Р е ш е н и е

№ 544/12.11.2009г.

гр. Пазарджик

в името на народа

Административен съд – Пазарджик, ІІІ-ти състав, в открито заседание на трети ноември, две хиляди и девета година, в състав:

Председател: Васко Нанев

при секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 518, по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.

Делото е образувано по жалба на А.М.Б. ***, подадена чрез адв. Ю.П., против заповед № 900/17.07.2009 г. на Кмета на община Велинград, с която е наредено, на основание чл.195 ал.5 от ЗУТ, жалбоподателката доброволно да премахне незаконно построена стопанска постройка (плевня), изпълнена от дървена конструкция с размери: дължина 6,60 м, ширина 4 м и височина 5,50 м, изградена в УПИ ХХV-общински, кв. 18 по плана на с. Драгиново. Със заповедта е определен срок за доброволно изпълнение до 21.08.2009 г.

Жалбоподателката счита, че заповедта е незаконосъобразна и иска от съда същата да бъде отменена.

Ответникът по оспорването – Кмета на община Велинград, не заявява становище, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и с представената по делото административна преписка, намира от фактическа страна следното:

На 11.12.2008 г. е съставен констативен протокол от комисия от Общинска администрация – Велинград, като в същия е посочено, че е издаден на основание чл.195 и чл.196 от ЗУТ. В протокола е прието за установено следното:

От прилежащата улица с о.т. № 130, о.т. № 131 е проектиран проход с цел осъществяване на транспортен достъп до УПИ-Х-1087 в кв.18 в с. Драгиново, собственост на М. М. М.. Регулационните линии на проектирания проход и към северозапад засягат съществуваща стопанска постройка – ½ п.с., която е нанесена в кадастралната карта на с. Драгиново, одобрена със заповед № 1289/1982 г. При направения оглед на място и в проведен разговор се е установило, че стопанската постройка е собственост на жалбоподателката А.М.Б., останала и в наследство. Собственикът настоява стопанската постройка да бъде запазена. Комисията е направила и оглед на самата постройка, установила е нейните размери и е предложила на Кмета на Общината, въз основа на направените констатации, същият да издаде заповед, с която да задължи оспорващата А.М.Б., като собственик на постройката да я премахне като неподходяща по местонахождение и разположение.

По делото е представен нот. акт за частна общинска собственост, съставен след съставянето на констативния протокол – на 10.03.2009 г. В същия е описан имот без планоснимачен номер, с площ от 214 кв.м., находящ се в УПИ ХХV – общински, целият с обща площ 442 кв.м., находящ се в кв.18 по плана на с. Драгиново, като имотът е отреден за жилищно строителство.

Въз основа на констативния акт е издадена оспорената заповед. В мотивите на същата е посочено, че сградата е построена в имот – общинска собственост без издадени строителни книжа и разрешителни. Административният орган е приел, че стопанската постройка е неподходяща по местоположение и разположение, изградена в общинска собственост без правно основание.

Оспорената заповед е издадена на 17.07.2009 г. Жалбата е постъпила в деловодството на Община Велинград на 30.07.2009 г.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Това е така, тъй като в приложимата правна норма, а именно чл.195 ал.5 от ЗУТ, е разписано правото на Кмета на Общината да задължи със заповед собственици на обекти да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения и насаждения, както и да извършват необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.

В оспорената заповед се твърди, че стопанската постройка е неподходяща по местонахождение и разположение, и че е изградена в общинска собственост без правно основание.

Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, със заповед № 240/19.11.1959 г. е одобрено разширение на регулацията по плана на с. Драгиново от 1957 г. – обезсилен, в които планове вещото лице не е открило заснета имотна граница на имот пл. № 333 по плана от 1982 г. т.е. в обезсилените планове на с. Драгиново няма данни за имотна граница на имот пл. № 333 по плана на с. Драгиново от 1982 г. В действащия план на с. Драгиново от 1982 г. не са нанесени УПИ ХХV – общински, УПИ – І-1084 и улица-тупик без осови точки. Има само отреждане на УПИ – І-общински, с друга конфигурация, който е образуван от част от имот пл. № 333 и кв.18 по плана на с. Драгиново от 1982 г. и от част от общински имот. На вещото лице не е била предоставена и преписка за изменение на регулацията, с която се образува УПИ – ХХV-общински или преписката, с която се предвижда изменение на уличната регулация и образуването на улица-тупик (без осови точки), като същите не са нанесени.

Съгласно заключението на вещото лице в Общинската администрация не са налични данни за извършвано във времето отчуждително производство за частта от имот пл. № 333, която попада първоначално в УПИ – І-общински, а впоследствие, след изменение на регулацията в УПИ – ХХV-общински. Процесната стопанска сграда (плевня) се намира в новообразуван УПИ – ХХV-общински, в който УПИ участва част – около 240 кв.м., от имот пл. № 333.

В съдебно заседание от 03.11.2009 г. вещото лице е заключило, че първична е плевнята и след това последващо са предвижданията по регулационния план от 1982 г., последваща е преписка за изменение на регулацията.

В констативно-съобразителната част вещото лице е посочило, че процесната стопанска сграда не е паянтова, а е полумасивна сграда (стопанска постройка) с масивна основа от каменна зидария, с дебелина на зида 50 см., като отгоре на гредоред, на височина около 2,20 м. е изградена тухлена зидария с дебелина на зида ½ тухла. Покрита е с двускатен покрив с марсилски керемиди. Стопанската сграда е в добро състояние.

Съдът намира, че в случая неправилно е приложена разпоредбата на чл.195 ал.5 от ЗУТ. В същата норма изчерпателно са изброени обектите, които подлежат на премахване в случай, че са неподходящи по местоположение, разположение и вид. Настоящият съдебен състав намира, че процесната постройка не е сред тях, тъй като не е налице фактическа обосновка защо сградата е неподходяща по местоположение и разположение, след като същата се намира в част от имот, която не е отчуждавана, а за която част само е издаден акт за общинска собственост (л.11) и то след датата на съставяне на констативния протокол. Това е така, тъй като съставения акт за общинска собственост не би могъл да създаде право на собственост, а същият само констатира налично такова. Дори сградата да беше построена в общински имот, то тогава в оспорената заповед би следвало да са налице мотиви защо административният орган счита, че същата е неподходяща по местонахождение и разположение. Фактът на изграждането на постройка върху общински терен, без строителни книжа, не предпоставя сам по себе си неподходяща по местонахождение и разположение сграда.

Видно от заключението на вещото лице, стопанската постройка е изградена преди да е проектиран проход до УПИ Х-1087. В констативния протокол се сочи, че не са били представени строителни книжа и разрешение за строеж, протокол за строителна линия за същата постройка.

Съдът намира, че Кметът на Общината не е оправомощен от закона да нарежда премахването на незаконни строежи. Като е издал оспорената заповед без да са били налице предвидените от закона предпоставки, Кметът на Общината е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото, разноските по производството, държавната такса и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановят от бюджета на органа, издал обжалвания административен акт. Присъждането на същите са поискани с подадената жалба, поради което община Велинград следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката А.М.Б. разноски по производството в размер на 260,00 лв., от които 10,00 лв. държавна такса, 100,00 лв. възнаграждение за един адвокат и 150,00 лв. възнаграждение за вещо лице.

Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Пазарджик, ІІІ-ти състав

РЕШИ:

Отменя заповед № 900/17.07.2009 г. на Кмета на община Велинград.

Осъжда Община Велинград да заплати на А.М.Б. *** сумата от 260,00 лв., представляваща разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: /п/

РЕШЕНИЕ № 5577/29.04.2010г. на ВАС по адм. дело № 135/2010 - ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 544/12.11.2009г., постановено по адм. д. № 518/09г. по описа на Административен съд-Пазарджик. РЕШЕНИЕТО е окончателно.