Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 137 / 11.3.2009г.

             

гр. Пазарджик

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Пазарджик, в открито заседание  на двадесет и шести февруари, две хиляди и девета година в състав:

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : С.К.

 

                                       ЧЛЕНОВЕ: В.Н.

                                                            В.А.

                                                           

 

При секретаря А.М. и с участието на прокурора С.Я., разгледа докладваното от съдия Н. касационно административнонаказателно дело № 67 по описа на съда за 2009 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с гл.ХII от АПК.

С решение № 251 от 23.12.2008 г., постановено по НАХД  №496 по описа за 2008 г., Районен съд – Велинград е потвърдил Наказателно постановление № 002016 от 11.08.2008 г. на Началника на РПУ на МВР Велинград, с което на Б.А.З. *** с ЕГН ********** са наложени административни наказания на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП-глоба от 200.00 лева, лишаване от право за управление на МПС за срок от три месеца и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба 150.00 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от четири месеца.

        

Недоволен от така постановеното решение Б.А.З. е подал касационна жалба.

В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, тъй като съдът е допуснал нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото е постановено при непълен и едностранчив анализ на събраните по делото доказателства, като са преценявани само доказателства, които са в подкрепа на административнонаказващия орган. В жалбата се развиват подробни съображения в тази насока, като се прави и доказателствено искане съдът служебно да изиска от РПУ Велинград фискалната памет на радар ТР-4, а така също и техническата инструкция за работа с техническото средство, от което да стане видно какво е технически допустимото отклонение и до колко километра може да засича радарът, от какво разстояние и при какви обстоятелства.

Ответникът по касационната жалба РУ на МВР Велинград, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, не заявява становище по жалбата, въпреки дадената му възможност.

Прокурорът заключава, че решението на РС Велинград е правилно и законосъобразно. Извършена е проверка от служителите на РПУ Велинград, на която с радар е установена високата скорост от 200 км в час на автомобила, който е управлявал Б.З.. Освен това, касационният жалбоподател не се е подчинил на стоп-палката да спре автомобила. Според прокурора са били налице две нарушения на ЗДвП. Предлага касационната инстанция да остави в сила решението на Районен съд Велинград.

 

             Административен съд - Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания приема следното:

             Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

             Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК, същата се явява неоснователна.

           За да потвърди обжалваното наказателно постановление Районен съд- Велинград е  приел, след като е обсъдил в мотивите си събраните по делото писмени и гласни доказателства, следното: Актосъставителят Т. и свидетелят по акта К. са извършвали проверка на скорост на автомобилите на път II-84- отсечката гара Костандово-Велинград, като апаратът е засякъл МПС, движещо се със скорост 200 км в час, като водачът не е спрял на подаден знак за спиране със стоп-палка. Свидетелите се обадили на дежурен екип да издири водача, като същият се е върнал на мястото на проверката. Според показанията на свидетеля Т. това е станало след около 20 минути, а според К. след 5-10 минути. Пред тях жалбоподателят е признал, че той е управлявал МПС. Полицейските служители са му показали фиксираната скорост с техническо средство и той е обяснил, че не е спрял, тъй като поради високата скорост не е могъл да стори това, а и бързал за болницата. Двамата свидетели са категорични, че К. е бил застанал на осевата линия, когато е подал сигнал на водача за спиране. Не е имало други МПС по пътното платно, като освен това водачът не е направил опит да спре, а е изчезнал в посока гр. Велинград.

         Районният съд е приел, че възраженията на жалбоподателя, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, не са се потвърдили от доказателствата по делото. Съставът на първата контролна съдебна инстанция е намерил, че е установено по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС със скорост от 200 км в час и че не е изпълнил разпореждане на контролен орган по ЗДвП да спре за проверка.

         Относно възражението, че в наказателното постановление е посочено, че се издава въз основа на акт от 21.06.2008 год., вместо от 21.07.2008 год., районният съд правилно е приел, че се касае за техническа грешка при посочването на датата при съставянето на акта, като това не е съществено нарушение на процесуалните правила, довело да нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Това е така тъй като в наказателното постановление изрично е посочено, че нарушението на правилата на движение по пътищата са извършени на 21.07.2008 год., като те са описани подробно, а не е налице препращане към АУАН, т.е. жалбоподателят е могъл да научи точно за какво е санкциониран с наложените му административни наказания.

Настоящият съдебен състав намира доказателственото искане, направено с жалбата, за неоснователно поради забраната за фактически установявания, формулирана в разпоредбата на чл.220 от АПК, а именно че касационната инстанция следва да преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

               Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти  и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд гр. Пазарджик приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК, съдът не констатира други пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.

         Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ХІІ състав

 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила решение № 251 от 23.12.2008 г., постановено по НАХД  №496 по описа за 2008 г., на Районен съд – Велинград.

Решението е окончателно.                                                       

 

                                               Председател: /П/

 

                                                    Членове: 1. /П/

 

                                                                     2. /П/