Р Е Ш Е Н И Е

№499/14.10.2011г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

         Административен съд – Пазарджик, І състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емилия Георгиева

 

при секретар А.М. изслуша докладваното от съдия Георгиева административно дело № 443 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Образувано е по жалба на Г.А.Б. *** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/21381 от 09.04.2011 г. на Изпълнителния директор на Държавен фондЗемеделие” – Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 4 393.28 лв. във връзка с подадено от Г.Б. Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 13/010609/29944. В жалбата си оспорващият твърди, че преди оторозиране на сумата за подпомагане са били извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни на земеделските земи на Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. Данните са предадени от Министерство на земеделието и храните /МЗХ/ на ДФ Земеделие и са установени и въз основа на теренни проверки от МЗХ и представляват допустим слой площи за подпомагане по СЕПП. В резултат на извършените проверки са одобрени и оторизирани суми за подпомагане, както са поискани в общото заявление от оспорващия. Твърди, че оспорения акт е незаконосъобразен тъй като е издаден при нарушаване на материално-правните разпоредби при липса на фактически и правни основания за издаването му и в несъответствие с целта на ЗПЗП. С жалбата сочи доказателства. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспорения акт като незаконосъобразен. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

         Ответникът Изпълнителния директор на Държавен фондЗемеделие” – Разплащателна агенция, чрез процесуален представител – служител с юридическо образование П.П. в съдебно заседание оспорва жалбата, счита, че актът е законосъобразен и оспорването следва да бъде отхвърлено, представя доказателства.

         Съдът, след като прецени становището на страните и събраните по делото доказателства установи от фактическа страна:

         Гаврил А.Б. е регистриран с Уникален регистрационен номер 341235 в Интегрираната система за административен контрол /ИСАК/. За кампания 2009 г. на 04.05.2009 г. е подал Общо заявление за единно плащане на площ с УИН 13/010609/29944 като е заявил за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ: НР 1 – планински райони – 38.21 ха, схема за единно плащане на площ /СЕПП/ - 38.21 ха. Със заявлението е представена таблица на използваните от заявителя парцели за 2009 г. в землището на гр. Брацигово и на с. Жребичко, като в таблицата са идентифицирани и посочени физическите блокове, номерата на блока на земеделското стопанство /БЗС/ от СИЗП, код на културата, площ, основание за ползване и схеми за подпомагане.

Представени по делото са Карти на БЗС, от които е видно, че те представляват самолетни снимки и както е отбелязано върху тях, са от 2006 г.

         По делото е представено извлечение от електронната система за бюджетни плащания СЕБРА за извършени от Разплащателна агенция плащания в полза на оспорващия Г.Б. на 16.12.2009 г. в размер на 6 201.19 лв. субсидия и на 08.02.2010 г. в размер на 8 220.42 лв. субсидия. Тези суми са посочени и в оспорения акт като оторизирани за бенефициента, както следва – НР 1 – Планински райони – 8 220.42 лв. и Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ - 6 201.19 лв.

         Представени са и писмо вх. № 02-0409/2188 от 24.07.2009 г. от М.Б. – член на Европейската комисия до министъра на земеделието и храните, както и Консолидиран план за действие относно подобряване работата на ИСАК, който план е изработен от компетентните в РБългария органи и одобрен от ЕК. Този план предвижда за референтната 2010 г. да се въведат мерки за установяване и решаване на проблемите на етапа на подаване на заявления за подпомагане, както и за 2009 г. административен контрол, дистанционни проверки и проверки на място.

Европейската комисия е извършила одитна мисия в периода 18-22.10.2010 г. и е изразила съмнения относно качеството на СИЗП и специално на допустимия слой за подпомагане от септември 2010 г., както и възможност за извършване на неправомерни плащания за 2009 г. Вследствие на тези констатации МЗХ е извършило допълнителни и специализирани анализи и проверки на коректността на слоя “Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП” Допустим слой. С писмо изх. № 13-9735 от 09.12.2010 г. и писмо вх. № 02-04091/3846 от 20.11.2009 г. МЗХ е предоставило на ДФ Земеделие данни от СИЗП към Интегрираната информационна система на Разплащателна агенция. Тези данни са предадени на електронен носител между двете ведомства, а по делото се представя извлечение от електронната програма за тези данни. Посочени са разлики в площи след кръстосани проверки за кампания 2009 г., като проверките са от месец 11.2009 г. и 12.2010 г. Представени са карти на БЗС за площите на оспорващия, които представляват сателитни снимки.

         По делото е назначена съдебна експертиза, чието заключение съдът цени като компетентно и безпристрастно, което и не е оспорено от страните. Експертното заключение установява, че за подпомагане по СЕПП и НР 1 посочените в оспорения акт площи са 3 парцела в землището на гр. Брацигово в три физически блока и 11 парцела в 11 физически блока в землището на с. Жребичко, като общата площ на парцелите е 38.21 ха. Вещото лице установява, че при извършените административни проверки на площите в заявлението за подпомагане на оспорващия Б. към месец ноември 2009 г. не са установени площи, недопустими за подпомагане, което означава, че всички заявени за подпомагане площи са определени като такива от допустимия слой. При извършените административни проверки на същите площи, след годината, за която са определени за подпомагане, през декември 2010 г. са установени общо като недопустими площи за подпомагане в общ размер от 3.8733 ха., като причина е посочена – нежелана растителност, като се има предвид, че площите за подпомагане са с начин на трайно ползване – пасища. В резултат на кръстосани проверки през ноември 2009 г. и през декември 2010 г. съществува разлика в допустимите за подпомагане площи, като заявената за подпомагане е намалена на 34.3233 ха.

         В обстоятелствената част на оспорения акт административният орган твърди, че при извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението на Б. данни за земеделските земи в СИЗП като регистър на ИСАК е установено по данни, предадени от МЗХ на ДФ Земеделие, че част от заявените площи са допустими за подпомагане и въз основа на извършени теренни проверки от МЗХ на бенефициента са оторизирани за подпомагане за НР 1 планински райони – 8 220.42 лв. и схеми за единно плащане на площ /СЕПП/ - 6 201.19 лв. Данни по делото за информиране на бенефициента за извършените проверки, за негово участие в тях, както и за наличието на контролен доклад след всяка проверка по делото не са представени, както и не се твърди да е налично което и да е от изброените.

         Министерството на земеделието и храните е извършило допълнителни специализирани анализи и проверки на коректността на данните, които са предадени на ДФ Земеделие с представеното по делото писмо вх. № 02-0409/3554 от 09.12.2010 г. В това писмо е посочено, че това са окончателните данни, въз основа на които Разплащателна агенция трябва да извърши допълнителни кръстосани проверки на данните от заявленията за директни плащания за 2009 г. След получаване и на тази информация административният орган е установил, че за Б. годната за подпомагане площ подадена по заявление, одобрена и оторизирана сума за 2009 г. е намалена и част от оторизираната субсидия за бенефициента в размер на 4 393.28 лв. е недължимо изплатена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи, а именно НР 1 – планински райони – 2504.2 лв. и СЕПП – 1889.98 лв. За тази сума административният орган е издал оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане.

         При така очертаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на акта, на която са засегнати права и законни интереси и е налице правен интерес от оспорване и е подадена в преклузивния 14-дневен срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е и основателна като съображенията на съда за това са следните:

         Предмет на оспорване е Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/21381 от 09.04.2011 г. на Изпълнителния директор на Държавен фондЗемеделие” – Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 4 393.28 лв. във връзка с подадено от Г.Б. Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 13/010609/29944. При проверка законосъобразността на оспорения акт и в съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от същия закон съдът е проверил законосъобразността на акта към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съдът счита че акта е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 27 ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП, посочена като основание за издаването на процесния акт Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схемите за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК, като по смисъла на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК публични са както вземанията за недължимо платените и надплатените суми, така и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми и европейски фондове. Когато в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично вземане, чл.166, ал.2 от ДОПК предвижда, че същото се установява по основание и размер с АУПДВ в производството за издаване на административен акт по реда на АПК.

Съгласно чл. 11 ал. 2 т. 4 от ЗПЗП функциите на РА се изпълняват от ДФ ”Земеделие”. Актът е издаден от изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”, който съгласно чл. 20а от ЗПЗП е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и подписва актове за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките по директните плащания.

         Съдът, счита че оспорения акт е издаден в нарушение на изискванията на чл. 59 т. 4 АПК, съгласно който административния акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването, следователно актът следва да е мотивиран. Приема се от съдебната практика, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг документ, който предхожда издаването на акта, но към който акта препраща и който се намира в административната преписка.

В оспорения акт административният орган е посочил като правно основание текстовете на чл. 27 ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 73 от регламент /ЕО/№796/2004 на Комисията от 21 април 2004 год. Относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламенти /ЕО/№1782/2003 год. и /ЕО/№73/2009 год. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент/ЕО/№479/2008 год. на Съвета.

Относно фактическите основания, довели до издаването на оспорения акт, административният орган е посочил само, че въз основа на извършени ”административни проверки на заявленията съгласно чл. 37 ал. 2 от ЗПЗП е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 4393.28 лв. се явява недължимо платена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи”. Никъде в акта не се сочи тези площи не са индивидуализирани - кои са те, в какъв размер са - дали са в пълния деклариран от жалбоподателя размер или се касае за част от тях, като се посочат и УИН на парцелите, както и по какви съображения административния орган е приел че същите са недопустими за подпомагане. За да са допустими за подпомагане площите, заявени от кандидата е необходимо да попадат в рамките на физическите блокове от СИЗП, определени според начина им на трайно ползване като допустими за подпомагане по СЕПП. Когато даден блок на земеделско стопанство попада частично или изцяло извън СЕПП-допустим физически блок, за допустима за подпомагане се определя единствено площта, в рамките на допустимия ФБ. Останалата площ отпада. Всичко това следва да бъде посочено конкретно, за да може от една страна за бенефициента да стане ясно за кои негови имоти или части от тях се определя недопустим за подпомагане слой, както и дава възможност при съдебната проверка изложените факти да се съпоставят с доказателствата и да се направи съответния извод относно законосъобразността на оспорения административен акт. В случая са изложени общи съображения, които на практика съставляват липса на фактически основания за издаване на акта. Именно фактическите основания са юридическите факти, наличието на които дават възможност на административния орган да упражни правомощието си и да издаде административен акт, в случая да установи наличието на публични държавни вземания. При липса на фактическите основания, дали основания на административния орган да издаде оспорения акт не дават възможност на съда да прецени неговата законосъобразност и още повече не дават възможност на адресата на акта да упражни в пълен обем своето право на защита като се снабди с относимите доказателства във връзка с установените от административния орган фактически обстоятелства. Недопустимо е чрез събирането на доказателства в производството пред съд, включително и чрез съдебни експертизи да се попълва липсата на фактически основания за издаване на акта, констатирани от административния орган.

Освен това в оспорения акт не са изложени и никакви съображения относно определяне размера на недължимо платената сума. По никакъв начин не става ясно защо ответникът е приел, че това е сумата която е платена недължимо на бенефициента за кампания 2009 год., по какви критерии е определен нейният размер. Действително към административната преписка е приложена разпечатка от ИСАК-регистър ”Директни плащания”, озаглавена “Разлика в площи след кръстосани проверки от 11.2009 год. и 12.2010 год. за кампания 2009 г., но никъде в оспорения акт административния орган не се позовава на нея, за да може да се приеме че тя е инкорпорирана в съдържанието му. Даже и да се приеме че от тази разпечатка следва да се извлекат фактическите основания за издаването на акта, то това е невъзможно тъй като същата съдържа единствено констатации за наличието на разлика в площите, приети като допустими преди плащането за 2009 год. и установените такива при кръстосаната проверка през 12.2010 год., но отново административния орган не сочи на какво се дължи тази разлика конкретно за този бенефициент и как конкретно за заявените от него площи се е стигнало до тази разлика. Тук следва да се има пред вид и следното обстоятелство, което не се оспорва от ответника, че след приемане на общото заявление за единно плащане за площ на жалбоподателя, Разплащателната агенция е извършила проверки за данните в заявлението чрез ИСАК, която съгласно чл. 30 ЗПЗП е система за извършване на автоматичен контрол на подадените данни на земеделския стопанин, чрез който се определят крайните данни, спрямо които се изчисляват директните плащания. Административните проверки на подадените заявления включват проверка за допустимост на кандидата, проверка за допустимост на земеделските площи, кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри, кръстосана проверка между данните в различните заявления за наличието на едни и същи площи, декларирани от повече от един стопанин. При тази административна проверка не са констатирани нередовности по отношение на заявените от жалбоподателя площи. Вярно е, че от представените по делото Консолидиран план и писмо от 09.12.2010 г. може да се направи извод, че АУПДВ е издаден след получаване на нова база данни СИЗП, изработена през 2010 г. от МЗХ въз основа на ново ортографско заснемане и очертан нов “Слой допустими площи за подпомагане по СЕПП”, но никъде административния орган не сочи какво точно се установява от това заснемане относно парцелите на оспорващия и дали това заснемане може да се отнесе към 2009 г. т.е. дали и към момента на извършване на проверката за кампания 2009 г. и определяне на съответното плащане тези площи са били недопусти. Няма и такова твърдение нито в процесния акт, нито в съпътстващите го таблици, за да може това твърдение да бъде подложено на проверка. Това от своя страна е от значение за проверка недължимостта на плащането, на което се позовава ответника.

Освен това като правно основание е посочен и текстът на чл. 73 от Регламент/ЕО/796/2004 г. Следователно, съгласно ал. 1 на този текст, което не е уточнено в акта, ако е извършено недължимо плащане земеделският производител възстановява въпросната сума плюс лихвата. Следователно административният орган следва да посочи фактическите основания правещи недължимо плащането за кампания 2009 г. и тяхната наличност към този момент. Именно това следва съдът да провери, за да установи към момента на плащането били ли са или не, заявените от оспорващия площи допустими за подпомагане. В акта, документите, послужили за издаването му и в съдебното производство не се представиха и не се събраха доказателства, от които съдът да може да направи обоснован извод защо при първоначалните проверки констатацията е била, че заявените от бенефициента площи са допустими и му е оторизирана сума за тях, което впоследствие от проведените година по-късно проверки и разчитания на сателитни снимки, правени в процесния период, но разчетени година по-късно, се установява от органа, че е налице разминаване в допустимата за подпомагане площ и следва да се върне част от оторизираната сума. При положение, че органът не твърди нито в акта, нито в което и да е от представените доказателства, че е допусната недобросъвестност от бенефициента при получаване на оторизираните суми за кампания 2009 г., то съдът приема, че разминаването се дължи на грешка, допусната от самия административен орган при проведените административни, кръстосани и теренни проверки, които не са извършени своевременно – преди оторизиране на сумите за съответния период. В такъв случай текстът на чл. 73, ал. 4 от Регламент 796/2004 г. сочи, че “Задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. След като няма неправомерно поведение от страна на бенефициента, което да е въвело в заблуждение административния орган да извърши плащане на парични средства за подпомагане на земеделския производител, то съдът счита, че не може да се приеме, че е налице недължимо плащане към него, съответно задължение за възстановяване на недължимо платените суми. Всички събрани по делото доказателства, а и в обстоятелствената част на оспорения акт самия административен орган е приел, че при разрешаването за оторизиране на сумите за подпомагане за 2009 г. са били налице условията за тяхното определяне за бенефициента и са отговаряли по размер и вид на тези, които той е посочил в своето общо заявление, следователно съдът приема, че към онзи момент административният орган е приел, че са налице материалните предпоставки за прилагането на съответните програми за финансиране на ЕС по отношение на земеделските производители, регламентирани в цитираните по-горе нормативни актове на ЕК.

Установи се по делото, че разминаването в размера на допустимите за подпомагане площи се установява в по-късен момент, установява се едностранно от административния орган и не се съобщава за извършването на съответните проверки на бенефициента. Въпреки това, когато грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляването на въпросното плащане, първа алинея на чл. 73 от регламента се прилага, само ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането.” Следователно, съдът приема, че е предвиден един 12-месечен преклузивен за органа срок, в който, ако не е съобщено на бенефициента за задължението му за възстановяване на недължимо платена сума, то правото на органа се погасява. Не е случаен, според съда, определеният срок, в който се погасява правото на административния орган да търси недължимо платени суми за подпомагане, тъй като тези суми се отпускат за едногодишни кампании, обхващащи перода на стопанската година, която е 12 месеца и е адекватно и целесъобразно, ако органът установи допусната от него грешка при установяването на факти при изчисляването, то оторизираните суми да могат да бъдат коригирани чрез възстановяване на недължимо платените през съответният период на кампанията за подпомагане. Видно е от представените доказателства, че процесния акт не е съобщен на оспорващия в този срок от датата на извършеното плащане, която е 08.02.2010 г.

Освен това, съдът счита, че оспорения акт е издаден и при допуснати нарушения на чл. 26, чл. 27 и чл. 34 от АПК. След като Разплащателната агенция е пристъпила към издаването на процесния индивидуален административен акт, същата е следвало да уведоми засегнатото лице,за да може то да изложи съображения и представи доказателства в своя полза. Това нарушение, съдът счита за съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като, ако не беше допуснато и бе дадена възможност на оспорващия да участва в производството пред административния орган, то би могло да се стигне до друг резултат. Установявайки при последващата кръстосана проверка разлика в площите допустими за подпомагане , РА е следвало и с оглед чл. 35 АПК да изясни всички факти и обстоятелства. Такова задължение е вменено на разплащателния орган и с чл. 24 ал. 2 от Регламент /ЕО/№796/2004 г., съгласно който при констатирани нередности при кръстосаната проверка, какъвто е случай с проверката от декември 2010 г., следва да се използват други подходящи административни процедури за изясняване на въпроса и когато е необходимо и от проверка на място. По делото няма данни, а и не се твърди това да е сторено.

Предвид на изложените мотиви Административен съд – Пазарджик, І състав намира, че оспореният акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение, както на материалноправните разпоредби, така и на административнопроизводствените правила за издаването му, поради което следва да бъде отменен.

         С оглед изхода на делото и при спазване разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК административния орган следва да заплати от бюджета на органа, издал оспорения акт на оспорващата съдебно-деловодни разноски в размер на 210 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172 , ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд Пазарджик, І състав

 

Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/21381 от 09.04.2011 г. на Изпълнителния директор на Държавен фондЗемеделие” – Разплащателна агенция.

         ОСЪЖДА Държавен фондЗемеделие” – Разплащателна агенция да заплати на Г.А.Б. *** сумата от 210 /двеста и десет/ лева направени разноски по делото.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение за постановяването му.

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/

 

Решение № 5801 от 24.04.2012 г. на ВАС София Трето отделение по адм. д. № 14845/2011 г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 499 от 14.10.2011 г. по адм. д. № 443 от 2011 г. на Административния съд - Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване.