Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 591/16.11.2011г.

гр. Пазарджик, 16.11.2011г.

 

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пазарджик – ІХ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТЕФКА КЕМАЛОВА

 

при секретар

Т.С.

разгледа докладваното

от съдия

СТЕФКА КЕМАЛОВА

административно дело № 399 по описа на съда за 2011г.

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл.27, ал.3 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

Образувано е по жалба, подадена от Д.С.Д. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/24763 от 14.04.2011г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”, с който по отношение на жалбоподателя е определено вземане, представляващо недължимо платена сума във връзка с подадено от него общо заявление за единно плащане на площ за 2009г. в размер на 8 446,17 лева.

В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт, тъй като не е спазена установената форма, били нарушени множество административно производствени правила при издаването му и като постановен в противоречие с целта на закона. Поради тези съображения се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адвокат Л.К., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена по съображения, развити в писмени бележки. Претендира съдебно-деловодни разноски.

За ответната страна – зам.изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” се явява процесуален представител П.П., който оспорва жалбата, ангажира доказателства и моли същата да бъде оставена без уважение.

         Въз основа на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

         Със заявление за единно плащане на площ за стопанската 2009г. с вх.№ 13/020609/30044 от 09.05.2009г., Д.С.Д. е заявил за подпомагане за кампания 2009г. по схемите и мерките за директни плащания парцели с обща площ от 1 509,53 ха. Регистриран е с Уникален регистрационен номер /УРН/ 205655 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, във връзка с подаденото от него Общо заявление за единно плащане на площ с Уникален идентификационен номер /УИН/ 13/020609/30044 за кампания 2009г. На основание чл.37, ал.2 от ЗПЗП и във връзка с чл.24 от Регламент /ЕО/ № 796/2004г. след извършване на кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни за земеделски земи в Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ като регистър на ИСАК е установено, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи са допустими за подпомагане. Тези данни са предадени от МЗХ на ДФ”Земеделие” с писмо вх.№ 02-0409/3846 от 20.11.2009г. и представляват допустим слой “Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП”, установени въз основа на извършени теренни проверки от Министерство на земеделието и храните. Въз основа на тази информация на жалбоподателя са оторизирани следните суми : национално доплащане за площ – 109 510,67 лева и схема за единно плащане – 235 419,56 лева. Впоследствие МЗХ е извършило допълнителна проверка по отношение на подадените данни, като резултатите от тази проверка са предоставени на ДФ”Земеделие” с писмо вх.№ 02-0409/3554 от 09.12.2010г., в което се посочва, че това са окончателните данни, въз основа на което разплащателната агенция трябва да извърши кръстосани проверки на данните от заявленията за директни плащания за 2009г. В резултат на новополучената информация в ИСАК, е намалена годната за подпомагане площ и част от посочената по-горе оторизирана субсидия – в размер на 8446,17 лева е определена от административния орган като недължимо платена, тъй като била платена за недопустими за подпомагане площи. Издаден е оспореният акт за установяване на публично държавно вземане от зам. изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие” – Разплащателна агенция. Актът е съобщен лично на адресата му на 20.04.2011г., като в законоустановения срок – на 26.04.2011г. е подадена жалбата против него чрез ДФ”Земеделие” до Административен съд – София град.

По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, не оспорена от страните, която установява следните факти : При създаване на временния слой, съдържащ подоходящите за подпомогане по СЕПП за 2009г. площи, от заявлението на жалбоподателя Д.Д. са отпаднали 19,64 ха и оторизираната площ за плащане е останала 1 489,87 ха от заявените 1509,53 ха. Част от изключената площ в размер на 11,01 ха е от отпаднали двойно заявени /застъпени/ площи, а останалата част в размер на 8,71 ха е отпаднала като недопустима за подпомагане площ, определена при създаване на временния слой до месец ноември 2009г. За тези площи не е било извършено плащане и тя не е предмет на обжалвания акт. След извършени административни проверки към м.декември 2010г. е била определена допълнителна площ в размер на 11,8620 ха, като недопустима за подпомагане, като вещото лице е установило разпределението й по парцели. Експертизата е установила и основанията, поради които съответната площ от всеки един от парцелите е определена като недопустима за подпомагане, като преобладава основанието “прецизиране границите на имота”.

         При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща интерес от обжалването.

Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Държавен фонд “Земеделие” е акредитиран като единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС и по силата на § 1, т.13 от ДР на ЗПЗП е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащанията от Европейските земеделски фондове.

Нормативните актове уреждащи обществените отношения относно Общата селскостопанска политика на ЕС и Схемите и правилата за единно плащане са нормите на Регламент /ЕО/ № 796/2004г. на Комисията от 21.04.2004г., на Регламент /ЕО/ № 1782/2003г. на Съвета от 29.09.2003г. и националното законодателство - ЗПЗП и подзаконовите актове за прилагането му.

Разпоредбата на чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП вменява в задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК, като по смисъла на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК публични са както вземанията за недължимо платените и надплатените суми, така и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми и европейски фондове. Когато в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично вземане, чл.166, ал.2 от ДОПК предвижда, че същото се установява по основание и размер с АУПДВ в производството за издаване на административен акт по реда на АПК. Същото се извършва от органът, определен в конкретния закон, който в случая се явява изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”. Оспореният административен акт е издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ”Земеделие” в рамките на неговите правомощия, предоставени му съгласно решение на УС на Фонда отразено в Протокол № 17/07.04.2011 г. и Заповед № 01-РД/1288/08.04.2011г. на изпълнителния директор на ДФ”Земеделие”. Следователно оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.

Съдът счита, че обжалваният акт е немотивиран, при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същият е постановен в противоречие с материалноправните норми. Съображенията за това са следните:

Допуснатата по делото експертиза установи, че при създаване на временния слой, съдържащ подоходящите за подпомогане по СЕПП за 2009г. площи, от заявлението на жалбоподателя Д.Д. са отпаднали 19,64 ха и оторизираната площ за плащане е останала 1 489,87 ха от заявените 1509,53 ха. По тези отпаднали през 2009г. площи не е било извършено плащане на бенефициента. Докато след проверката от края на 2010г. като недопустими са определени площи в размер на 11,8620 ха, най-вече поради “прецизиране границите на имотите”. Тези факти, обаче се извличат от заключението на вещото лице, но липсват в обжалвания акт. В този смисъл, основателно е твърдението в жалбата, че същият е немотивиран, тъй като от съдържанието му не става ясно по какъв начин и поради какви причини е определена точно тази сума като недължимо платена. Недопустимо е да се установят релевантните за конкретния случай факти едва в хода на съдебното производство.

Във връзка с подаденото от жалбоподателя Общо заявление за единно плащане на площ за кампания 2009г. и в резултат на извършените кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни за земеделските земи в СИЗП като регистър на ИСАК, компетентният орган е оторизирал плащането на суми по заявените схеми за подпомагане и е извършил плащане в размер на 344 930,23 лева. Освен това през 2009г. административния орган е извършил проверка на площите, заявени за подпомагане и е намалил част от тях, като е намалил и съответното плащане. Това властническо волеизявление на ДФ”Земеделие” – Разплащателна агенция представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, който е влязъл в сила и е породил съответното правно действие. Впоследствие – през следващата 2010г. и в резултат на нова административна проверка е бил издаден оспорения АУПДВ, с който годната за подпомагане земеделска площ е допълнително намалена и сума в размер на 8 446,17 лева е определена като недължимо изплатена. Това по същество представлява твърдение за наличие на нови обстоятелства, които се явяват основание за отмяна или изменение на влезлия в сила административен акт, с който на бенефициента са признати права и по който е било извършено плащането. В тези случаи нормата на чл.24, ал.2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004г. предвижда, че констатирането на нередности, произтичащи от кръстосани проверки бива последвано от други подходящи административни процедури и когато е необходимо - от проверки на място. Съгласно чл.28 от същия регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на извършената проверка, като се предвижда на земеделския производител да се даде възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на проверката и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, той трябва да получи копие от контролния доклад, а ако нередностите бъдат открити вследствие на дистанционна проверка, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните органи да направят заключенията си от констатациите по отношение на всички произтичащи намаления или изключвания. Освен това според чл.30, ал.4 от Регламента, допустимостта на земеделските парцели се проверява с всички подходящи средства, а когато е необходимо, за тази цел се изискват допълнителни доказателства.

         От изложеното следва, че независимо от новопредставената информация и констатираните различия при последващи кръстосани проверки, органът е следвало да предприеме и други подходящи административни процедури, в това число и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с несъответствията. С неизпълнението на тези си задължения административният орган е допуснал нарушение на административните правила при издаването на процесния акт.

         На следващо място и предвид приложимостта на разпоредбите на АПК в производството по издаване на оспорения АУПДВ, административният орган е допуснал и други съществени нарушения на процесуалните правила, като не е изпълнил задълженията си визирани в чл.26, чл.28, чл.34, чл.35 и чл.36 от АПК. Не е уведомил жалбоподателя за започнатото административно производство, не му е дал възможност да участвува в него, да присъства на извършените проверки и да представя доказателства, не е събрал необходимите доказателства, относими към издаването на акта, в резултат на което не е изяснил напълно съществуващите релевантни факти и обстоятелства.

         Освен това, производството по издаване на АУПДВ е следвало да се развие при наличието на предпоставките, посочени в чл.73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004г., който предвижда, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната сума със съответната лихва. Според разпоредбата на чл.73, ал.4 от Регламента, задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти, или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. В настоящото производство не са сочени и събирани доказателства за това жалбоподателят да е въвел в заблуждение органите на разплащателната агенция чрез деклариране на неверни данни. Тоест дори и да се приеме, че е имало допусната грешка, то това е грешка на контролните органи, поради което задължението за възстановяване не следва да се прилага. Следователно може да се направи извода, че оспореният акт е издаден в нарушение на посочената норма от регламента.

         С оглед горните мотиви, обжалваният акт се явява незаконосъобразен, поради което ще следва да бъде отменен.

При този изход на делото, основателно е искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените от него съдебно-деловодни разноски, които са в размер на 910 лева, от които 10 лева, внесени за държавна такса, 300 лева – за възнаграждение на вещото лице и 600 лева платени за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното Административен съд – Пазарджик, ІХ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/24763 от 14.04.2011г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” – Разплащателна агенция гр.София.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” – Разплащателна агенция гр.София да заплати на Д.С.Д. ***, съдебно – деловодни разноски в размер на 910 /деветстотин и десет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :/П/

 

РЕШЕНИЕ № 6311 от 07.05.2012г. по адм. дело № 16553/2011г. на ВАС София - Трето отделение:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №591 от 16.11.2011г.. по адм. дело № 399/2011г. на Административен съд Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване.