Р Е Ш Е Н И Е

 

№500/14.10.2011г.

гр. Пазарджик

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, І състав, в открито заседание на четиринадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:

 

Председател: Емилия Георгиева

 

при секретар А.М. изслуша докладваното от съдия Георгиева административно дело № 439 по описа на съда за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по жалба на “Автоцар” ООД, ЕИК 112037908 със седалище и адрес на управление: от гр. Панагюрище, ул. Г. Бенковски № 7, представлявано от управителя И.И.Ц., чрез пълномощник – адвокат Г.М. срещу Решение № 1 от 09.05.2011 г. на Директора на Дирекция ФСДБ и МДТ при община Панагюрище, с което е потвърден Акт за установяване на задължение по декларация № 001 от 31.03.2011 г., издаден от началник отдел МДТ при община Панагюрище.

В жалбата се изтъкват доводи относно незаконосъобразността на административния акт, като съставен при нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Оспорващият, чрез пълномощника си твърди, че данък върху моторното превозно средство не се дължи за посочения в оспорения акт период, тъй като описаните МПС са били спрени от движение по надлежния ред. Иска от съда да отмени оспорения административен акт.

Ответникът по оспорването – Директорът на Дирекция ФСДБ и МДТ при община Панагюрище, чрез пълномощник – адвокат Ч.Ч., оспорва жалбата, намира я за неоснователна, сочи доказателства. Иска съдът да отхвърли оспорването като неоснователно.

         При преценка на представените по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

         Оспорва се решение на горестоящия административен орган срещу акт за установяване на публично задължение по декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ, като контролният орган е установил, че оспорващият има задължения от данък върху превозни средства – марка Фиат с рег. № РА3013АМ за 2007 г. до месец 02.2008 г. в размер на 329 лв. и лихва върху тази сума за периода в размер на 145.53 лв.; за МПС товарен автомобил марка Мерцедес с № РА7928АК данък за периода от 01.2007 г. до 07.2007 г. в размер на 805.58 лв. и лихва върху тази сума за периода в размер на 384.64 лв. и за МПС Шкода влекач с регистрационен № РА9738 за периода от 01.2007 г. до 02.2008 г. данък превозни средства в размер на 1611.17 лв. и лихва в размер на 712.84 лв.

         Оспорващият е декларирал по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с декларация вх. № 1152 от 08.04.2005 г. товарен автомобил Фиат с регистрационен номер РА 3013 АМ, като по делото е представено и свидетелство за регистрация. Видно от Удостоверение изх. № 2252 от 20.02.2008 г. и от декларация вх. № 0556 от 28.02.2008 г., подадена от оспорващия до община Панагюрище, дирекция ФСДБУС МДТ е, че този товарен автомобил е спрян от движение на 28.12.2006 г. и е бракуван на 20.02.2008 г.

С декларация вх. № 1303-1048 от 27.10.2003 г. товарен автомобил влекач марка Мерцедес с регистрационен номер РА 7928 АК, като по делото е представено и свидетелство за регистрация. Видно от Удостоверение изх. № 7138 от 31.07.2007 г. и от декларация вх. № 1822 от 16.08.2007 г., подадена от оспорващия до община Панагюрище, дирекция ФСДБУС МДТ е, че този автомобил е спрян от движение на 13.08.2004 г. и е бракуван на 31.07.2007 г.

С декларация вх. № 331 от 15.02.2006 г. товарен автомобил влекач, марсао Шкода с регистрационен номер РА 9738 АК, като по делото е представено и свидетелство за регистрация. Видно от Удостоверение изх. № 2253 от 20.02.2008 г. и от декларация вх. № 0557 от 28.02.2008 г., подадена от оспорващия до община Панагюрище, дирекция ФСДБУС МДТ е, че този товарен автомобил е спрян от движение на 28.12.2006 г. и е бракуван на 20.02.2008 г.

         По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като доказателство, тъй като го приема като компетентно, безпристрастно и освен това не е оспорено от страните, която експертиза установява сумите за посочените периода и отразени от административния орган в оспорения акт. Вещото лице установява, че посочените в оспорения акт суми като главница по дължим данък върху превозни средства с оглед вида на МПС е изчислен правилно и съвпада със сумите, посочени от вещото лице като дължим за тези МПС данък по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ. Относно лихвите, вещото лице установява, че посочените от административния орган в оспорения акт са минимално по-ниски суми от тези, които са изчислени от него и отразени в експертното заключение. В този смисъл и във връзка с тази констатация на вещото лице ответникът по оспорването не е направил искания до съда. С оглед на това съдът приема, че посочените в оспорения акт суми като дължим данък върху превозни средства за описаните МПС като главница и лихва са правилни и законосъобразни като размер.

         По делото е разпитана като свидетел Т.Г.З., която е в служебно правоотношение с оспорващия – работи като счетоводител, която установява, че регистрационните талони на процесните МПС са се върнали срязани при нея в счетоводството, когато са били бракувани, а при спирането им талоните са били останали в КАТ.

         Представен по делото е нотариален акт и лицензия на името на оспорващия, видно от която е, че “Автоцар” ООД притежава безсрочен лиценз и има право да извършва търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Тези писмени доказателства съдът приема за неотносими към правния спор.

         Оспорващият е обжалвал по административен ред акта пред горестоящия орган, който се е произнесъл с решение и е приел, че жалбата е неоснователна и е потвърдил акта, като правилен и законосъобразен. Съображенията му за това са мотивирани с обстоятелството, че за трите МПС не е представено удостоверение за разкомплектуване, съгласно изискванията на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ

При така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспорването е направено в законоустановения 14-дневен срок от лице, чийто права и законни интереси оспореният акт засяга, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Съображенията на съда за това са следните:

Срещу акт за установяване на данъчни задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, оспорващият е подал жалба до Директора на Дирекция ФСДБ и МДТ при община Панагюрище по реда и в сроковете по ДОПК. С Решение № 1 от 09.05.2011 г. Директорът на Дирекция ФСДБ и МДТ при община Панагюрище е потвърдил Акта за установяване на задължение по декларация № 001 от 31.03.2011 г. на началник отдел МДТ при община Панагюрище.

Оспореният акт е издаден от компетентен по силата на чл. 4, ал. 3, 4, 5 от ЗМДТ орган, което обстоятелство се установява от приетите по делото Заповед № 579 от 26.05.2008 г. и Заповед № 347 от 09.04.2008 г. и двете на кмета на община Панагюрище. При проверка законосъобразността на акта на всички посочени в чл. 146 от АПК обстоятелства, съдът не констатира да са допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаването. По делото страните не спорят и относно обстоятелствата: броят и видът на МПС, както и тяхната характеристика като автомобили от категория N3, видно и от Удостоверение изх. № 11721 от 25.07.2011 г. на началник отдел ПП при ОДМВР гр. Пазарджик. Не е спорно и обстоятелството относно размерът на посочените суми, представляващи дължим данък превозни средства и лихва, като единствено относно лихвата в хода по същество пълномощникът на оспорващия прави възражение за изтекла давност. Спорното обстоятелство между страните в процеса е относно периодът, за който се дължи данъкът превозни средства – дали той е от датите съответно на всяко от МПС от датата на спиране от движение или е този от датата на бракуване на същите, както е приел административният орган и освен това е спорно обстоятелството – дали е следвало да се представи удостоверение за предаване разкомплектуване на процесните МПС, каквото е изискването на нормата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ във всички редакции на текста от бр. 100 на ДВ за 2005 г. до настоящия момент. Твърденията на оспорващия, че тъй като автомобилите са от категория N3, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства за тях нормите на тази Наредба не се прилагат и следователно те не подлежат на разкомплектуване, респективно не би могло да се представи и да се дължи за тях такова удостоверение.

С оглед на горното, съдът счита, че обстоятелствата по спора са изяснени, не са останали спорни между страните, като основният спор е правен и е относно тълкуването на разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ.

Установено за всяко едно превозно средство, предмет на оспорения акт е, че е спряно от движение на една дата и на друга, по-късна дата, то е бракувано, която дата е послужила на административния орган и за краен срок за дължим данък. Спирането от движение на превозно средство е регламентирано в глава седма на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях. При тълкуване разпоредбите, касаещи спирането от движение, може да се направи извод, че това е една временна възможност, която се предприема при различни случаи, при която втората част от свидетелството за регистрация, така наречения голям талон на МПС се предава в КАТ. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ се освобождават от данък “превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване. Законовият текст изисква, за да се освободи от данък конкретното превозно средство, да е налице прекратяване на регистрацията или излезли от употреба МПС, за които в нормативен акт се предвижда предаване за разкомплектуване. От събраните по делото доказателства е видно, че процесните МПС са от категория N3, която не е в обхвата на Наредбата за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства. Следователно, освобождаването от данък е за превозните средства, на които е прекратена регистрацията и това обстоятелство, съгласно чл. 54 от ЗМДТ е заявено на общината. Видно е от събраните писмени доказателства – удостоверения и декларации, че собственикът на процесните товарни МПС е представил в община Панагюрище удостоверенията, издадени от КАТ след бракуване на автомобилите, заедно с декларациите по чл. 54 от ЗМДТ. От свидетелските показания също се установи, че талонът за регистрация на МПС-тата е върнат срязан в счетоводството на дружеството след като автомобилите са били бракувани.

Във връзка с възражението на пълномощника на оспорващия за изтекла давност за лихвите, то съдът счита, че то е неоснователно. На първо място лихвата е акцесорно задължение, което следва съдбата на главния дълг, който в случая е дължимия данък за МПС. Лихвата би била погасена по давност само и единствено, ако е погасено по давност и главното задължение. Тъй като става въпрос за публично вземане на общината, което се събира заедно с лихвите по реда на ДОПК, то и погасяването по давност на това вземане е по правилата на чл. 171 от ДОПК. Давностният срок е пет годишен и се счита от първи януари на годината, която следва годината, в която е следвало да се плати публичното вземане и се прекъсва с издаване на акта за установяване на публичното вземане. В този случай, тъй като първият период на вземането е за 2007 г., то давностният срок следва да се брои с начален срок 1 януари 2008 г., което означава, че петгодишния давностен погасителен срок изтича на 1 януари 2013 г., а щом за най-далечния във времето процесен период не е погасено по давност вземането, то следващите са още по-малко погасени по давност.

Предвид на тези мотиви съдът счита, че основателно и законосъобразно административният орган е приел, че освобождаването от данък превозни средства за процесните е настъпило след като те са били бракувани, следователно е била прекратена тяхната регистрация. Оспореният административен акт е законосъобразен и оспорването срещу него следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК оспорващият следва да заплати направените от ответника съдебно-деловодни разноски, които са в размер на 200 лева, като те бъдат присъдени на юридическото лице, от чийто бюджет са платени и чийто служител е упълномощеният административен орган – община Панагюрище.

         Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК Административен съд – Пазарджик, І състав

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на “Автоцар” ООД, ЕИК 112037908, гр. Панагюрище, ул. Г. Бенковски № 7, представлявано от управителя И.И.Ц. срещу Решение № 1 от 09.05.2011 г. на Директора на Дирекция ФСДБ и МДТ при община Панагюрище, с което е потвърден Акт за установяване на задължение по декларация № 001 от 31.03.2011 г., издаден от началник отдел МДТ при община Панагюрище.

         ОСЪЖДА Автоцар” ООД, ЕИК 112037908, гр. Панагюрище, ул. Г. Бенковски № 7 да заплати на община Панагюрище направени разноски в размер на 200 /двеста/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/

 

 

Решение №5768/23.04.2012 г. по азм.д. №15023/2011 г. на ВАС.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 500 / 14.10.2011 г. по адм. дело № 439 / 2011 г. на Административен съд - Пазарджик. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.