Р Е Ш Е Н И Е
№
124/
9.3.2009г.
гр. Пазарджик, 09.03.2009 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд, гр. Пазарджик, ХІІ състав, в открито заседание на дванадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
Председател: Е.Г.
Членове: 1. С.К.
2. В.А.
при секретаря Я. в. и в присъствието на прокурора А. п., като разгледа докладваното от съдия А. к.а.н.х.д. № 8, по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Касационното производство е образувано по жалба на Районно полицейско управление гр. Пазарджик, подадена чрез началника гл. инспектор Г. П. против решение № 774 от 18.11.2008 г. на Районен съд Пазарджик, постановено по н.а.х.д. № 2224/2008 г., с което е отменено наказателно постановление № 2462/27.06.2007 г. на началника на РПУ Пазарджик. С посоченото наказателно постановление за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП (Закона за движение по пътищата) и чл. 157, ал.1 от ЗДвП на Д.К.И. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева и на основание чл. 185, предл. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева.
В касационната жалбата се излагат доводи за неправилно приложение на процесуалния закон в обжалваното решение. Моли да се отмени решението на въззивния съд.
Ответникът – Д.К.И. чрез процесуалният си представител адв. С. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик счита, че следва да бъде отменено решението на районния съд и потвърдено изцяло НП.
Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените основания от жалбоподателя, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законовия срок, допустима е, а разгледана по същество е неоснователна.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел от фактическа страна, че на 14.06.2007 г. свидетелят В. - полицай при ПК на РПУ Пазарджик бил дежурен автопатрул с колегата си З. като извършвали проверка за спазване ограничението на скорост на движение по гл. път І - 8 в района на 201 - ви км., където около 18,05 ч. радарът засякъл скорост от 95 км/ч. и св. В. спрял идващия от Пазарджик към Пловдив автомобил. Установил, че същият се управлява от Д.И. и съставил против него акт за това, че управлява с превишена скорост и не носи като водач контролен талон. АУАН е предявен и е оформен отказ с подпис на свидетел, като въз основа на него е издадено и обжалваното НП.
При тази фактическа обстановка съдът е приел, че глобата по т. 1 от НП е за нарушение, което АНО е квалифицирал по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. От събраните доказателства обаче, се установява, че в участъкът, където е засечена скоростта от 95 км/ч. и с която е прието, че е управлявал именно жалбоподателя, е имало поставен знак В 26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч., поради това нарушението е по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, както правилно в случая е приел контролния орган, а не както е записано в НП - чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Настоящият състав на съда напълно споделя изводите на Районен съд Пазарджик.
Неоснователни са възраженията на касатора, че въззивният съд е обективирал неправилни изводи, поради допуснати от него грешки при формиране на вътрешното му убеждение. Правилно съдът е приел, че действащият към момента на нарушението текст на чл. 182 от ЗДвП ( ред. ДВ бр. 85/04 г.) е предвиждал глоба от 20 лева за превишаване на скоростта от 30 до 40 км/ч вкл. и глоба от 5 лв. - с превишаване до 20 км/ч. така за нарушението, което е описано словесно глобата би била 20 лева. - такава каквато е и наложена, но за нарушението с оглед квалификацията тя би била 5 лв. и което е по - важно НП не би подлежало на обжалване.
Обжалваното решение е постановено при точно установени правно релевантни факти, при спазване на процесуалния закон и правилно прилагане на материалния закон, като изводите на съда са последователни и верни.
С оглед на гореизложеното, решението на съда ще следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 774 от 18.11.2008 г. на Районен съд Пазарджик, постановено по н.а.х.д. № 2224/2008 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/