Р е ш е н и е

№ 474/19.10.2009г.

гр. Пазарджик

в името на народа

Административен съд – Пазарджик, ХІ-ти състав, в открито заседание на осми октомври, две хиляди и девета година, в състав:

                                      Председател: С.К.

                                               Членове: 1. В.Н.

                                                                  2. Д.К.

при секретаря Т.С. и с участието на прокурора П.С., като разгледа докладваното от съдия Н. КАНХД № 638, по описа на съда за 2009 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН, във връзка с глава ХІІ-та от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.С.Д. ***, подадена чрез адв. М., против решение, постановено по НАХД № 1042/2009 г. по описа на Районен съд Пазарджик.

С решението е потвърдено НП № 13/1300058 от 03.10.2008 г. на ВрИД Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пазарджик, с което на Д.С.Д., в качеството й на длъжностно лице – управител на “РПЛ-2000” ООД гр. Пазарджик, е наложена глоба в размер на 1 000 лв., на основание чл.416 ал.2 във връзка с чл.414 ал.3 и чл.63 ал.2 от КТ.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се съдът да постанови отмяната му.

Ответникът по касационната жалба – Директор на Д “ИТ” гр. Пазарджик, иска от Административния съд, чрез процесуалния си представител – юрк. К., същият да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд, като подкрепя това си искане с подробни съображения.

Прокурорът приема, че жалбата е неоснователна. Не споделя аргумента в жалбата, че решението е немотивирано и заключава, че наложената глоба е законосъобразна, обоснована и справедлива. Предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд Пазарджик.

Административен съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Видно от събраните по делото доказателства, на 20.08.2008 г., при извършване на проверка в производствен обект на “РПЛ – 2000” ООД гр. Пазарджик, след преглед на фирмената документация, проверяващите установили, че в качеството си на управител на дружество с ограничена отговорност, жалбоподателката Д.С.Д. е допуснала до работа М. Х. Н. без да й представи копие от уведомлението за регистрация на трудовия договор, заверено от ТД на НАП. За това нарушение е бил съставен акт за установяването му, въз основа на който е било издадено обжалваното НП.

Районният съд е приел, че при тези данни жалбоподателката Д. е осъществила състава на нарушение по чл.416 ал.2, във връзка с чл.414 ал.3 и във връзка с чл.63 ал.2 от КТ, както и, че видът и размерът на санкцията са съобразени с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания.

Първостепенния съд е оценил като неоснователни доводите на защитата на жалбоподателя, че извършването на административното нарушение не се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал. В приложения по делото списък, работничката М. Х. Н. е посочила, че работи в дружеството от 20.08.2008 г. Същата е заварена да работи в цеха без трудов договор и същия ден трудовият договор е бил регистриран в НАП след извършване на проверката.

Настоящата съдебна инстанция намира тези правни изводи на Районния съд за правилни.

По делото е представен списък, на който са се подписали заварените в обекта работници при проверката, който е съставен в 13:15 часа на 20.08.2008 г. Проверката на фирмената документация е извършена на 03.09.2008 г. в помещенията на Д “ИТ” гр. Пазарджик. Към административно-наказателната преписка е приложен списък на заварените да работят на 20.08.2008 г. лица, като под № 4 е налице подпис на М. Х. Н., като същата е изписала, че работи от 20.08.2008 г. Справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.4 от КТ, на която справка фигурира името на Н. е издадена на 20.08.2008 г. в 16:40 часа. От изложеното следва, че подписът на Т. е положен върху справката не по-рано от часа на изготвянето и – 16:40 часа. Тъй като безспорно е установено, че проверката е извършена на същата дата – 20.08.2008 г. в 13:15 часа, то от това следва, че Н. е допусната до работа като общ работник без да й е предоставено копие от уведомлението за регистрация на трудовия договор, заверено от ТД на НАП Пазарджик.

Съгласно разпоредбата на чл.4 ал.3 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62 ал.4 от КТ, работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя, преди постъпването му на работа, копие на хартиен носител от завереното уведомление. Връчването се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления. Такъв подпис върху справката е налице, но същия е поставен след проверката.

Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.2 във връзка с ал.1 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62 ал.4 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Настоящият съдебен състав намира за ирелевантен за съставомерността на деянието факта, че уведомлението е връчено няколко часа след извършване на проверката на 20.08.2008 г. Основното в настоящия случай е, че работничката е била допусната до работа преди да й се предостави копие от уведомлението за регистрация на трудовият договор.

Съдът намира за неоснователно направеното възражение от пълномощника на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.1 от ЗАНН. Действително по делото се установи, че в издаденото НП не са посочени трите имена на издателя, а именно собствено, бащино и фамилно име. Като административно-наказващ орган е посочено лицето инж. Е. Е., ВрИД Директор на Д “ИТ” гр. Пазарджик, предвид на което съдът приема, че не е налице липса на индивидуализация на административно-наказващия орган. Пропускът да се посочи бащиното име на административно-наказващия орган не е съществено нарушение, тъй като не се пораждат съмнения относно наличието на трите основни предпоставки в административно-наказателния процес – нарушение, нарушител и вина.

Настоящият съдебен състав намира, че при разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на решението. Решението на Районен съд Пазарджик следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице твърдените от жалбоподателя касационни основания.

Воден от горното, на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК, Административен съд Пазарджик ХІ-ти състав

Р е ш и:

Оставя в сила решение от 15.07.2009 г., постановено по НАХД № 1042/2009 г. по описа на Районен съд Пазарджик.

Решението е окончателно.

Председател: /П/

Членове: 1. /П/

                                                                  2. /П/