Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 559/2.11.2011г.

 

гр. Пазарджик, 02.11.2011 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – VІІ административен състав, в открито съдебно заседание на седми октомври, две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

 

при секретар

Я.В.

И с участието

на прокурора

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело371 по описа на съда за 2011 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във връзка с чл. 145, ал. 1 от АПК и е образувано по жалбата на Д.М.Ш. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/22484 от 12.04.2011 г. на зам. изпълнителен директор на ДФ “Земеделие” Разплащателна агенция.

В жалбата се твърди, че актът за установяване на публично държавно вземане е незаконосъобразен, издаден без да е извършена проверка. Сочи се, че през 2009 г. не са извършени никакви проверки и не е получен протокол за констатирани нарушения от жалбоподателя. Моли се да бъде отменен издаденият административен акт, като незаконосъобразен. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си.

За ответника по жалбата – Зам.-изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” в съдебно заседание се явява П.П., служител с юридическо образование, който моли съда да остави подадената жалба без уважение, като счита същата за недоказана, неоснователна. Твърди, че оспореният АУПДВ е законосъобразен, издаден по надлежния ред от компетентен орган, отразяващ правилното прилагане на материалноправните норми. Претендира направените по делото разноски.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № 13/010509/23959 от 27.04.2009г. лицето Д.М.Ш. е заявил за подпомагане за кампания 2009г. по схемите и мерките за директни плащания четиринадесет парцела в землището на с. Нова Махала, общ. Батак, обл. Пазарджик с обща площ в размер на 2.35 ха. Същият е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 223149 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, във връзка с подаденото от него общо заявление за единно плащане на площ за кампания 2009г. 13/010509/23959 от 07.05.2009г.

На основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и във връзка с чл. 24 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. след извършване на кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни за земеделски земи в Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ като регистър на ИСАК е установено, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи са допустими за подпомагане. Данните за тези площи са предадени от Министерство на земеделието и храните на ДФ ”Земеделие” Разплащателна агенция с писмо вх. № 02-0409/3846 от 20.11.2009 г. и представляват допустим слой “Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП”, установени въз основа на извършени теренни проверки от Министерство на земеделието и храните. Въз основа на тази информация на Д.Ш. са оторизирани следните суми: схема за единно плащане – 381.39 лева и НР 1 – планински райони505.57 лева. В последствие МЗХ е извършило допълнителна проверка по отношение на подадените данни, като резултатите от тази проверка са предоставени на ДФ”Земеделие” с писмо вх. № 02-0409/3846 от 20.11.2009 г., в което се посочва, че това са окончателните данни, въз основа на което разплащателната агенция трябва да извърши кръстосани проверки на данните от заявленията за директни плащания за 2009г. В резултат на новополучената информация в ИСАК, е намалена годната за подпомагане площ и оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 697.64 лева е определена от административния орган като недължимо платена, тъй като била платена за недопустими за подпомагане площи.

Последвало е издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане от заместник изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие” – Разплащателна агенция. Актът е съобщен на адресата лично срещу подпис на 14.04.2011г., като в законоустановения срок – на 26.04.2011г. същият е упражнил правото си на жалба пред Административен съд – София град.

По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като компетентно изготвена. Вещото лице е констатирало, че при извършване на административни проверки на площите в заявлението на жалбоподателя, към ноември 2009 г. няма установени парцели като недопустими за подпомагане. Няма разлика и между декларираната площ, която е в размер на 2.35 ха и установената от проверките. При извършените административни проверки към декември 2010г. на процесните площи, като недопустим за подпомагане е определен парцел 51874-130-1-1 в землището на с. Нова Махала, декларирана площ 0.1804 ха, НТП „Естествени ливади”, пасище 51874-130-7-1 в землището на с. Нова Махала, декларирана площ 0.1119 ха, НТП „Естествени ливади”, както и 51874-73-1-1 в землището на с. Нова Махала, декларирана площ 0.2041 ха, НТП „Естествени ливади”. При направената проверка в МЗХ и след преглед на ортофотокартите, вещото лице дава становище, че по трите парцела има наличие на големи площи, обрасла с храсти и дървета. Вещото лице е заявило, че общият размер на недопустимите площи, установени от РА по подаденото от жалбоподателя заявление е в размер на 0.5016 ха, което в проценти се равнява на 21.34 % от заявената за подпомагане площ от 2.35 ха.

Като доказателства по делото са представени протокол № 16 от заседанието на Управителния съвет на ДФ “Земеделие” състояло се на 31.03.2011 г., протокол № 17 от заседанието на Управителния съвет на ДФ “Земеделие” състояло се на 07.04.2011 г., Заповед № 01-РД/1288 от 08.04.2011 г. на изп. директор на ДФ “Земеделие”, от които се установява компетентността на административния орган.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице и в законоустановения срок, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Държавен фонд “Земеделие” е акредитиран като единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС и по силата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащанията от Европейските земеделски фондове. Нормативните актове уреждащи обществените отношения относно Общата селскостопанска политика на ЕС и Схемите и правилата за единно плащане са нормите на Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г., на Регламент /ЕО/ № 1782/2003 г. на Съвета от 29.09.2003 г. и националното законодателство - ЗПЗП и подзаконовите актове за прилагането му.

Разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП вменява в задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК, като по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са както вземанията за недължимо платените и надплатените суми, така и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми и европейски фондове. Когато в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично вземане, чл. 166, ал. 2 от ДОПК предвижда, че същото се установява по основание и размер с АУПДВ в производството за издаване на административен акт по реда на АПК. Същото се извършва от органа, определен в конкретния закон, който в случая се явява изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - заместник изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие” в рамките на неговите правомощия, предоставени му съгласно решение на УС на ДФ “Земеделие” отразено в протокол № 17 от 07.04.2011 г. и заповед № 01-РД/1288 от 08.04.2011г. на изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”.

Съдът счита, че обжалваният акт е постановен в противоречие с материалноправните норми, при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и е немотивиран.

Във връзка с подаденото от жалбоподателя общо заявление за единно плащане на площ за кампания 2009 г. и в резултат на извършените кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни за земеделските земи в СИЗП като регистър на ИСАК, компетентният административен орган е оторизирал плащането на суми по заявените схеми за подпомагане като е извършил плащане в размер на 886.96 лева. Това властническо волеизявление на ДФ Земеделие” – Разплащателна агенция представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който е влязъл в сила и е породил съответното правно действие. Впоследствие административният орган е издал оспорения АУПДВ, като в него е посочил, че въз основа на новополучена официална информация в ИСАК, годната за подпомагане земеделска площ е намалена и сумата в размер на 697.64 лева се явява недължимо изплатена. Това по същество представлява твърдение за наличие на нови обстоятелства, които се явяват основание за отмяна или изменение на влезлия в сила административен акт, с който на бенефициента са признати права и по който е било извършено плащането. В тези случаи нормата на чл. 24, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004г. предвижда, че констатирането на нередности, произтичащи от кръстосани проверки бива последвано от други подходящи административни процедури и когато е необходимо - от проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на извършената проверка, като се предвижда на земеделския производител да се даде възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на проверката и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, той трябва да получи копие от контролния доклад, а ако нередностите бъдат открити вследствие на дистанционна проверка, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните органи да направят заключенията си от констатациите по отношение на всички произтичащи намаления или изключвания. Освен това според чл. 30, ал. 4 от Регламента, допустимостта на земеделските парцели се проверява с всички подходящи средства, а когато е необходимо, за тази цел се изискват допълнителни доказателства.

От изложеното следва, че независимо от новопредставената информация и констатираните различия при последващи кръстосани проверки, органът е следвало да предприеме и други подходящи административни процедури, в това число и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с несъответствията. От приетата по делото експертиза установи, че по трите процесни имота, определени като „недопустими” има наличие на големи площи, заети от дървета и храсти. Освен това вещото лице установи, че от общо заявените за подпомагане площи – 2.35 ха, като недопустими са определени 0.5016 ха, която разлика в проценти се равнява на 21.34 %. При тези цифри остава напълно неясно защо повече от половината от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 697.64 лева, е определена от административния орган като недължимо платена, още повече, че липсват каквито и да е мотиви в оспорения акт в тази насока. Актът се явява немотивиран, издаден в нарушение на мл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като от неговото съдържание не могат да се установят релевантните за конкретния случай факти. Не са посочени конкретно кои парцели са заявени за подпомагане, за кои парцели е прието, че са недопустими за подпомагане и каква е тяхната квадратура, не е посочена и методиката въз основа, на която са направени съответните изчисления и е определена сумата, която се явява недължимо изплатена. Липсата на мотиви на оспорения административен акт, не само лишава адресата на акта да ангажира адекватно защитата си, но и възпрепятства съда да осъществи контрол за законосъобразност.

         На следващо място и предвид приложимостта на разпоредбите на АПК в производството по издаване на оспорения АУПДВ, административният орган е допуснал и други съществени нарушения на процесуалните правила, като не е изпълнил задълженията си визирани в чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК. Не е уведомил жалбоподателя за започналото административно производство, като не му е дал възможност да участвува в него, да присъства на извършените проверки и да представя доказателства в своя защита. Административният орган не е събрал всички необходими доказателства, относими към издаването на акта, в резултат на което не е изяснил напълно съществуващите релевантни факти и обстоятелства. Допуснатите нарушения са съществени по своя характер, тъй като ако не бяха допуснати това би могло да доведе до установяване на друга фактическа обстановка, която би обосновала издаването на акт различен от оспорения.

         Производството по издаване на АУПДВ е следвало да се развие при наличието на предпоставките, посочени в чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., който предвижда, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната сума със съответната лихва. Според разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламента, задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти, или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. В настоящото производство не са събирани доказателства за това жалбоподателят да е въвел в заблуждение органите на разплащателната агенция чрез деклариране на неверни данни. Извършената неправилна преценка на контролните органи, за наличието на допустими площи за подпомагане и определянето на размера на дължимата субсидия, земеделският производител не е имал възможност да установи по разумен път. Предвид на това не може да се приеме, че със своите действия последният е станал причина за недължимото плащане, още повече, че в нарушение на административнопроизводствените правила не е бил уведомяван за извършваните кръстосани проверки и не е имал възможност да участва в тях и да представи становища и доказателства. Ето защо дори и да се приеме, че е налице недължимо плащане, то за земеделския производител не е налице задължение за възстановяване на въпросната сума, поради което и оспореният акт се явява издаден в нарушение на посочената норма от регламента.

            С оглед на гореизложеното, съдът намира оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/22484 от 12.04.2011г. на заместник изпълнителния директор ДФ ”Земеделие” – Разплащателна агенция - гр.София за незаконосъобразен, поради което ще следва да бъде отменен.

Воден от изложеното, Административен съд – Пазарджик, VІІ - състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/22484 от 12.04.2011 г. на зам. изпълнителен директор на ДФ “Земеделие” Разплащателна агенция - София.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

                            

                    СЪДИЯ: /П/

 

РЕШЕНИЕ № 5323/ 11.04.2012 г. по адм. дело № 15868/ 2011 г. на ВАС София -Трето отделение:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 559 от 02.11.2011 г. по адм. дело № 371/ 2011 г. на Административен съд Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване.