общинската администрация и нейната техническа служба има издадени удостоверение № 94 от 27.03.2009 г. и скица № 118 от 27.03.2009 г.

С жалба рег. № Ж-75 от 30.07.2009 г. /стр. 42/ до Административен съд гр. Пазарджик, подадена чрез кмета на Община гр. Батак, М.Г. е обжалвала мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт с правно основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.

Последвало е издаване на Заповед № 591 от 20.08.2009 г. на кмета на Община гр. Батак /стр. 77/, с която на основание чл. 11, ал. 4, изр. Последно от ППЗСПЗЗ е одобрил решение взето от техническата служба при Община гр. Батак, за определяне на застроени площи, които не могат да се възстановят на собствениците. За имот пл. № 172 на наследници на Н. К. с площ от 1630.69 кв.м. е записано, че площта не може да бъде възстановена, тъй като попада в дере, а по отношение на имот пл. № 150 е записано, че площта не може да се възстанови, тъй като попада в обхвата на пътя. Заповедта е връчена лично на жалбоподателката по пощата с обратна разписка на 02.09.2009 г. /стр. 78/.

С молба вх. № 3179 от 03.09.2009 г. /стр. 81/ до Административен съд гр. Пазарджик, жалбоподателката е посочила, че на 02.09.2009 г. и е връчен изричен отказ на кмета на Община гр. Батак, постановен със заповед № 591 от 20.08.2009 г. Със същата молба е направила уточнение по предмета на делото, като е заявила, че обжалва както мълчаливия отказ, така и изричния отказ материализиран в посочената заповед.

По делото се установи, че с решение на РС гр. Пещера по гр. д. № 398/2001 г. е възстановено правото на собственост, в съществуващи стари реални граници, на ливада с площ от 6.770 дка в землището на гр. Батак, м. “Топавиците” /Горни казани/. След постановяване на решението на РС гр. Пещера е издадено и решение от ОСЗГ гр. Батак № 2249 от 30.06.2008 г., с което е признато правото на собственост на наследниците на Н. К. върху имот в землището на гр. Батак, м. “Топавиците” /Горни казани/ - ливада с площ от 6.770 дка.

За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, чието заключение като неоспорено от страните, съда възприема като компетентно изготвено. В отговор на поставените въпроси вещото лице е констатирало, че за частта от процесния имот, в размер на 1519 кв.м., не попадат съществуващите на терена асфалтов път /улица/ и дере, а същият граничи с тях – с дерето на юг, а с асфалтирания път от север. Върху част от нанесения в комбинираната скица имот от 1519 кв.м. е положена трайна настилка и се ползва като паркинг за построените в съседство вилни сгради, както е извършено и частично озеленяване за същите нужди. По данни на техническата служба при Община гр. Батак не е издавано разрешение за такива мероприятия, а такива не са предвидени и с плана. Вещото лице е констатирало и, че имот № 900172 в курорта “Яз.Батак” – зона “А”, ливада с площ от 3.067 дка, върху част от който попада имотът от 1519 кв.м. е актуван като частна общинска собственост с акт № 11 от 03.05.1998 г., както и, че същия имот не е попълнен в кадастралния план.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата като подадена от легитимирано да обжалва лице в законоустановения срок е процесуално допустима.

На първо място следва да се отбележи, че жалбоподателката е обжалвала пред съда мълчалив отказ на кмета на Община гр. Батак да се произнесе по молбата й за издаване на заповед с правно основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. След подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ е последвало издаване на Заповед № 591 от 20.08.2009 г. на кмета на Община гр. Батак получена от жалбоподателката на 02.09.2009 г. След като в административната преписка е приложена посочената заповед, и жалбоподателката изрично е заявила, че обжалва както мълчаливия отказ така и издадената в последствие заповед, то съдът приема, че предмет на разглеждане в настоящото производство е законосъобразността на  издадената заповед.

Това произтича по аргумент от чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 АПК, тъй като с издаването на изричния отказ отпада действието на мълчаливия отказ, ако той е настъпил.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно производство развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие и гори по искането за възстановяване правото на собственост върху бивши земеделски земи, включени в урбанизирана територия, които се възстановяват по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. То представлява сложен фактически състав, който включва решението на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с което съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота. В това производство не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на сградите и възможността за възстановяването й. Последното съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗСПЗЗ е от компетентността на Общинска служба “Земеделие и гори”, която преценява това, включително и дали са налице условията на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. В това производство единственият релевантен въпрос е този касаещ наличие на строежи върху терена на подлежащата на възстановяване земеделска земя, включена в урбанизирана територия.

В конкретният случай от събраните по делото писмени доказателства, както и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза безспорно се установи, че процесните имоти не попадат в съществуващите на терена асфалтов път /улица/ и дере, а същите граничат с тях – с дерето на юг, а с асфалтирания път от север. Върху част от нанесения в комбинираната скица имот от 1519 кв.м. е положена трайна настилка и се ползва като паркинг за построените в съседство вилни сгради, както е извършено и частично озеленяване за същите нужди, за което не е издавано разрешение и такива мероприятия не са предвидени и с плана.

Ето защо настоящият състав намира оспорената заповед за необоснована и незаконосъобразна, тъй като от заключението на вещото лице се установи, че процесните имоти не са застроени или благоустроени и, че същите се явяват свободни. В тази връзка, следва да се отбележи, че предметът на настоящото производство е ограничен само до проверка становището на общинската техническа служба, одобрено от кмета с обжалваната заповед, досежно наличие на незастроена част от имотите, за който се иска възстановяване на собствеността пред ОСЗГ. Становище и произнасяне по самото възстановяване са недопустими. На базата на така определената незастроена площ, предстои ОСЗГ гр. Батак, като прецени и останалите законови предпоставки, да се произнесе по възстановяването на собствеността с акт, който подлежи отделно и самостоятелно на съдебен контрол.

С оглед на изложените мотиви, обжалваната заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка ще следва да бъде върната на кмета на Община гр. Батак, за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно се явява искането за присъждане на  съдебно-деловодни разноски в полза на жалбоподателката. Ответникът ще следва да бъде осъден да им заплати сторените по делото разноски в общ размер на 310 лева, от които 10 лева – за държавна такса, 150 лева за възнаграждение на вещото лице и 150 лева за платен адвокатски хонорар.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

                                                            

ОТМЕНЯ Заповед № 591 от 20.08.2009 г. на кмета на Община гр. Батак.

ВРЪЩА преписката на кмета на Община гр. Батак, за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.         

ОСЪЖДА Община гр. Батак да заплати на М.Н. *** сторените по делото разноски в размер на 310 /триста и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

СЪДИЯ :

/П/