Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 561/3.11.2011г.

 

гр. Пазарджик, 03.11.2011 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – VІІ административен състав, в открито съдебно заседание на седми октомври, две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Д. КРИВИРАЛЧЕВА

 

 

при секретар

Я.В.

и с участието

на прокурора

изслуша докладваното

от съдия

Д. КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело № 450 по описа на съда за 2011 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във връзка с чл. 145, ал. 1 от АПК и е образувано по жалба на Д.Г.Б. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/22380 от 12.04.2011 г. на зам. изпълнителен директор на ДФ “Земеделие”.

В жалбата се твърди, че актът за установяване на публично държавно вземане е незаконосъобразен. Поддържа се становище, че същият е постановен въз основа на грешно основание и неточна информация. Моли се да бъде отменен изцяло издадения административен акт. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си.

За ответника по жалбата – Зам.-изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” в съдебно заседание се явява П.П., служител с юридическо образование, който моли съда да остави подадената жалба без уважение, като счита същата за недоказана, неоснователна. Твърди, че оспореният АУПДВ е законосъобразен, издаден по надлежния ред от компетентен орган, отразяващ правилното прилагане на материалноправните норми. Претендира направените по делото разноски.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № 13/150609/31256 от 17.04.2009г. лицето Д.Г.Б. е заявила за подпомагане за кампания 2009г. по схемите и мерките за директни плащания два парцела в землището на гр. Брацигово, обл. Пазарджик с обща площ в размер на 10.87 ха. Същата е регистрирана с Уникален регистрационен номер /УРН/ 410019 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, във връзка с подаденото от него общо заявление за единно плащане на площ за кампания 2009г. 13/150609/31256 от 17.04.2009г.

На основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и във връзка с чл. 24 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. след извършване на кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни за земеделски земи в Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ като регистър на ИСАК е установено, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи са допустими за подпомагане. Данните за тези площи са предадени от Министерство на земеделието и храните на ДФ ”Земеделие” Разплащателна агенция с писмо вх. № 02-0409/3846 от 20.11.2009 г. и представляват допустим слой “Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП”, установени въз основа на извършени теренни проверки от Министерство на земеделието и храните. Въз основа на тази информация на Д.Б. са оторизирани следните суми: схема за единно плащане – 1286.98 лева и НР 1 – Планински райони – 1706.04 лева. В последствие МЗХ е извършило допълнителна проверка по отношение на подадените данни, като резултатите от тази проверка са предоставени на ДФ”Земеделие” с писмо вх. № 02-0409/3554 от 09.12.2010г., в което се посочва, че това са окончателните данни, въз основа на което разплащателната агенция трябва да извърши кръстосани проверки на данните от заявленията за директни плащания за 2009г. В резултат на новополучената информация в ИСАК е намалена годната за подпомагане площ и оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 917.15 лева, която сума е определена от административния орган като недължимо платена, тъй като била платена за недопустими за подпомагане площи.

Последвало е издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане от заместник изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие” – Разплащателна агенция. Актът е съобщен на адресата по пощата с обратна разписка на 21.04.2011 г., като в законоустановения срок – на 03.05.2011г. същата е упражнила правото си на жалба пред Административен съд – София град.

По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като компетентно изготвена. Вещото лице е констатирало, че при извършване на административни проверки на площите в заявлението на жалбоподателката към ноември 2009 г. като недопустим за подпомагане е определен парцел № 06207-187-8-1 в землището на гр. Брацигово с площ от 0.98 ха, НТП “Пасища, мери и ливади”. Другият заявен парцел № 06207-137-11-1 в землището на гр. Брацигово с площ 9.89 ха е останал непроменен по отношение на неговата площ, заявена за подпомагане. При извършените административни проверки към декември 2010г. на процесните площи, като недопустим за подпомагане са определени парцели № 06207-187-8-1 в землището на гр. Брацигово с площ от 0.98 ха и част от парцел № 06207-137-11-1 в землището на гр. Брацигово с площ 9.89 ха При направената проверка в МЗХ и след преглед на ортофотокартите, вещото лице дава становище, че частта от парцел № 06207-137-11-1 в землището на гр. Брацигово с площ 9.89 ха, която не е включена в допустиия слой на площи за подпомагане, представлява група от дървета и храсти, определени като допустими и извадени от наличната площ. Вещото лице е заявило, че общият размер на недопустимите площи, установени от РА по подаденото от жалбоподателя заявление е в размер на 1.7815 ха, което в проценти се равнява на 16.40 % от заявената за подпомагане площ от 10.8653 ха.

По допуснатата допълнителна съдебно техническа експертиза, вещото лице е установило, че процесният имот представлява пасище, мера, от която голяма част е покрита с къпинови, малинова и шипкови храсти. В процесния парцел са образувани острови от ниски дървета и храсти, които не са почиствани. Площите, заети от дървета и по-големи храсти по местоположение отговарят на изключените площи от приложените сателитни снимки.

За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото е разпитан свидетеля К. И. Н., който заявява, че е участвал в почистването на площите през 2009 г. Свидетелят заявява, че представител на ДФ “Земеделие” е очертал границите на парцелите, които е следвало да бъдат почистени. Проверка при почистването на терена е имало само в началото.

Като доказателства по делото са представени протокол № 16 от заседанието на Управителния съвет на ДФ “Земеделие” състояло се на 31.03.2011 г., протокол № 17 от заседанието на Управителния съвет на ДФ “Земеделие” състояло се на 07.04.2011 г., Заповед № 01-РД/1288 от 08.04.2011 г. на изп. директор на ДФ “Земеделие”, от които се установява компетентността на административния орган.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице и в законоустановения срок, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Държавен фонд “Земеделие” е акредитиран като единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС и по силата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащанията от Европейските земеделски фондове. Нормативните актове уреждащи обществените отношения относно Общата селскостопанска политика на ЕС и Схемите и правилата за единно плащане са нормите на Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г., на Регламент /ЕО/ № 1782/2003 г. на Съвета от 29.09.2003 г. и националното законодателство - ЗПЗП и подзаконовите актове за прилагането му.

Разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП вменява в задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК, като по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са както вземанията за недължимо платените и надплатените суми, така и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми и европейски фондове. Когато в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично вземане, чл. 166, ал. 2 от ДОПК предвижда, че същото се установява по основание и размер с АУПДВ в производството за издаване на административен акт по реда на АПК. Същото се извършва от органът, определен в конкретния закон, който в случая се явява изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - заместник изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие” в рамките на неговите правомощия, предоставени му съгласно решение на УС на ДФ “Земеделие” отразено в протокол № 17 от 07.04.2011 г. и заповед № 01-РД/1288 от 08.04.2011г. на изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”.

Съдът счита, че обжалваният акт е постановен в противоречие с материалноправните норми, при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и е немотивиран.

Във връзка с подаденото от жалбоподателката общо заявление за единно плащане на площ за кампания 2009 г. и в резултат на извършените кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни за земеделските земи в СИЗП като регистър на ИСАК, компетентният административен орган е оторизирал плащането на суми по заявените схеми за подпомагане като е извършил плащане в размер на 2993.02 лева. Това властническо волеизявление на ДФ Земеделие” – Разплащателна агенция представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който е влязъл в сила и е породил съответното правно действие. Впоследствие административният орган е издал оспорения АУПДВ, като в него е посочил, че въз основа на новополучена официална информация в ИСАК, годната за подпомагане земеделска площ е намалена и сумата в размер на 917.15 лева, която сума се явява недължимо изплатена. Това по същество представлява твърдение за наличие на нови обстоятелства, които се явяват основание за отмяна или изменение на влезлия в сила административен акт, с който на бенефициента са признати права и по който е било извършено плащането. В тези случаи нормата на чл. 24, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004г. предвижда, че констатирането на нередности, произтичащи от кръстосани проверки бива последвано от други подходящи административни процедури и когато е необходимо - от проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на извършената проверка, като се предвижда на земеделския производител да се даде възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на проверката и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, той трябва да получи копие от контролния доклад, а ако нередностите бъдат открити вследствие на дистанционна проверка, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните органи да направят заключенията си от констатациите по отношение на всички произтичащи намаления или изключвания. Освен това според чл. 30, ал. 4 от Регламента, допустимостта на земеделските парцели се проверява с всички подходящи средства, а когато е необходимо, за тази цел се изискват допълнителни доказателства.

От изложеното следва, че независимо от новопредставената информация и констатираните различия при последващи кръстосани проверки, органът е следвало да предприеме и други подходящи административни процедури, в това число и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с несъответствията. От приетата по делото експертиза се установи, че по двата процесни имота, определени като „недопустими” има наличие на големи площи, заети от дървета и храсти. Освен това вещото лице установи, че от общо заявените за подпомагане площи – 10.8653 ха, като недопустими са определени 1.7815 ха, която разлика в проценти се равнява на 16.40 %. При тези цифри остава напълно неясно защо на бенефициента е определена от административния орган като недължимо платена сума в размер на 917.15 лева, още повече, че липсват каквито и да е мотиви в оспорения акт в тази насока. Актът се явява немотивиран, издаден в нарушение на мл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като от неговото съдържание не могат да се установят релевантните за конкретния случай факти. Не са посочени конкретно за кои парцели е прието, че са недопустими за подпомагане и каква е тяхната квадратура, не е посочена и методиката въз основа, на която са направени съответните изчисления и е определена сумата, която се явява недължимо изплатена. Липсата на мотиви на оспорения административен акт, не само лишава адресата на акта да ангажира адекватно защитата си, но и възпрепятства съда да осъществи контрол за законосъобразност.

         На следващо място и предвид приложимостта на разпоредбите на АПК в производството по издаване на оспорения АУПДВ, административният орган е допуснал и други съществени нарушения на процесуалните правила, като не е изпълнил задълженията си визирани в чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК. Не е уведомил жалбоподателя за започналото административно производство, като не му е дал възможност да участвува в него, да присъства на извършените проверки и да представя доказателства в своя защита. Административният орган не е събрал всички необходими доказателства, относими към издаването на акта, в резултат на което не е изяснил напълно съществуващите релевантни факти и обстоятелства. Допуснатите нарушения са съществени по своя характер, тъй като ако не бяха допуснати това би могло да доведе до установяване на друга фактическа обстановка, която би обосновала издаването на акт различен от оспорения.

         Производството по издаване на АУПДВ е следвало да се развие при наличието на предпоставките, посочени в чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., който предвижда, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната сума със съответната лихва. Според разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламента, задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти, или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. В настоящото производство не са събирани доказателства за това жалбоподателят да е въвел в заблуждение органите на разплащателната агенция чрез деклариране на неверни данни. Извършената неправилна преценка на контролните органи, за наличието на допустими площи за подпомагане и определянето на размера на дължимата субсидия, земеделският производител не е имал възможност да установи по разумен път. Предвид на това не може да се приеме, че със своите действия последният е станал причина за недължимото плащане, още повече, че в нарушение на административнопроизводствените правила не е бил уведомяван за извършваните кръстосани проверки и не е имал възможност да участва в тях и да представи становища и доказателства. Ето защо дори и да се приеме, че е налице недължимо плащане, то за земеделския производител не е налице задължение за възстановяване на въпросната сума, поради което и оспореният акт се явява издаден в нарушение на посочената норма от регламента.

            С оглед на гореизложеното, съдът намира оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/22380 от 12.04.2011г. на заместник изпълнителния директор ДФ ”Земеделие” – Разплащателна агенция - гр.София за незаконосъобразен, поради което ще следва да бъде отменен.

По делото е останало неизплатено задължение за допуснатата и приета съдебнотехническа експертиза изготвена от вещото лице Л.Г.М.. Ето защо предвид изхода на делото ще следва да се осъди ДФ ”Земеделие” – Разплащателна агенция, гр. София да заплати на вещото лице сумата от 200 /двеста/ лева.

По делото не е направено искане са присъждане на направените от жалбоподателката разноски, поради което съдът намира, че такива не се дължат.

Воден от изложеното, Административен съд – Пазарджик, VІІ - състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/22380 от 12.04.2011 г. на зам. изпълнителен директор на ДФ “Земеделие” Разплащателна агенция - София.

ОСЪЖДА ДФ ”Земеделие” – Разплащателна агенция, гр. София да заплати на вещото лице Л.Г.М. *** сумата в размер на 200 /двеста/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

                            

                    СЪДИЯ:/п/

 

РЕШЕНИЕ № 5440 от 17.04.2012 г. по адм. д. № 15870/ 2011 г. на ВАС-Трето отделение: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 561 от 03.11.2011 г. по адм. дело № 450/ 2011 г. на Административен съд- Пазарджик.

Решението е окончателно.