Р Е Ш Е Н И Е

 

477/10.10.2011г.

 

гр. Пазарджик, 10.10.2011 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

Административен съдПазарджик – VІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети септември, две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар

Я.В.

и с участието

на прокурора

Стефан Янев

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело369 по описа на съда за 2011 г.

 

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 269, ал. 1 от ЗМВР и е образувано по жалба на А.К.А. *** против заповед рег. № 157 от 17.05.2011 г. за задържане на лице, издадена от полицейски орган при РПУ гр. Велинград.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Изразява становище, че е незаконосъобразно задържан, тъй като случайно ударил полицай. Твърди, че не са нА.це признаците на престъпление “Хулиганство”, а се касае за междуличностни взаимоотношения и личен мотив. Моли се да бъде отменена заповедта, като незаконосъобразна. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си.

За ответника по жалбата – полицейски орган при РПУ гр. Велинград изразява становище, че лицето е задържано правомерно, тъй като е нарушил полицейско разпореждане. Счита подадената жалба за неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

За заинтересованата страна – Окръжна прокуратура гр. Пазарджик се явява прокурор Янев, който по изложени съображения счита жалбата за неоснователна, а заповедта за задържане за правилна и законосъобразна. Твърди, че са нА.це две различни основания, като не може да се приравни заповедта за задържане по чл. 63 от ЗМВР на престъплението по чл. 325 от НК.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на обжалване е заповед рег. № 157 от 17.05.2011 г. за задържане издадена от полицейски орган при РУП гр. Велинград, на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и на основание ЗМ 399/2011 г. и чл. 325, ал. 2 от НК. В законоустановения 14 – дневен срок А.А. е упражнил правото си на жалба, като е подал жалба с вх. № 6119 от 17.05.2011 г.

Установи се по делото, че при завдържането на 17.05.2011 г. на жалбоподателя са му разяснени правата като му е предоставена за подпис декларация приложение № 1 към чл. 14, ал. 2 от ЗМВР. Отказът на лицето на подпише декларацията е удостоверен с подпис на свидетел (стр. 20-21). Изготвен е и протокол за личен обиск на лице от същата дата, в който са описани намерените лични вещи на лицето. Жалбоподателят е отказал да подпише протокола, за което също е оформен отказ. Намерените лични вещи са предадени срещу разписка на служител от РПУ гр. Велинград. Такава разписка е оформена и при връщането на личните вещи на жалбоподателя от 18.05.2011 г.

По делото е представена преписка с рег. № ЗМ 399/11 от 17.05.2011, видно от която на основание чл. 212, ал. 3 /чл. 356, ал. 2, чл. 362, ал. 2/ от НПК е започнато досъдебно производство срещу А.К.А. с ЕГН ********** *** за това, че на 17.05.2011 г. в гр. Сърница е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта изпълняващ задължения по опазване на обществения ред. Изготвена е докладна записка от полицейски орган при РУП гр. Велинград, както и протоколи от разпити на свидетели.

С постановление от 12.08.2011 г. на прокурор при Районна прокуратура гр. Велинград е прекратено наказателното производтво по ДП вх. № 643/2011 г. по описа на прокуратурата и № ЗМ 399/2011 г. по описа на РУП гр. Велинград образувано срещу А.К.А. ***, за престъпрение по чл. 325, ал. 2 от НК, във връзка с чл. 325, ал. 1 от НК.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е разпитан като свидетел А.С. К. – полицейски служител, чиито показания съдът възприема като непротиворечиви и съответстващи на останАдоказателствен материал. Пред съда свидетелят заяви, че на 17.05.2001 е бил дежурен и получил обаждане от А.А., който е сигнА.зирал за семеен скандал и моли за помощ. Свидетелят заедно с колегата си М. се отзовА.на мястото посочено от А.. Заварили ли са А. и баща му в момент на саморазправа. Полицайте се опитА.да ги разделят, при което А.А. се обърнал и нанесъл удар по ръката на свидетеля. На двамата са били съставени актове за неизпълнение на полицейско разпореждане, а на жалбоподателя е образуван и заявителски материал. Последвало е задържането им и отвеждане в полицейската служба на гр. Сърница.

Видно е от представеното медицинско свидетелство изх. № 91 от 19.05.2011 г. издадено от ДКЦ гр. Велинград (стр. 38), че А.С. К. е с разкъсно-контузна рана на лявата ръка, с кожен дефект с размери около 2.5-3.0 см, както и нА.чие на хематоми в тази зона. Описано е, че движенията на ІІ и ІІІ пръсти са ограничени и болезнени. Намален е захвата на ръката.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дА. актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е акта с целта на закона.

Заповед рег. № 157 от 17.05.2011 г. е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, във вр. с чл. 170 от ЗМВР, като същата съдържа реквизитите по чл. 63 от ППЗМВР. Фактическото основание, изложено от административния орган е, че е нА.це съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление, като е посочен състав на престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК. Установява се, че спрямо жалбоподателя е започнало досъдебно производство № ЗМ 399/2011 г. по описа на РПУ гр. Велинград, за престъпрение по чл. 325, ал. 2 от НК, във връзка с чл. 325, ал. 1 от НК. Нормата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР оправомощава полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и това означава, че законът не изисква от полицейския орган да дава правилна правна квА.фикация на деянието, за което счита, че е престъпление. Достатъчно е да има данни за съпричастност на съответното лице към извършване на престъпление, а въпросът относно това каква е точната правна квА.фикация на деянието се разрешава в рамките на друго производство.

В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е нА.це основанието по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и липсват доказателства за нА.чие на извършено престъпление. За да се постанови задържане от полицейските органи, не е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи, че лицето, спрямо което се налага принудителната административна мярка, е извършило престъпление. НА.чието на данни, обосноваващи предположението за извършено конкретно престъпление, са достатъчно основание и това е критерият по смисъла на закона за издаване на заповед за задържане за срок от 24 часа. Тази мярка се предприема с цел започване на разследване на вероятен извършител на престъпление, поради което не е необходимо тези данни да са пълни, нито категорично да уличават лицето в извършване на престъпно посегателство. Въпросът дА. конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дА. то е извършено от него виновно подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на друго производство, поради което административният съд не се произнася по този въпрос. Допълнителен аргумент, обосноваващ извода за неоснователност на жалбата е и обстоятелството за образувано спрямо жалбоподателя досъдебно производство № ЗМ 399/2011 г. по описа на РРПУ гр. Велинград, за престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК, във връзка с чл. 325, ал. 1 от НК.

По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и в съответствие с целта на закона. Следователно, жалбата на А. К.А. *** се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

отхвърля жалбата на А. К.А. *** против заповед рег. № 157 от 17.05.2011 г. за задържане на лице издадена от полицейски орган при РПУ гр. Велинград.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

СЪДИЯ:/п/

 

РЕШЕНИЕ № 7961 от 05.06.2012 г. по адм.д. № 15326/ 2011 г.на ВАС-Пето отделение:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 477 от 10.10.2011 г., постановено от Административен съд-Пазарджик по адм. дело № 369/ 2011 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно.