Р Е Ш Е Н И Е

№ 192 / 22.4.2009г.

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен Съд – гр. Пазарджик, ХІ касационен състав в открито заседание, на осми април две хиляди и девета година,  в състав:                                                                         

                                                                        Председател: Е.Г.                                                                                                                                                                      Членове: Д.К.

                                                                                                  Д.Р.

 

при секретаря Т.С. и в присъствието на прокурор С.Я.  – представител на Окръжна Прокуратура – гр. Пазарджик, като разгледа докладваното от съдията-докладчик Р. касационно административно дело № 65 по описа на съда за 2009г., намери за установено следното:

            Производството е по реда на чл.63, пр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК.

Делото е образувано по жалба на Патентното ведомство на Република България – гр. София, бул. ***, подадена срещу решение № 233 от 11.12.2008г., постановено по наказателелно от административен характер дело № 381/2008г. на РС – гр. Велинград. С оспорения акт е отменено наказателно постановление № 16 от 28.03.2008г., издадено от Директора на Дирекция “Правно осигуряване и спорове” в Патентното ведомство на Република България, с което на "АДА КОЛОР" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. **** 6, представлявано от С. Ю., , е наложена имуществена санкция в размер на 1000 / хиляда/ лева, на основание чл.81, ал.1 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/.

В жалбата е посочено, че решението на Районен съд – гр. Велинград е постановено при нарушение на материалния закон.

Ответникът по касационната жалба, чрез адвокат П., оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна Прокуратура – гр. Пазарджик, счита жалбата по същество за основателна, като излага доводи, че административнонаказващият орган правилно е приложил закона, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, като по същество се потвърди наказателното постановление.

Административен Съд – гр. Пазарджик, ХІ касационен състав, след като взе предвид и обсъди по отделно и в съвкупност наведените от страните доводи и събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:

За да постанови решението си районният съд е събрал писмени и гласни доказателства и е приел фактическата обстановка при която е извършено нарушението. На 16.11.2007г., разпитаният в процесуалното качество на свидетел И. М., служител на Патентното ведомство на Република България, в присъствие на полицейските служители К. и П., извършил проверка на търговски обект – магазин за строителни материали, стопанисван от "АДА КОЛОР" ЕООД Пловдив. Било констатирано, че в складовото помещение към магазина се намират кутии с лепило за промишлени цели означени със знак "RAKOLL", сходен на регистрираната марка в Патентно ведомство с № 56065 със
срок на защита до 10.04.2008 година. Марката била използвана без съгласието на притежателите й Б. И. Т. и К. А. М. Към административната преписка е приложено  експертно становище за установяване наличието на идентичност или сходство между знаците, с които са обозначени процесните кутии с лепило и тези на посочената по-горе запазена марка, съгласно което те са фонетично идентични и визуално сходни, като различието се състои в цветовото изображение на използвания знак и големината на буквите. Във връзка с установеното нарушение, на 16.11.2007г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 16. Актът бил връчен на пълномощник на дружеството, който го е подписал с възражение. Въз основа на акта било издадено об­жалваното наказателно постановление.

Районен съд – гр. Велинград, преценявайки събраните доказателства, е направил изводи за това, че оспореният акт е постановен при нарушение на закона, поради което е отменил наказателното постановление.

Административен Съд – гр. Пазарджик, ХІ касационен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата: По делото е приложена разписка, удостоверяваща, че съобщението за изготвеното решение е връчено на Миланова  - деловодител на 05.01.2009г. Касационната жалба е подадена чрез Районен съд – гр. Велинград, на 13.01.2009г. /вх.№ 43/, т.е. в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 211 ал. 1 от АПК. Съдът е сезиран от надлежна страна в производството пред районния съд и срещу съдебен акт, който е бил неблагоприятен за нея и следователно е подлежащ на оспорване. Във връзка с изложеното, съдът счита, че жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, тя е частично основателна.

Районен съд – гр. Велинград е изследвал релевантните  за спора обстоятелства. Разпитан е актосъставителят и са обсъдени събраните писмени доказателства. Изводите се споделят изцяло от настоящия състав на съда. Административнонаказващият орган е приел, че дружеството е извършило нарушение на чл.81, ал.1 от ЗМГО, продавайки стоки, означени със знак, сходен с на марка, регистрирана вече в Патентното ведомство. Прието е, че нарушението е осъществено, чрез предлагане на стоките за продажба, което е търговска дейност по смисъла на чл.13, ал.2, т. 2 от ЗМГО. Фактическите констатации, описани в АУАН, се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Не е установено процесното лепило да е предлагано наистина за продажба, т.е. върху същото да е поставен етикет с цена, то да се намирало на видно място в магазина или да е констатирана действително осъществена продажба на клиент. Не е спорно, че то се е намирало в складово помещение към магазина, т.е. осъществен е друг състав на нарушение – съхранение на стока с цел продажба или с цел пускането й на пазара. В НП следва да се посочи точно кой точно от съставите на посочените в чл.13, ал.2, т.2 от ЗМГО предложения, е осъществило дружастовото. В случая това не е направено. Като е пропуснал да посочи релевантните правни норми, административно-наказващият орган е нарушил чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, създавайки по този начин неяснота относно приетото за извършено нарушение. При това положение и възможността за упражняване на съдебен контрол върху материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление е ограничена. Разпоредбата на чл. 57 ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на привлечения към административно-наказателна отговорност да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, издадено, въз основа на този акт, трябва да съществува единство, както между посочените като нарушени законови норми, така и между словесното описание на нарушението и посочения като нарушен закон. В тази връзка, съдът намира, за неоснователни доводите, изтъкнати в касационната жалба, относно това, че в хода на проведеното пред Районен съд – гр. Велинград, производство, по безспорен начин се е доказало извършеното. Чрез събирането на доказателства, съдът е длъжен да направи проверка на верността на отразените в НП факти. Ако те не се опровергават от тях, тогава постановлението ще бъде потвърдено. Но съдът не може да санира пороци на акта и то най-вече такива, нарушаващи правото на защита на сочения за нарушител, защото по този начин, би нарушил един от основните принципи на наказателното правораздаване – да осигурят на страните в съдебното производство равни процесуални права.

            Присъждайки поисканите от жалбоподателя разноски, Районен съд – Велинград е допуснал нарушение на закона. Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Предвид разностранната практика на съдилищата по отношение на определянето и присъждането на разноски, ОСНК на ВКС е постановило Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., според което при отменяване на наказателното постановление разноските остават за сметка на държавата, защото жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станал причина да се направят разноски. Нито в този съдебен акт, нито в действащия в момента НПК, е изрично посочено, че съдът следва да осъди учреждението, издало НП да заплати разноски на сочения за нарушител, в случай на отмяната на административния акт. В чл.189, ал.3 от кодекса е предвидено, че когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Този текст не може да бъде тълкуван нито разширително, нито по аргумент на противното, тъй като в обратния смисъл има изрична норма – чл.190, ал.1 - когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата. Законодателя не е предвидил, че на него му се дължат разноски в рамките на същото производство. В този случай, за оправдания, респективно сочения за нарушител остава възможността да потърси обезщетение по реда на ЗОДОВ. Съдът не следва, нито в първоинстанционното, нито в касационното производство да се произнася по направени от сочения за нарушител искания за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, в случай, че НП бъде отменено.

Във връзка с направените разсъждения, съдът намира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на установената в закона форма, при правилно приложение на съответните наказателни материални разпоредби и при спазване на административнопроизводствени правила, поради което следва да бъде оставено в сила, чрез потвърждаване на решението на РС – гр. Велинград, в частта, в която НП е отменено и да го отмени, в частта, в която на “Ада Колор” ЕООД са присъдени разноски.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 и пр.2 от АПК, Административен Съд – гр. Пазарджик, ХІ касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 233 от 11.12.2008г., постановено по наказателелно от административен характер дело № 381/2008г. на РС – гр. Велинград, в частта, в която Патентното ведомство на Република България е осъдено да заплати на "АДА КОЛОР" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул."Брезовско шосе" № 176, сумата от 300 лева, представляваща разноски по воденето на делото

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 233 от 11.12.2008г., постановено по наказателелно от административен характер дело № 381/2008г. на РС – гр. Велинград, в останалата му част.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                           Председател: /п/     

 

 

                                                                   Членове:   1./п/                                 2. /п/