Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 517/3.11.2009г.

 

гр. Пазарджик, 03.11.2009 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – VІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и девета година в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

 

 

при секретар

Я.В.

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело № 659 по описа на съда за 2009 г.

                                                  

Производството е по реда на чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата и е образувано по жалбата на И.С.П. *** против Заповед № 208 от 17.07.2009 г. на Началник сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Пазарджик, за налагане на принудителна административна мярка – отнемане на свидетелство за управление на МПС.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, постановена в противоречие с материално правните норми и страда от съществени пороци. Твърди се, че не е нарушен виновно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, че посочените наказателни постановления, с които са отнети контролни точки не са връчени и поради това не са влезли в сила. Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени оспорената заповед, за прилагане на принудителна административна мярка. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, вместо него се явява адв. Л., който по изложени съображения моли жалбата да бъде уважена, а оспорената заповед отменена, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

На жалбоподателят е наложена принудителна административна мярка – отнемане на свидетелство за управление на МПС с мотива, че същият е загубил правоспопособността си поради отнемане на всички контролни точки и не е върнал свидетелството си за управление в службата, която го е издала. Въз основа на това административният орган е приел, че И.С.П. е нарушил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, поради което на основание чл. 171, ал. 1, т. 4 от същия закон е издал обжалваната заповед. Същата е връчена на 27.08.2009г. лично на адресата й, като в законоустановения срок против заповедта е подадена жалба с вх. № КАТ-11920 от 07.09.2009 г.

По делото са представени заверени копия от наказателни постановления, издадени на И.С.П., както следва: НП № 6419/04 от 28.07.2004 г., с което са отнети 6 контролни точки, връчено на 19.11.2004 г.; НП № 4226/06 от 01.06.2006 г., с което са отнети 16 контролни точки, връчено на 21.06.2006 г.; НП № 900/06 от 28.09.2006 г., с което са отнети 6 контролни точки, връчено на 11.01.2007 г.; НП № 7743/07 от 11.07.2007 г., с което са отнети 6 контролни точки, което не е връчено.

По отношение на НП № 104669 от 11.02.2003 г., с което са отнети 6 контролни точки, с писмо от 12.10.2009 г. Началник отдел „Пътна полиция” при СДВР заявява, че поради изтичане на срока за съхранение, съгласно Наредба № І-157/02 за отчета на водачите на МПС и тяхната дисциплина, не може да бъде представено, но от извършената справка в автоматизираната информационна система на ОПП-СДВР се установи, че същото е влязло в законна сила.

По делото е представена и справка за контролните точки от 05.10.2009 г. издадена от сектор КАТ при ОД на МВР гр. Пазарджик, от която е видно колко контролни точки са отнети по гореизброените наказателни постановления. Или при максимален брой точки – 39, с колкото разполага водача на МПС, съгласно разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г. и чл. 2, ал.1 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г./отм./, на същия са отнети общо 41 контролни точки, при което очевидно жалбоподателя е загубил всичките си контролни точки.

Видно от представените наказателни постановления е, че същите са редовно връчени лично на И.С.П., с изключение на НП № 7743/07 от 11.07.2007 г., което не следва да се взема предвид при изчисление на отнетите контролни точки. Съгласно разпоредбата на чл. 64, б. ”б” от ЗАНН, наказателните постановления влизат в сила, в случай, че не са били обжалвани в законоустановения срок.

По делото са представени шест броя жалби против посочените по-горе наказателни постановления с вх. № 21555, 21553, 21551, 21549, 21547 и 21545 всички от 07.09.2009 г., подадени чрез началника на РПУ гр. Пазарджик до Районен съд гр. Пазарджик, след издаване на обжалвания административен акт. Не се събраха доказателства да са налице образувани съдебни производства, приключили с отмяна на посочените наказателни постановления, поради което съдът намира, че жалбите са инцидентно подадени по повод на налагането на принудителната административна мярка.

При тези данни се налага извода, че наказателните постановления, като редовно връчени са влезли в законна сила, тоест са породили правните си последици, една от които е отнемане контролните точки на водача. При така изложените мотиви, съдът счита, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Налице са предпоставките, разписани в приложимата правна норма, а именно въз основа на влезли в сила наказателни постановления за допуснати нарушения на ЗДвП на жалбоподателя да са отнети всички контролни точки, след което той да не е изпълнил задължението си да върне свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР.

  При проверка за законосъобразност на административния акт съда констатира, че същия е издаден от компетентен орган - Началник сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Пазарджик. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 4 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. По делото е представена Заповед № Із-1393/09.08.2007г. на министъра на вътрешните работи, видно от която началниците на групи в структурните звена „Пътна полиция” при ОДП са упълномощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки.

По делото не се установиха допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт. Същият е издаден в съответната законова форма – съдържа както фактически, така и правни основания.

С оглед гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата - като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.П. *** против Заповед № 208 от 17.07.2009 г. на Началник сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Пазарджик, за налагане на принудителна административна мярка – отнемане на свидетелство за управление на МПС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                        СЪДИЯ:/п/

РЕШЕНИЕ №5555 от 28.04.2010г. на ВАС-Седмо отделение: ОСТАВЯ В СИЛА решение №517 от 03.11.2009г., постановено по адм.д.№659 от 2009г. на Административен съд-Пазарджик.Решението е окончателно.