В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Пазарджик, ІІ състав, в открито заседание на девети март през две хиляди и девета година в състав:

СЪДИЯ А.М.

при секретаря Я.В., като разгледа а.х. дело № 59 по описа на съда за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по постъпила искова молба вх. № 465/03.02.2009 г. от Л.Г.Я. *** срещу Националния осигурителен институт на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

В посочената молба ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди в общ размер на 3 000 лв., които са следствие от незаконосъобразни, отменени по съответния ред, административни актове на длъжностни лица на РУСО – Пазарджик – Разпореждане № 320/03.04.2007г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО – гр.Пазарджик, Разпореждане № 330 / 03.04.2007г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО – гр.Пазарджик и Решение № 5954/14.05.2007г. на Директора на РУСО – Пазарджик. Вредите се изразявали във влошаване на качеството на живот на ищцата, чувство на притеснение, несигурност, загуба на доверие в държавната администрация, унижение и оскърбление от необосновано обвинение в недобросъвестност. Поради това се иска присъждането на неимуществени вреди в общ размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 03.04.2007 г. (датата на постановяване на първия посочен административен акт) до датата на окончателното им изплащане. Претендира се присъждането на направените по настоящото дело разноски.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, заема становище, с което оспорва така предявения иск, като неоснователен и недоказан и моли той да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглеждания иск, намира за установено следното:

Исковата молба се приема за допустима от настоящия съдебен състав като подадена в срок от надлежна процесуално легитимирана страна.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че с Разпореждане № 320/03.04.2007г., ръководителят на осигуряването за безработица при РУСО – гр.Пазарджик, позовавайки се на чл.114,ал.1 от КСО и чл.7 от Наредба за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица, разпоредил Я. да възстанови сумата 1182,73лв. главница, представляваща получени обезщетения за безработица за времето от 05.03.2001г. до 03.12.2001г., както и 1258,32лв. лихва, като определил, че същата била недобросъвестна при получаването на обезщетението.

С Решение № 5953/14.05.2007г. на Директора на РУСО – гр Пазарджик разпореждането било отменено на основание на изтеклата давност.

Със следващо Разпореждане № 330/03.04.2007г., ръководителят на осигуряването за безработица при РУСО – гр.Пазарджик, позовавайки се на чл.114,ал.1 от КСО и чл.7 от Наредба за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица, разпоредил ищцата да възстанови сумата от 300лв. главница, представляваща получени обезщетения за безработица, но този път за времето от 01.11.2003г. до 29.02.2004г. , както и 215,83лв. лихва, като определил, че същата била недобросъвестна при получаването на обезщетението.

С Мотивирано решение № 5954/14.05.2007г., Директорът на РУСО – Пазарджик оставил без уважение жалбата на Я. против посоченото по-горе разпореждане, като приел, че е налице недобросъвестно получаване на обезщетенията за безработица.

Административен съд – гр.Пазарджик, с Решение №104 от 03.08.2007г. по адм. дело № 219/2007г. отменил Мотивирано решение № 5954/14.05.2007г. на Директора на РУСО – Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № 330/03.04.2007г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО – гр.Пазарджик като приел, че ищцата не е била недобросъвестна при получаването на обезщетенията за безработица.

С Решение №233 от 09.01.2008г. по адм. дело 8353/2007г. ВАС - Шесто отделение оставил в сила първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Под дейност на администрацията за вреди, за които държавата отговаря, следва да се разбира такива действие, бездействие или акт, които имат властнически характер и са насочени към възникване на административно отношение между административен орган и граждани. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички тези три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди.

В конкретния случай са налице актове на администрацията, чиято незаконосъобразност е установена по съответния ред – това е първата от трите предпоставки на иска по чл. 1, ал. 1, предл. 1 от ЗОДОВ, която безспорно е налице.

Недоказано остава на свой ред обстоятелството на претърпяване на неимуществени вреди от ищцата, вследствие на незаконосъобразния административен акт. Показанията на свидетелката М., дъщеря на Я., не са конкретни и от тях не може да се направи обоснован извод за сериозното засягане на личността и достойнството, както и на здравословното й състояние, именно вследствие на издаването на незаконосъобразните административни актове, който факт е посочен в обстоятелствената част на исковата молба. Не беше доказано по безспорен начин, че именно тези актове са причинили вреди, както се сочи в исковата молба. Нещо повече, от самите показания на разпитаната свидетелка става ясно, че Я. е страдала от здравословни проблеми, свързани с хипертонични кризи, и преди издаването на незаконосъобразните административни актове.

Поради изложеното дотук, предявената искова претенция се явяват неоснователна и недоказана и като такава ще следва да бъде отхвърлена.

Относно искането на ответника да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение настоящият съдебен състав счита, че същото е неоснователно.

Отговорността за разноски е обективна и невиновна. Тя обхваща само направените, чието присъждане законодателят е предвидил. Правилата на ГПК се прилагат в административното правосъдие само по неуредените в дял III на АПК въпроси – чл. 144 от АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК е наименована "Отговорност за разноски" и урежда изчерпателно хипотезите за тяхната дължимост. В съдържанието й не е включено юрисконсултско възнаграждение и това не е пропуск. Юрисконсултът в държавната администрация и в другите държавни учреждения е държавен служител или по служебно правоотношение, или по трудово правоотношение и за положения от него труд получава заплата или трудово възнаграждение. Адвокатът не получава заплата или трудово възнаграждение и затова за своя труд той получава уговорен с договора за правни услуги хонорар, вкл. и когато поема защитата на държавен орган. В бюджета на държавния орган е предвидена заплатата или трудовото възнаграждение на юрисконсулта, но хонорарът на адвоката не е предвиден. Затова според чл. 143, ал. 4 от АПК при отхвърляне на оспорването /респективно – при отхвърляне на иск за обезщетение/ от съда, той присъжда и минималното възнаграждение за един адвокат, ако другата страна (административния орган) е ползвала такъв, но не присъжда юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Л.Г.Я. *** срещу Националния осигурителен институт, иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.04.2007 г. до датата на окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

СЪДИЯ: /П/