Р Е Ш Е Н И Е  

№ 118 / 27.2.2009г.

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен Съд – гр. Пазарджик, ХІ касационен състав в открито заседание, на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година,  в състав:                                                                                  

                                                                        Председател: С.К. 

                                                                               Членове: Д.К.

                                                                                                    Д.Р.

 

при секретаря Т.С. и в присъствието на прокурор С.Я.  – представител на Окръжна Прокуратура – гр. Пазарджик, като разгледа докладваното от съдията-докладчик Р. касационно административно дело № 55 по описа на съда за 2009г., намери за установено следното:

Производството е по реда на чл.63, пр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК.

Делото е образувано по жалба на Р.А.Р.,***, подадена срещу решение № 831 /без посочена дата на постановяването му/, постановено по наказателно от административен характер дело № 1395/2008г. на РС – гр. Пазарджик. С оспорения съдебен акт е потвърдено НП № 13-001358 от 28.05.2008 г. на Директора на РД "Автомобилна администрация" гр.Пазарджик, с което на касатора, за нарушение на чл.7 от Регламент № 561/2006 г. на Европейския парламент и Съвета, на основание чл.93, ал.4 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева..

В жалбата е посочено, че решението на Районен съд – гр. Пазарджик е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо. В проведеното по делото открито заседание касаторът не се явява лично и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна Прокуратура – гр. Пазарджик, счита жалбата по същество за неоснователна и дава заключение обжалваното решение бъде оставено в сила.

Административен Съд – гр. Пазарджик, ХІ касационен състав, след като взе предвид и обсъди по отделно и в съвкупност наведените от страните доводи и събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:

За да постанови решението си районният съд е събрал писмени и гласни доказателства и е приел фактическата обстановка при която е извършено нарушението. На 30.04.2008г. разпитаните в процесуалното качество на свидетели И. П. и Д. С., служители на ИА “АА”, около 15,00 часа в гр.Пазарджик, на главен път 1-8, в района на бензиностанция „Лукойл", спрели за проверка, управлявания от касатора товарен автомобил „Волво ФЛ 6", с ДК № ТХСХ. Той извършвал превоз на товари за собствена сметка от гр.Петрич за гр.Добрич. При проверката на тахографските листове, било констатирано, че на  29.04.2008г. след период на управление от четири часа и половина, водачът не е ползвал непрекъсната почивка по време на работа от поне 45 минути.

Във връзка с нарушението, на 13.07.2008г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 052507. Актът бил връчен на П., който в графата за възражения, написал собственоръчно, че е ползвал почивка и не е възможно преходът да бъде извършен за 10 часа. Въз основа на акта било издадено об­жалваното наказателно постановление.

Районен съд – гр. Пазарджик, преценявайки събраните доказателства, е направил изводи за това, че наистина е осъществен състава на визираното нарушение, поради което е потвърдил оспореното наказателно постановление.

Административен Съд – гр. Пазарджик, ХІ касационен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата: По делото е приложена разписка, удостоверяваща, че съобщението за изготвеното решение е връчено на Н. Р., сестра на Б. – на 19.12.2008г. Касационната жалба е подадена чрез Районен съд – гр. Пазарджик, на 29.12.2008г. /вх.№ 7321/, т.е. в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 211 ал. 1 от АПК. Съдът е сезиран от надлежна страна в производството пред районния съд и срещу съдебен акт, който е бил неблагоприятен за нея и следователно е подлежащ на оспорване. Във връзка с изложеното, съдът счита, че жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, тя е частично основателна.

На първо място следва да се отбележи, че навсякъде в оспореното решение, първоинстонционният съд неправилно е посочвал името на акта, чиято разпоредба се сочи като нарушена. Съгласно Договора между държавите-членки на Европейския съюз и Република България и Румъния за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, ратифициран със закон, приет с 39-то НС на 11.05.2005 г. - ДВ, бр. 40 от 12.05.2005 г., двете страни стават членки на ЕС. Според принципа на непосредствената приложимост на правото на ЕС, изведен в практиката на Съда на Европейските общности, неговите разпоредби се прилагат от всички органи и институции на съответната държава-членка, без да е необходим специален акт на ратификация. По тази причина, правораздавателните органи, прилагайки общностен акт, трябва да изписват правилно и неговото име. В разглеждания случай, става въпрос за Регламент на Европейския парламент и Съвета на Европейския Съюз, приет в т.нар. процедура по съвместно приемане по чл.251 от ДЕО. При тази процедура на ЕП, са предоставени съществени правомощия да прави предложения за изменения във внесения от Европейската комисия проект, като накрая актът се приема от Съвета. ЕП няма самостоятелни възможности за приемане на актове на вторичното право. Поради особеностите на процедурата в заглавието на Регламента е отбелязано, че същият е на Европейския парламент и Съвета.

По същество районният съд е изследвал релевантните  за спора обстоятелства. Разпитан е актосъставителят и са обсъдени събраните доказателства. Направените изводите, касаещи извършването на нарушението и вината на сочения за нарушител се споделят изцяло от настоящия състав на съда. Актът за установяване на административното нарушение е съставен, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, описани в акта, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Жалбоподателят не е ангажирал никакви други доказателства, които да обосноват извода, че отразената в акта фактическа обстановка не отговаря на действителната. Напротив тя се подкрепя от показанията на разпитания в хода на делото актосъставител и на свидетеля-очевидец, като правилно, показанията им са кредитирани в цялост от Районния съд.

Неоснователни са доводите, изложени в касационната жалба, касаещи обстоятелството, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 12 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 НА ЕП И НА СЪВЕТА от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт. Нейният текст сочи, че  при условие че пътната безопасност не е застрашена и за да се позволи превозното средство да достигне подходящо място за престой, водачът може да се отклони от разпоредбите на членове 6—9, доколкото това е необходимо, за да се осигури безопасността на лицата, на превозното средство или на неговия товар. Водачът посочва причината за такова отклонение в регистрационния лист на записващото устройство или на разпечатката от записващото устройство или в графика на неговите дежурства най-късно при пристигането в подходящото място за престой. В разглеждания случай не се установява, водачът да изпълнил условието да посочи причината, поради която не е направил почивка, след нормативно определения период на управление на автомобила.

Съдът намира, че размерът на наказанието е неправилно определен. Предвидената в чл.93, ал.4 от ЗАП, глоба е от 300 до 1000 лева. С оглед на установените по делото обстоятелства, следва да се приеме, че извършеното нарушение е първо за Р.. Същият сочи, че е баща на две деца и плаща наем за обитаваното от семейството му жилище. Съдът, съвсем бланкетно, се е спрял на определения размер на наказанието, като не е изложил мотиви, поради какви причини следва да се приеме, че то отговоря на степента на увреждането на обществените отношения, в сферата на държавното управление. Настоящата инстанция намира, че целите на административното наказание, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани, ще бъдат постигнати, чрез определянето му в минимален размер.

Във връзка с направените разсъждения, съдът намира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на установената в закона форма, при правилно приложение на съответните наказателни материални разпоредби, но определеното наказание е явно несправедливо, поради което следва неговия размер да бъде изменен.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, Административен Съд – гр. Пазарджик, ХІ касационен състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 831 /без посочена дата на постановяването му/, постановено по наказателно от административен характер дело № 1395/2008г. на РС – гр. Пазарджик, като вместо него постановява друго, с което:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление НП № 13-001358 от 28.05.2008 г. на Директора на РД "Автомобилна администрация" гр.Пазарджик, с което на Р.Р., за нарушение на чл.7 от Регламент № 561/2006 г. на Европейския парламент и Съвета, на основание чл.93, ал.4 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева, като намалява размера на наложената глоба от 500 лева, на 300 лева.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                           Председател: /п/ 

 

 

                                                                               Членове:   1. /п/                        2. /п/