Р е ш е н и е

 

№ 97/25.2.2011г.

 

гр. Пазарджик

 

 

в името на народа

 

 

Административен съд – Пазарджик, ІІІ-ти състав, в открито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                                                  Председател: Васко Нанев

 

при секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 10 по описа на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250 от ЗМВР, във връзка с чл.145 от АПК.

Делото е образувано по жалба на М.Т.К. ***, подадена чрез адв. В.П., против Заповед № з-2699/02.09.2010 г. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик.

С оспорената заповед се прекратява, на основание чл.245, ал.1, т.13 от ЗМВР, служебното правоотношение на държавен служител, категория “Е” – полицай І степен, М.Т.К., младши автоконтрольор, І степен, в “Пътен контрол” на група “Охранителна полиция” към РУП Велинград, при ОД на МВР Пазарджик, поради придобиване право на пенсия при условията на чл.69 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, съгласно справка за осигурителен стаж с рег. № 28109/28.06.2010 г. – по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон и постановена при съществени нарушения на административно-производствените правила. Развиват се съображения в тази насока, като на първо място се твърди, че предложението за прекратяване на служебното правоотношение е незаконосъобразно, тъй като е направено в разрез с нормата на чл.268а, ал.3 от ПП ЗМВР – не е от прекия ръководител. На следващо място се възразява, че жалбоподателят, към датата на издаване на заповедта – 02.09.2010 г., не е отговарял на условията, за да бъде направено предложение за прекратяване на служебното му правоотношение.

Ответникът по оспорването – Директорът на ОД на МВР Пазарджик, счита, в подробно писмено становище, подадено чрез процесуалния му представител, жалбата за неоснователна. Твърди, че издаденият акт е напълно законосъобразен – постановен е от компетентен орган, при спазване на предписаната от закона форма, както и на всички относими процесуалноправни и материалноправни разпоредби и е съобразен с преследваната от ЗМВР цел. Административният орган е изпратил заверено копие от преписката по издаване на обжалваната заповед.

Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните приема за установено от фактическа страна следното:

Заповедта е издадена на 02.09.2010 г. Същата е съобщена на жалбоподателя на 15.12.2010 г., което е отбелязано върху нея и е удостоверено с подписа на М.Т.К.. Към заповедта в административната преписка са приложени и приети акт за сдаване на длъжност от 15.12.2010 г., справка за осигурителен стаж за придобиване право на пенсия на държавните служители. Съгласно същата жалбоподателят К. е имал към 28.06.2010 г. общо осигурителен стаж 33 години и 7 дни, от които осигурителен стаж по чл.69 от КСО, като държавен служител на МВР – 17 години, 3 месеца и 27 дни. По делото е приета и кадрова справка от 23.12.2010 г. и заповед за назначаване на служител № 1417/18.02.1993 г.

Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок. Заповедта е съобщена на 15.12.2010 г. /л.13/, а жалбата срещу нея е постъпила в ОД на МВР Пазарджик с вх. № 49871/27.12.2010 г.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

С оспорената заповед, на основание чл.245, ал.1, т.13 от ЗМВР, е прекратено служебното правоотношение на М.Т.К. в качеството му на държавен служител, категория “Е”, поради придобито право на пенсия, при условията на чл.69 от КСО – по инициатива на органа на назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Видно от представения по делото заверен препис, неоспорен от жалбоподателя по надлежния процесуален ред, обжалваният административен акт е издаден и подписан от компетентен, според чл.246, т.2, във връзка с чл.186, ал.1 от ЗМВР, орган. Съгласно действащата към датата на издаване на заповедта разпоредба на чл.245, ал.1, т.13 от ЗМВР, посочена като правно основание за издаване на обжалваната заповед, служебното правоотношение на държавния служител, се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл.69 от КСО – по инициатива на органа по назначаването. Съобразно чл.69, ал.2 от КСО държавните служители по ЗМВР придобиват право на пенсия, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавни служители по същия закон. В посочените случаи, според чл.268 и чл.268а, ал.3 от ПП ЗМВР, служебното правоотношение на държавен служител, категория “Е”, се прекратява по инициатива на органа по назначаването, като прекият ръководител, съгласно чл.268а, ал.3, може да прави предложение. Видно от приобщената към административната преписка служебна справка, жалбоподателят има повече от 25 години общо осигурителен стаж, от който повече от 2/3 като държавен служител в МВР. Следователно към датата на издаване на заповедта е придобил право на пенсия при условията на чл.69, ал.2 от КСО и са били налице обективираните в заповедта фактически и правни основания за прекратяване на служебното правоотношение.

Противно на наведените в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя твърдения, оспореният в настоящото производство административен акт е постановен в изискуемата от закона форма, съдържа всички реквизити по чл.269 от ПП ЗМВР и е издаден без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Следва да се има предвид, че към момента на издаване на процесната заповед, приложимият материален закон визира като единствено условие за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител, на основание чл.245, ал.1, т.13 от ЗМВР, наличието на стаж по смисъла на чл.69, ал.2 от КСО, без оглед възрастта на служителя. КСО не създава каквито и да е било задължения за органа по назначаването, нито изключва приложимостта на предвиденото в специалния закон самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР – по инициатива на органа по назначаването, при наличието на осигурителен стаж от 25 години, като поне 2/3 от него да е придобит в МВР.

Неоснователно е и възражението в жалбата, че предложението за пенсиониране е незаконосъобразно, тъй като не е направено от прекия ръководител на жалбоподателя. Съгласно действащата към датата на издаването на заповедта разпоредба на чл.268, ал.1 от ПП ЗМВР, прекратяването на служебното правоотношение, на основание чл.245, ал.1, т.13 от ЗМВР, се извършва по инициатива на органа по назначаването, като органите по чл.268а могат да правят предложения. Следователно предложението за прекратяване не е задължителен елемент от фактическия състав на прекратяването на служебното правоотношение и ако такова е направено от орган, извън посочените в чл.268а, ал.3 от ПП ЗМВР, то същото е ирелевантно за законосъобразността на издадената заповед.

Предвид естеството на процесната заповед, неоснователен е доводът на процесуалния представител на жалбоподателя, че при издаването на заповедта не е взето предвид, че не съществува причина за прекратяване на служебното правоотношение, свързана с капацитета или поведението на държавния служител, както и твърдението, че на служителя К. не е правена каквато и да е отрицателна оценка за неговата работа, а напротив – бил е последователно издиган в ранг. За административния орган, при прилагане на чл.245, ал.1, т.13 от ЗМВР, не е предвидено задължение за оценяване на качествата на служителя и начина на изпълнение на служебните му задължения. При наличието на влязъл в сила специален законов текст, уреждащ прекратяването на служебните правоотношения на лица от състава на МВР, последните следва да се съобразят с въведеното правило, тъй като то е задължително за всички субекти в обсега на уредената от него хипотеза.

Предвид изложеното жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Пазарджик, ІІІ състав

 

 

Р Е Ш И:

 

 

отхвърля жалбата на М.Т.К. ***, подадена против Заповед № з-2699/02.09.2010 г. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик, с която е прекратено служебното правоотношение на същия като държавен служител, категория “Е” – полицай І степен, младши автоконтрольор І степен, в “Пътен контрол” на група “Охранителна полиция” към РУП Велинград, при ОД на МВР Пазарджик, считано от датата на връчване на заповедта – 15.12.2010 г.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

 

 

 

                                                        Съдия: /п/

 

 

 

РЕШЕНИЕ № 2789 от 27.02.2012 г. - на ВАС София, Пето отделение по адм. д. № 4762/2011 г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97 от 25.02.2011 г., постановено по адм. д. № 10/2011 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Решението е окончателно.