О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 251 / 29.4.2009г.

гр. Пазарджик

Административен съд - Пазарджик, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април, две хиляди и девета година в състав:

СЪДИЯ: В.Н.

като разгледа докладваното от съдия Н. адм. дело № 52 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 215 от ЗУТ.

Делото е образувано по жалба на Г.И.П. ***„Л. В. П.” №.., подадена чрез пълномощника на същия, адв. Н.М., против Заповед №1106/05.12.2000 год. на кмета на общ. Велинград, с която на основание чл.32, ал.1, т.1 и т.3 от ЗТСУ, чл.6, ал.7 от ЗТСУ и Решение XI на архитектурно-градоустройствената комисия, взето с протокол №20/21.11.2000 год., е одобрено частично изменение на ЗРП в кв.104, като за имот пл.№6955 по плана на гр. Велинград е отреден парцел XXVIII за търговия и услуги с характер на застрояване два етажа. С жалбата се иска, обжалваната заповед да бъде обявена от съда за нищожна. Жалбоподателят твърди, че е отреден парцел за имот, който е реституиран по закон като отнет без законово основание или не по установения ред по плана за 1957 год.

С разпореждане №83/04.02.2009 год. съдът е указал на жалбоподателя да представи доказателства, от които да е видно, че същият е собственик или носител на ограничено вещно право върху недвижим имот, непосредствено засегнат от частичното изменение на ЗРП. В изпълнение на указанието процесуалният представител на жалбоподателя е изложил твърдение, че доверителят му е реституиран собственик на имота, предмет на оспорената заповед, което от своя страна предпоставя правния му интерес от оспорването.

По делото е представен от заинтересованата страна „ВЕКОМ” ЕООД със седалище гр. Велинград, нотариален акт за констатиране право на собственост по силата на договори за приватизационна покупка на недвижими имоти. От нотариалния акт е видно, че УПИ XXVIII в кв.104 по плана на гр. Велинград е собственост на същото дружество. По делото е представен заверен препис на решение по гражданско дело 1007/2006 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение по предявен иск по чл.108 от Закона за собствеността, постановено по гр. дело 275/ 2003 по описа на Велинградския районен съд относно същия имот, предмет на оспорената заповед на кмета на общината. Освен това, по делото е представен и заверен препис от решение по административно дело 3421/2001 год. на ВАС, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата на Г.И.П. и негови сънаследници против заповед № РД-24-114/16.03.2001 год. на Министъра на икономиката, с която последният е отказал да признае право на обезщетение по ЗОСОИ на жалбоподателите. Решението на тричленния състав е потвърдено с решение №7661/30.07.2002 год., постановено по административно дело 2904/2002 год. на ВАС в петчленен състав. Въпреки дадените указания жалбоподателят не е представил доказателства, от които да е видно, че същият е собственик или носител на ограничено вещно право върху имот в кв.104 по плана на гр. Велинград, което би могло да обуслови правния му интерес от оспорването на заповедта на кмета на община Велинград. От представените преписи на съдебни решения се установява обратното, а именно че в гражданското производство по чл.108 от ЗС е отхвърлена претенцията на жалбоподателя и неговите сънаследници именно поради обстоятелството, че същите не са могли да се легитимират като собственици на процесния имот. С представеното, влязло в сила решение на ВАС, се установява, че на жалбоподателите не е уважена и реституционната им претенция за същия имот.

С оглед изложеното, Административен съд-Пазарджик – трети състав, намира следното:

Отмененият ЗТСУ и правилникът за неговото прилагане, били в сила към датата на издаване на оспорената заповед, изброяват кръга на лицата, заинтересовани да обжалват по реда на чл.138 от закона индивидуалните административни актове, с които се одобрява изменение на ЗРП. В чл.295, ал.2, т.2 като такива са посочени собствениците на имоти и лица с ограничени вещни права, когато предвижданията на плана се отнасят за тези имоти, а при сключено застрояване – и за непосредствените съседи.

Аналогична е уредбата и на сега действащия ЗУТ.

Съгласно глава 19 от ЗУТ съдилищата осъществяват контрол по законосъобразността на административните актове по устройство на територията при условията и по реда на този закон, а по въпроси, които не са уредени в него - по Административно - процесуалния кодекс. Специалният закон определя заинтересованите страни при съгласуване и одобряване на устройствените схеми и планове и техните изменения. Съгласно чл.131 от ЗУТ това са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план. Съгласно втората алинея, непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато са включени в свързано застрояване; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота-предмет на плана и имотите, които попадат в определените с нормативен акт хигиенно-защитни зони, изискващи се за предвиденото от плана застрояване. Твърдението на жалбоподателя, че същият е съсобственик на имота – предмет на изменението на плана, въпреки многократно дадената възможност остана недоказано. Видно от представения нотариален акт,доказателство за собственост върху същия имот е представила заинтересованата страна „ВЕКОМ” ЕООД. Жалбоподателят не е представил доказателства, а и не твърди, че е собственик на съседен на имота – предмет на заповедта имот.

От изложеното следва, че жалбоподателят не е от кръга на заинтересованите лица, които биха могли да обжалват заповедта на кмета на общината. Съгласно чл.147 от АПК право да оспорват административен акт имат гражданите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Правото на оспорване може да бъде стеснено от специална правна норма. Такава специална правна норма е чл.295, ал.2 от ППЗТСУ/ отм./, както и чл.131 от ЗУТ.

С оглед гореизложеното съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 159, т.4 от АПК, Административен съд - Пазарджик, ІІІ състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Г.И.П. против Заповед № 1106/05.12.2000 год. на кмета на община Велинград.

ПРЕКРАТЯВА производството по АД 52/2009 по описа на Административен съд -Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

Съдия: /П/