В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд, гр. Пазарджик, V състав, в открито заседание на десети април две хиляди и девета година в състав:

Председател: Георги Видев

при секретаря Т.С., като разгледа докладваното от съдия Георги Видев административно дело № 68, по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на Д.Г.К.,***, против Заповед № ДК-02-Пз-01 от 14.01.2009 г., издадена от началника на РДНСК Пазарджик, с която е наредено премахването на незаконен строеж, извършен без необходимите строителни книжа, представляващ “стопанска сграда”, реализиран от жалбоподателя в УПИ ІV-524, кв. 65 по плана на гр. Пещера.

С жалбата се иска отмяна на обжалваната заповед. В нея не е уточнена точната хипотеза на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, която е осъществена, а и в случая нито една от тези хипотези не е налице. Жалбоподателят не е извършил ново строителство, а е ремонтирал съществуваща повече от 40 години стопанска сграда (навес). В съдебно заседание процесуалният му представител добавя, че осъщественото от жалбоподателя попада в категорията текущи ремонти, за които не се изискват разрешение за строеж, инвестиционни проекти, нито съгласие на съсобственика. Тъй като сградата се използва за складово помещение, а не както е записано в заповедта като стопанска сграда, то директорът на РДНСК не е оправомощен да издава заповед за премахването й. Жалбоподателят претендира разноски.

Ответникът – началник на РДНСК Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, ул. “Г.” № 3А, чрез процесуалния си представител в откритото съдебно заседание оспорва жалбата.

Заинтересованата страна С.Л.Д.,***, излага съображения, че сградата е съществувала преди, но е била с друго предназначение. Освен това според него сградата е бутната и е построена наново.

По делото не е спорно, че за извършените строителни работи не е налице разрешение за строеж и други строителни книжа. Това се установява от разпитания по делото свидетел М.Р.Х., който в качеството си на служител на РДНСК е участвал при извършената проверка на процесния строеж и е съставил констативния акт.

Спорните моменти са дали е налице нов строеж или само ремонт на съществуваща сграда и в случай, че е налице ремонт какъв е неговият вид:

Според показанията на свидетеля Х. е извършен нов строеж, на мястото на съществувала преди това стара сграда. Свидетелят, който е извършил няколко проверки на обекта в края на 2008 г. счита, че строежът е нов, тъй като стената е вдигната и е направен от нови тухли. Данни, че строежът е нов са му предоставени от общината и се съдържат в констативният акт, съставен от общински служители и от направените от тях снимки.

От друга страна според показанията на свидетеля И. Г. В. процесната сградата е строена през 70-те години, а жалбоподателят и е направил ремонт, тъй като е била в окаяно състояние.

Преценявайки тези доказателства съдът кредитира показанията на свидетеля В., че сградата е съществувала преди, като през есента на 2008 г. жалбоподателят ѝ е направил ремонт, тъй като този свидетел има дългогодишни впечатления от съществуващата сграда в двора на приятеля му Д.Г.К., за разлика от впечатленията на служителите на РДНСК Пазарджик и тези на община Пещера, които са извършили няколко проверки в края на 2008 г.

По отношение на вида на извършения ремонт от доказателствата се установява следното: Според свидетеля В. преди ремонта сградата е била в окаяно състояние, поради което в резултат на ремонта ѝ е подменен покрива, както и зида и стените. Обстоятелството, че покривът е изцяло подменен се потвърждава и от цитирания Констативен акт № 22 от 13.10.2008 г., съставен от служители на община Пещера, с който се установява, че към 13.10.2008 г. са били поставени греди за покривна конструкция. В Молба 94-АБК-504/29.05.2008 г., отправена до кмета на община Пещера, самият жалбоподател признава, че процесната сграда е почти разрушена и застрашава живота им, при влизане в нея. Всички тези факти водят до категоричния извод, че извършените от жалбоподателя строителни работи представляват реконструкция на строеж по смисъла на § 4, т. 44 от ЗУТ. Според този текст “реконструкция” на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимопоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. В случая са заменени конструктивни елементи като покрива, зида и стените на сградата и тази замяна е довела увеличаване на носимопоспособността, устойчивостта и трайността на сграда, предвид обстоятелството, че преди извършването им тя е била “почти разрушена.”

Съгласно § 5, т. 38 от ЗУТ реконструкцията на сградата също представлява строеж, поради което извършването му при липса на разрешение за строеж го прави незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Обстоятелството, че в обжалваната заповед като правна квалификация е посочен чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, без да е посочена хипотезата на т. 2 не представлява съществено нарушение, тъй като заповедта е мотивирана с излагането на фактически основания, а именно наредено е премахването на сградата, поради това, че тя е незаконна, предвид липсата на строителни книжа.

Следователно обжалваната заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Не е налице и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на обжалваната заповед. Обстоятелството, че Констативен акт № 160 от 08.12.2008 г. не е връчен на жалбоподателя безпорно представлява нарушение на административнопроизводствените правила. Това нарушение обаче не е съществено поради следното: Въпреки че, този акт не може да бъде кредитиран като писмено доказателство, за извършените от жалбоподателя нарушения при извършването на процесния строеж, в случая се събраха множество други доказателства за тези нарушения.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – началника на РДНСК Пазарджик, който е надлежно овластен от началника на ДНСК да издава такива административни актове със Заповед № РД-13-182/29.05.2007 г. Обстоятелството, как фактически се ползва процесния обект е ирелевантно за компетентността на началника на РДНСК.

Обжалваният административен акт е издаден под формата на мотивирана писмена заповед и в съответствие с целта на закона, поради което се явява законосъобразен, а подадената срещу него жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед на гореизложеното Административен съд, гр. Пазарджик

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.К. против Заповед № ДК-02-Пз-01 от 14.01.2009 г., издадена от началника на РДНСК Пазарджик, с която е наредено премахването на незаконен строеж, извършен без необходимите строителни книжа, представляващ “стопанска сграда”, реализиран от жалбоподателя в УПИ ІV-524, кв. 65 по плана на гр. Пещера.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/

РЕШЕНИЕ №14936 от 08.12.2009г. на Върховен Административен съд-Второ отделение:

ОБЕЗСИЛВА решение №207/29.04.2009г. по адм.д.№68/2009г. на Административен съд гр.Пазарджик в частта като постановено при участието на Стефан Людмилов Доспатлиев като заинтересована страна.ОСТАВЯ В СИЛА решение №207/29.04.2009г. по адм.д.№68/2009г. на Административен съд гр.Пазарджик в останалата му отхвърлителна част.Решението е окончателно.