Р Е Ш Е Н И Е

 

32/2.2.2012г.

 

гр. Пазарджик, 02.02.2012 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – VІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари, две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

 

 

при секретар

Я.В.

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело № 391 по описа на съда за 2011 г.

                                              

Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ, във връзка с чл. 145, ал. 1 от АПК и е образувано по жалбата на Т.С.Я. *** против решение № 52 от 31.03.2011 г. на Общински съвет гр. Пазарджик, с което е одобрен ПУП – План за улична регулация за улица с о.т.о.т. 923в-923б-923-941-20-21-22-23-25-26-27 в участъка между ул. “Царица Йоана” и кв. 7 – инд. зона по плана на гр. Пазарджик, с което се обособява улица с две платна по 7.5 м, средна разделителна ивица, велоалея и тротоари, ведно със схемите към него, съгласно кафявите и зелени линии, щрихи и надписи на приложения проект.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Изложено е, че новопроектираната улица минава през имотите на жалбоподателката, без да има предвиден транспортен достъп до тях. Предназначението на имотите е за производствена дейност, което е свързано с влизане и излизане на товарни автомобили. Твърди се, че вертикалното планиране на улицата е дадено със завишение спрямо терена с около 1.20 м в различни участъци пред лицето на имотите, което допълнително затруднява достъпа на собствениците им. Моли се да бъде отменено обжалваното решение като незаконосъобразно. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира направените по делото разноски по представен списък на разноските.

 За ответника по жалбата – Общински съвет гр. Пазарджик, редовно призован, не се явява представител и не взема становище по жалбата.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на административното производство е положено с подаденото от кмета на общината предложение до председателя на Общински съвет гр. Пазарджик за одобряване на ПУП – план за улична регулация. Предложението е направено с цел да се изнесе транзитното движение по първокласния републикански път І-8 София – Пловдив в южна посока извън основната жилищна територия на гр. Пазарджик. В предложението е записано, че проектът започва от южното кръгово кръстовище при моста на р. Марица на републиканските пътища І–8 София – Пазарджик – Пловдив и ІІ–37 Панагюрище – Пазарджик – Пещера, следва трасето на ул. “Никола Ламбрев”, след което се ситуира изцяло по южния бряг на р. Марица и завършва до недостроения нов мост над реката, като е направена връзка с изградената улична мрежа при квартали 560, 561, както и с тези в южна посока. Общата дължина на трасето е около 1880 м.

 Проектът за изменение на ПУП е обнародван в ДВ № 17 от 06.03.2009 г., съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 2 от ЗУТ и е разгледан и приет с решение № ХХV при проведено заседание на ОЕС при Община гр. Пазарджик с протокол № 8 от 14.05.2009 г.

По делото са представени становища на постоянните комисии по “Законност, обществен ред и безопасност на движението и развитие на самоуправлението”, “устройство на територията”, “Общинска собственост”, “Финанси и бюджет” при Общински съвет гр. Пазарджик, от които е видно, че приемат направеното предложение с проект на решение и дават съгласие да бъде разгледано на заседание на Общински съвет.

Последвало е вземане на оспореното решение, което е обнародвано в ДВ № 36 от 10.05.2011 г. Решението е взето с 33 гласа “за” от общо присъствали 33 общински съветници. В законоустановения срок жалбоподателката е упражнила правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.

Видно е от представения по делото нотариален акт № 161, том І, рег. 2287, дело № 142 от 29.03.2006 г., че Т.С.Я. е собственик на 172626/1000000 ид. части от УПИ ХХІІІ-481, ХVІ-482, VІІІ-7518 и ХVІІ-483 в кв. 2, по плана на индустриална зона на гр. Пазарджик.

За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, чието заключение като неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно изготвено. В отговор на поставените въпроси вещото лице е констатирало, че по цялото си протежение, от кръговото движение на ул. “Царица Йоана” при моста на р. Марица до кръстовището с моста при акумулаторния завод, улицата представлява първостепенна улична мрежа, районна артерия ІІІ клас. Улицата е с ширина 24 м и е проектирана с две пътни платна, с ширина по 7.5 м; средна разделителна ивица между двете платна, с ширина от 2 м; в дясната страна на улицата – тротоарно платно, с ширина 2 м; в лявата страна на улицата – разделителна ивица зелена площ, с ширина 1 м; велоалея, с ширина 2 м и тротоарно платно, с ширина 2 м. Според вещото лице в улицата не са предвидени площи – ленти или уширения за паркиране. Не е предвидена и допълнителна пътна лента (шлюз) в дясната страна на улицата за забавяне на скоростта и достъп до имотите с производствено предназначение, включително имотите на жалбоподателката, намиращи се от тази страна на улицата. В предвидените тротоарни платна няма прорези за директно преминаване от платното в имотите от  дясната страна, които са с лице на улицата. Уличното платно в дясната страна на улицата (в участъка на имотите на жалбоподателката) е с надлъжен наклон, допускан като изключение – 0.3 % като в проекта не се посочват условията за осигуряване оттичането на повърхностите води. Вещото лице е категорично, че са предвидени немалки насипи на уличното платно, като в участъка, в които имотите от жалбата имат лице, улицата е по-високо от терена от 0.81 м до 1.32 м., което изключва директен достъп на товарни автомобили и др. МПС. Според вещото лице имотите на жалбоподателката са с производствено предназначение и лице за достъп и обслужване само на улицата, предмет на оспореното решение.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът намира, че оспореното решение е взето от компетентен орган, при необходимото мнозинство, но в нарушение на материалния закон.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че одобрения ПУП не отговаря на изискванията на Наредба № 2/2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираната територия. На първо масто съгласно чл. 48, ал. 3 от Наредбата е допустимо най-малкия надлъжен наклон да е от 0.5%, като по изключение се допуска наклон до 0.3%, като се осигуряват условия за оттичане на повърхностни води. В случая вещото лице е установило, че наклона е от 0.3 % като в проекта не се посочват условията за осигуряване оттичането на повърхностите води. Освен това районните артерии ІІІ клас са с прекъснат режим на движение на МПС и за тях е допустимо паркиране по обособени пътни ленти или уширения, директно, но ограничено, обслужване на прилежащите територии и др., каквито в плана не се предвиждат. Не е предвидена и допълнителна пътна лента (шлюз) в дясната страна на улицата за забавяне на скоростта и достъп до имотите с производствено предназначение, включително имотите на жалбоподателката, намиращи се от тази страна на улицата.

Незаконосъобразността на одобрения ПУП се дължи и на факта, че в плана не са предвидени прорези за директно преминаване от платното в имотите на жалбоподателката, които както се установява от експертизата имат лице за достъп и обслужване само на улицата, предмет на оспореното решение. Тази констатация следва и от факта, че са предвидени немалки насипи на уличното платно, като в участъка, в които имотите от жалбата имат лице, улицата е по-високо от терена от 0.81 м до 1.32 м., което изключва директен достъп на товарни автомобили и др. МПС. Това ограничава правата на собствениците им да осигурят свободен достъп до имотите, които са с производствено предназначение и се предполага, че е необходимо преминаването на МПС за обслужването им.

Ето защо, съдът намира, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради което ще следва да бъде отменено. С оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното искане от Т.Я., на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответната страна ще следва да бъде осъдена да й заплати сторените по делото разноски общо в размер на 280 лева, от които сумата от 10 лева – държавна такса, 20 лева – за публикуване в ДВ и 250 лева - за вещо лице.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 52 от 31.03.2011 г. на Общински съвет гр. Пазарджик, с което е одобрен ПУП – План за улична регулация.

ОСЪЖДА Община гр. Пазарджик да заплати на Т.С.Я. *** направените по делото разноски в размер на 280 /двеста и осемдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

СЪДИЯ :

/п/