Р Е Ш Е Н И Е 

№105/25.2.2009г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Административен съд – Пазарджик, І състав, в открито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и девета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Г.

 

при секретар  А.М. изслуша докладваното от съдия Г. административно дело № 9 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 145 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/. Образувано е по жалба на Д.С.С. ***, с която се оспорва Заповед рег. № 2473 от 19.12.2008 г. на Директора на Областна дирекция на МВР, с която на основание чл. 76, т. 2 от ЗБДС му е наложена принудителна административна мярка.

         Оспорващият сочи доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради липса на посочени в него фактически основания за издаването му, както и липса на мотиви. Твърди нарушаване на административно-производствените правила при издаването му, поради което иска от съда да го отмени като незаконосъобразен. В съдебно заседание се явява лично, не представя доказателства в подкрепа на твърденията си.

         Ответната страна – Областна дирекция полиция, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. По съществото на спора моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

         Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства установи от фактическа страна следното:

         Жалбата е подадена в законовия срок от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

         Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, упълномощен със заповед рег. № Із-1003 от 17.08.2008 г. от министъра на вътрешните работи в съответната форма и подлежи на съдебен контрол относно неговата законосъобразност.

         Административният орган е наложил принудителна административна мярка на оспорващия, след като е съобразил данните в издаденото от РС – Пазарджик свидетелство за съдимост с рег.  № 5247 от 05.12.2008 г. От този документ е видно, че Д.С.С.  е осъден за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда № 335 от 09.06.2008 г. по НОХД № 826/2008 г. на една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода се отлага за изпитателен срок от три години. Видно е от това удостоверение, че към момента на провеждане на административното производство по издаване на оспорения акт лицето е в изпитателния срок по отложеното си наказание лишаване от свобода. Не е реабилитирано.

         При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         Видно е от Свидетелството за съдимост на оспорващия, че е осъден по текста на чл. 212, ал. 3 от НК, за което престъпление законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода с определен задължителен минимум от три години до .. - в различните редакции срокът е различен, но винаги има предвиден законов минимум от три години, който е в зависимост от степента на обществената опасност на това деяние. При преценка от административния орган по прилагане разпоредбата на чл. 76 от ЗБДС, той следва да има предвид при определяне на принудителната административна мярка конкретните, изчерпателно изброени в този текст хипотези, при които може да се наложи такава мярка. Към момента на провеждане на административното производство С. е в изпитателния срок на отложеното от изтърпяване наказание лишаване от свобода. Правилно административния орган се е позовал на разпоредбата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, тъй като се касае за лице, което е осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер и не е реабилитирано, тъй като още не е изтекъл срокът за изтърпяване на наказанието.

Административният орган е преценил, че въпреки дадената му от закона възможност при тези обстоятелства не следва да се разрешава на оспорващия да напуска страната, а паспорти и заместващи ги документи да не се издават на същия. Тази преценка на административния орган е по целесъобразност при условията на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол. За да постанови законосъобразен акт, като наложи съответната принудителна административна мярка, за административния орган е достатъчно да са налице правнорелевантни факти, обосноваващи  някоя от законовите хипотези. Такъв правнорелевантен факт е осъждането на оспорващи, за което реабилитация не е настъпила.

Воден от горното и на основание чл. 79, ал. 1 от ЗБДС и чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, І състав

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д.С.С. *** срещу Заповед рег. № 2473 от 19.12.2008 г. на Директора на Областна дирекция на МВР – гр. Пазарджик.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/