Р е ш е н и е

 

№ 410/12.8.2011г.

 

гр. Пазарджик

 

 

в името на народа

 

 

Административен съд – Пазарджик, ІІІ-ти състав, в открито заседание на деветнадесети юли, две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                                                  Председател: Васко Нанев

 

при секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 418 по описа на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Делото е образувано по жалба на Н.Н.П. ***, подадена против Акт за установяване на задължения по декларация № 13-45-107/15.04.2011 г., издаден от старши инспектор към сектор “Ревизии” към отдел “МДТ” при Община Пазарджик, потвърден с решение № 13-45-107/17.05.2011 г. на Началник отдел “МДТ” при Община Пазарджик.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като се иска неговата отмяна от съда. Изказват се съображения, че същият е издаден при допуснато нарушение на материалноправни разпоредби. Според жалбоподателката административният орган неправилно е отказал да признае документ имащ значение за определяне на данъка върху превозните средства, а именно ксерокопие на бележка с фабричен № 0013924, издадена на 12.07.2004 г. от “Екометалинженеринг” ЕООД. Освен това жалбоподателката твърди, че никъде не е обсъдено, както в акта, така и в решението приложението на чл.60 ал.9 от ЗМДТ.

Ответникът началник на отдел МДТ при Община Пазарджик се явява лично в съдебно заседание и поддържа становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да я остави без уважение по съображения, подробно изложени в съдебно заседание. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактически и правни основания за неговото постановяване.

Административен съд – Пазарджик, III-ти състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото и взе предвид доводите на страните съобразно разпоредбата на чл.160 от ДОПК, приема за установено следното:

Актът за установяване на задължение по декларация е обжалван в предвидения за това срок пред по-горестоящия в йерархията административен орган – Началника на отдел МДТ при Община Пазарджик, като ръководител на звеното за местни приходи в Община Пазарджик, упражняващ правомощията на териториален директор на НАП по смисъла на чл.4, ал.5 и чл.107, ал.4 от ДОПК, който с решението си го е потвърдил изцяло. Така постановения от началник отдел МДТ резултат и подаването на жалбата в предвидения за това преклузивен срок по чл.107, ал.4 от ДОПК налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Оспореният акт за установяване на задължение по декларация е издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК и със същия е установено следното: През 2002 г. след извършено обвързване с базата данни на ТД на НАП – Пазарджик и КАТ – Пазарджик е установено, че Н.Н.П. притежава лек автомобил марка “М.”. Същият автомобил е спрян от движение на 11.05.2005 г. и бракуван на 15.05.2008 г., видно от удостоверение изх.№ 5710/13.05.2008 г., издадено от ОДП сектор ПП гр.Пазарджик, за които обстоятелства задълженото лице е подало декларация за отписване вх.№ 5157/26.05.2008 г. Вследствие извършената служебна проверка е установено, че задълженото лице дължи данък върху превозното средство, както следва:За 2005 г. ДПС – 14,75 лева; за 2007 г. ДПС – 30,24 лева и от 01.01.2008 г. до 31.05.2008 г. ДПС – 12,60 лева.

Общият размер на задължението за внасяне за периода 01.01.2005 г. – 31.05.2008 г. за ДПС възлиза на 57,59 лева.

С оспорения акт е установено също, че жалбоподателката дължи пътен данък за 2004 г. в размер на 10.00 лева. Върху общия размер на дължимия данък е начислена лихва в размер на 162,89 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, следното:

Спорът в настоящият казус е по приложението на закона, като противоположните становища поддържани от страните в производството се концентрират във въпроса за дължимостта на данъка върху превозните средства от 01.01.2005 г. до 31.05.2008 г. и пътния данък за 2004 г.

Жалбоподателят счита, че не дължи данък от датата на която е издадено удостоверението на “Екометалинженеринг” ЕООД – 12.07.2004 г. Възраженията на административния орган са в посока, че данъкът се дължи, съгласно представеното удостоверение от ОДП, сектор ПП /л.24/ до края на месец май 2008 г.

Съгласно чл.52, т.1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България.

Съгласно действащата редакция на чл.58, ал.4, изр.последно от същия закон за излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване.

Редакцията на същият текст – бр.105 от 2006 г. на ДВ гласи, че за превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие, че до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектуване.

От съпоставката на двата текста става ясно, че за да не е дължим данъкът е необходимо да са налице кумулативно две предпоставки: първата е да е прекратена регистрацията или по-старата редакция да е върнато свидетелството за регистрация до края на предходната година, а втората предпоставка е да бъде представено удостоверение за разкомплектуване, или удостоверение за предаване за разкомплектуване.

Жалбоподателката е представила удостоверение от “Екометалинженеринг” ЕООД, но за да са налице условията за недължимост на данъка е необходимо да е прекратена регистрацията. Видно от удостоверението на ОДП – сектор ПП гр.Пазарджик, регистрацията на автомобила е прекратена на 13.05.2008 г. Лекият автомобил, собственост на жалбоподателката е подлежал на разкомплектуване съгласно Наредбата за изискване за третиране на отпадъци от моторни превозни средства. Такова задължение за излязло от употреба моторно превозно средство е предвидено в Наредбата за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства, тъй като същото е от категория “М 1” – МПС за превоз на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото за водача е не повече от 8 – чл.2 ал.1, т.1 от Наредбата във връзка с чл.149, т.1 от ЗДвП.

Определящо при облагане с местен данък на моторните превозни средства е обстоятелството, че същите са регистрирани за движение по пътната мрежа. По делото е безспорно установено, че до 13.05.2008 г. лекият автомобил на жалбоподателката е бил регистриран за движение от пътната мрежа в страната и следователно за същият се дължи данък. След като административният орган е съобразил тези изисквания на закона, то същият е постановил законосъобразен административен акт, който съответства на целта на закона и при постановяването му, според настоящият съдебен състав, не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно заповед № 1996/16.09.2008 г. на Кмета на Община Пазарджик същият е делегирал права и задължения на орган по приходите на основание чл.4, ал.4, във връзка с ал.3 от ЗМДТ на М. А. Г. – “старши инспектор” отдел МДТ.

Със заповед № 335/27.02.2008 г. /л.25/ Кметът на общината е определил началник отдел МДТ да упражнява правомощията на териториален директор на НАП съгласно §8 от ПЗР на ДОПК.

Възражението в жалбата, че административният орган не е обсъдил приложението на чл.60, ал.9 от ЗМДТ е неоснователно. Това е така, тъй като в чл.60 е разписан редът и сроковете за плащане на дължимия данък, както и съответните облекчения или отстъпки, което сочи на неотносимост на цитирания текст към правния спор.

Предвид изложеното жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Пазарджик, ІІІ състав

 

 

Р Е Ш И:

 

 

отхвърля жалбата на Н.Н.П. ***, подадена против Акт за установяване на задължения по декларация № 13-45-107/15.04.2011 г., издаден от старши инспектор към сектор “Ревизии” към отдел “МДТ” при Община Пазарджик, потвърден с решение № 13-45-107/17.05.2011 г. на Началник отдел “МДТ” при Община Пазарджик.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

 

 

 

                                                        Съдия: /п/

 

Решение № 3437 от 08.03.2012 г. на ВАС София, Шесто отделение по адм. д. № 12298/2011 г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 410/12.08.2011 г. по адм. д. № 418/2011 г. на Административен съд Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване.