О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 141 / 4.3.2009г.

Административен Съд – гр. Пазарджик в закрито заседание, като разгледа докладваното от съдията-докладчик Г.В. административно дело № 63 по описа на съда за 2009 г., намери за установено следното:

Делото е образувано по жалба на Фондация “Български зелен кръст”, подадена от пълномощниците ѝ адвокат П.К. и адвокат П.Г. против Покана за доброволно изпълнение № ПЗ-2937-00-100 от 09.01.2009 г., издадена от директора на дирекция “ФОУСЧРВК” при ДНСК.

При проверка на допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

С обжалваната Покана за доброволно изпълнение жалбоподателят на основание чл. 182, ал. 1 от ДОПК е поканен в 7 дневен срок от датата на получаването й да внесе дължима сума в размер на 5000 лв. във връзка с издадено и влязло в сила Наказателно постановление № 64-ДНСК-604/01.12.2008 г., издадено от заместник началника на ДНСК. С посоченото наказателно постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 148, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В постановлението е записано, че не подлежи на обжалване.

Жалбоподателят счита, че с поканата за доброволно изпълнение са предприети действия на органа по изпълнението по смисъла на чл. 294 от АПК и тъй като този текст предоставя на заинтересованото лице възможност за защита срещу евентуални пороци при откриване и провеждане на изпълнителното административно производство, то жалбата му е допустима.

Това становище е неправилно, а напротив жалбата е недопустима, тъй като обжалваната покана за доброволно изпълнение не представлява нито административен акт, нито е постановление или действие на орган по изпълнение: Съгласно императивната норма на чл. 79, ал. 1 от ЗАНН, наказателните постановления и решения на съда, с които са наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания. А този ред е уреден в глава двадесет и пета от ДОПК. Съгласно чл. 220, ал. 1 от ДОПК когато публичното вземане не бъде изплатено в срок изпълнителното основание се изпраща на публичния изпълнител за образуване на изпълнително производство. Според следващия чл. 221, ал. 1 от ДОПК, които е озаглавен “започване на производството”, когато задължението не е изплатено в 7-дневния срок от получаването на поканата по чл. 182, ал. 1 публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Следователно според тези текстове, изпълнителното дело се образува едва след получаване на изпълнителното основание от публичния изпълнител, като първото действие от изпълнителното производство е изпращането на съобщение, с което му се дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение, като това съобщение е различно от поканата по чл. 182, ал. 1, която се отправя от органа, установил вземането и която предхожда изпълнителното производство.

В случая актът, който се обжалва е покана по чл. 182, ал. 1 от ДОПК, която е отправена от орган, който се намира в системата на органа, издал наказателното постановление. Тази покана не е част от производството по принудително изпълнение. Тя не е и административен акт, тъй като не създава права и задължения за адресата ѝ. В резултат на получената покана за доброволно изпълнение нейният адресат – в случая Фондация “Български зелен кръст” може да изпълни задължението си, но може и да не го изпълни и от това неизпълнение за него не ще настъпят никакви правни последици. Необходимо е да бъде образувано изпълнително производство, за да бъдат засегнати нейни законни права и интереси. Мерките, предвидени в чл. 182, ал. 2, ал. 2-4 от АПК, чиято цел е да подтикнат длъжника да изпълни също не са обвързани и са независими от поканата за доброволно изпълнение.

Следователно Покана за доброволно изпълнение № ПЗ-2937-00-100 от 09.01.2009 г. не подлежи на оспорване, тъй като не е нито административен акт, нито е постановление или действие на орган по изпълнение. Поради това жалбата е недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК.

Предвид гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане жалбата на Фондация “Български зелен кръст”, подадена от пълномощниците й адвокат П.К. и адвокат П.Г. против Покана за доброволно изпълнение № ПЗ-2937-00-100 от 09.01.2009 г., издадена от директора на дирекция “ФОУСЧРВК” при ДНСК.

Прекратява производството по административно дело № 63, по описа на Административен съд гр. Пазарджик за 2009 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен Административен съд в 7 – дневен срок от съобщаването му.

Препис от настоящето определение да се изпрати на Фондация “Български зелен кръст”, чрез пълномощниците й адвокат П.К. и адвокат П.Г. и на директора на дирекция “ФОУСЧРВК” при ДНСК.

Съдия:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №7430 от 08.06.2009г. на Второ отделение на ВАС София. ОСТАВЯ В СИЛА определение №141 от 4 март 2009г., постановено по адм. д. №63/2009г. по описа на Административен съд Пазарджик.Определението е окончателно.