Р Е Ш Е Н И Е

№ 501/27.10.2009г.

гр. Пазарджик, 27.10.2009г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – ІХ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТЕФКА КЕМАЛОВА

при секретар	Т.С.	разгледа докладваното
от съдия	СТЕФКА КЕМАЛОВА
административно дело № 569 по описа на съда за 2009г.

Производството е по реда на чл.118 от КСО и е образувано по жалба на Б.И.Б. *** , общ.Пещера против Мотивирано решение № 24/06.08.2009г. на Директора на РУСО гр.Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № ********** от 26.05.2009г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. С обжалвания акт определен трудов стаж на жалбоподателя с обща продължителност от 10г. 10м. и 6 дни е отказано да бъде признат като такъв от първа категория.

Жалбоподателят твърди, че положения от него труд като фадромист в периодите от 24.08.1974г. до 23.09.1980г., от 01.03.1983г. до 01.09.1987г. и от 01.02.1990г. до 01.08.1990г. следва да бъде определен като първа категория труд, тъй като отговаря на условията на труд съгласно чл.66”а” от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране. Твърди, че като работник от технологичния транспорт е обслужвал участъци на открити рудници и кариери за добив на инертни материали  по открит способ. Иска се отмяна на обжалваното мотивирано решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението му за пенсиониране, като ответника бъде задължен да зачете спорния трудов стаж за първа категория труд. Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адвокат Ш., който  поддържа жалбата, сочи доказателства и изразява становище по съществото на спора.

За ответника се явява юрисконсулт А., която оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и наведените от страните доводи, приема за установено следното от фактическа страна :

Със Заявление вх.№ 239/08.01.2004г. до директора на РУ”СО” гр.Пазарджик, Б.Б. е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане от 16.02.2004г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, потвърдено с Мотивирано решение № 17/26.04.2004г. периодите от 24.08.1974г. до 05.09.1980г. и от 01.02.1990г. до 01.08.1990г., през които Б. е работил като фадромист в ДАП гр.Пазарджик са били определени като труд от трета категория. Това мотивирано решение и потвърденото с него разпореждане от 16.02.2004г. са отменени с Решение от 02.11.2004г. постановено по адм.дело № 648/2004г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в мотивите на което е прието че спорния стаж следва да се категоризира като такъв от втора категория. Решението на ПОС е оставено в сила от ВАС с Решение № 3863/28.04.2005г. по адм. дело № 511/2005г., VІо.

В изпълнение на така постановените съдебни актове е било издадено ново Разпореждане от 19.12.2005г., потвърдено с Мотивирано решение № 3/08.03.2006г. на директора на РУСО гр.Пазарджик, с които периодите от време, когато Б.Б. е работил като фадромист в ДАП – Пазарджик са признати за труд от втора категория. Мотивирано решение № 3/08.03.2006г. и потвърденото с него разпореждане са били обжалвани от Б.Б. пред съда, но жалбата му е била отхвърлена с решение № 156/27.09.2006г. по д. № 108/2006г. на ПОС, оставено в сила с Решение № 2303/07.03.2007г. по д.№ 11381/2006г. по описа на ВАС, VІ о. В посочените съдебни решения, съдът се е произнесъл включително и по наведените пред него доводи за приложение на чл.66”а” от ПКТП, като е приел същите за неоснователни и е определил труда, положен от Б. като фадромист в периодите от 24.08.1974г. до 05.09.1980г.; от 01.03.1983г. до 01.04.1987г. и от 01.02.1990г. до 01.08.1990г., като труд от втора категория.    

Жалбоподателят е подал Заявление вх.№ МП-1847/29.01.2009г. до директора на РУСО гр.Пазарджик, в отговор на което е постановено Разпореждане № ********** от 26.05.2009г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е му отпусната лична пенсия за ОСВ. Това разпореждане е било обжалвано в частта, с която трудовия стаж на Б. като фадромист е квалифициран като стаж от втора категория.  С мотивирано решение № 24/06.08.2009г., директорът на РУСО е оставил без уважение жалбата му, респективно е потвърдил разпореждането от 26.05.2009г.  Мотивираното решение е съобщено на Б. на 11.08.2009г., като в законоустановения срок против него е подадена жалбата, предмет на настоящото производство.

Към жалбата са представени Удостоверение изх.№ ІV-05/19.01.2009г. и Удостоверение изх.№ ІІ 02/10.01.2003г., издаден от “Хебъртранспорт” АД гр.Пазарджик /правоприемник на ДАП гр.Пазарджик/, с които се удостоверяват периодите през които Б.И.Б. е работил като фадромист, които са : от 24.08.1974г. до 23.09.1980г.; от 01.03.1983г. до 01.09.1987г. и от 01.02.1990г. до 01.08.1990г., както и обстоятелството, че фадромистите са извършвали строително-монтажна работа, товарене и разтоварване на строителни материали на ПИМ – Огняново, Синитево, Капитан Димитриево, магистрала “Тракия”, пътно управление и др.  В пенсионната преписка се съдържа и Удостоверение изх.№ ІІ-27/02.05.2006г., издадено от “Хебъртранспорт” АД, което е още по-конкретно и което установява, че жалбоподателят е работил като фадромист на строителни обекти, като е извършвал строително-монтажна работа, товарене и разтоварване на строителни материали в следните обекти : Обединени варови фабрики – Огняново, Кариери – Капитан Димитриево, Синитево, Огняново, магистрала Тракия, рудник Влайков връх.

Разпитания по делото свидетел И.С.С., който е бил колега на жалбоподателя, установява, че през периода 1974-1976г. са работили като фадромисти на каменната кариера в с.Капитан Димитриево, където се добивало мозайка и каменно брашно. Тяхната работа се е състояла в събиране и товарене на камъните, след което са ги прибутвали на депо. Свидетелят П.В.К.  твърди, че с Б. са работили заедно от 1976г. до 1980г. на кариерата в с.Огняново, където са товарили камъни и чакъл. Според този свидетел Б. е бил командирован и на рудник “Влайков връх” в село Елшица без да уточнява кога и за какъв период от време.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи : 

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, в законоустановения срок, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Основният спорен въпрос по настоящото дело, а именно въпросът към коя категория труд следва да се признае стажа на жалбоподателя като фадромист в ДАП гр.Пазарджик, вече е разрешен с влязло в сила съдебно решение. С Решение № 156/27.09.2006г. по д. № 108/2006г. на Окръжен съд – Пазарджик, оставено в сила от Върховния административен съд с Решение № 2303/07.03.2007г. по д.№ 11381/2006г., VІо., спорът дали този труд следва да се квалифицира като такъв от първа категория при условията на чл.66”а” от ПКТП е разрешен, като съдът категорично е приел, че спорния стаж следва да се категоризира като стаж от втора категория труд. В този смисъл недопустимо е отново в рамките на настоящото производство този спор да бъде пререшаван, както е приел и административния орган в мотивите на обжалвания акт.

Освен това разпоредбата на чл.67 от ПКТП /отм./, съгласно която трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда, е неприложима в конкретния случай.  Тази разпоредба намира приложение само по отношение на труда на работниците, посочени в раздел І и ІІ от правилника, докато т.66”а” от ПКТП /в  която хипотеза се твърди, че попада жалбоподателя/ е в раздел ІV на правилника /така е приел и ВАС в Решение № 2303/07.03.2007г. по адм.дело № 11381/2006г./.

Дори и да се игнорират горните разсъждения, от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че в периодите от време, когато Б.Б. е  работел като “фадромист” в ДАП гр.Пазарджик, същият непрекъснато е участвал в технологичния транспорт, обслужващ участъците на мини и кариери за добив по открит способ на руди, въглища, нерудни изкопаеми и инертни материали. Не може да се приеме, че тази негова функция е била постоянна. Единственият документ, който удостоверява характера и мястото на работа на жалбоподателя в тези периоди е Удостоверение изх.№ ІІ-27/02.05.2006г., издадено от “Хебъртранспорт” АД, съгласно което Б. е извършвал строително-монтажна работа, товарене и разтоварване на строителни материали в следните обекти : Обединени варови фабрики – Огняново, Кариери – Капитан Димитриево, Синитево, Огняново, магистрала Тракия, рудник Влайков връх. Тоест освен в кариери за добив на инертни материали и в рудник, жалбоподателят е работел и във варова фабрика, както и на магистрала Тракия, в които обекти дейността му не може да се квалифицира като такава по чл.66”а” от ПКТП. По обстоятелствата, касаещи точните периоди и обектите, в които е работел Б., събраните гласни доказателства не са категорични и не установяват в пълнота тези факти.

При така изложените мотиви, жалбата на Б.И.Б. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Воден от изложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.2, във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІХ –ти състав

РЕШИ:

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.И.Б. ***, общ.Пещера против Мотивирано решение № 24/06.08.2009г. на Директора на РУСО гр.Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № **********/26.05.2009г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ : /П/