Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 554 / 01.11.2011 г.

 

гр. Пазарджик

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, ІІ състав, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и единадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

 

при секретаря Я.В., като разгледа АХД № 453 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл.27, ал.3 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

 

Образувано е по жалба на Г.И.Д. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/22432 от 12.04.2011 г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”.

В жалбата са изложени доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания акт, поради нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че субсидията му е изплатена на годно правно основание. Смята, че няма правно основание за издаване на обжалвания акт.

Ответникът – заместник изпълнителен директор на ДФ”Земеделие”, чрез процесуален представител П.П., взема становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на сторените деловодни разноски.

 

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

 

Със заявление вх.№ 13/020609/30146 от 11.05.2009 г. жалбоподателят е заявил за подпомагане за кампания 2009 г. по схемите и мерките за директни плащания парцели с обща площ 4 , 47 ха. На основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и във връзка с чл. 24 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. след извършване на кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни за земеделски земи в Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ като регистър на ИСАК е установено, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи са допустими за подпомагане. Тези данни са предадени от МЗХ на ДФ”Земеделие” с писмо вх.№ 02-0409/3846 от 20.11.2009 г. и представляват допустим слой “Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП”, установени въз основа на извършени теренни проверки от Министерство на земеделието и храните. Въз основа на тази информация на Д. са оторизирани следните суми : Плащания за планински райони НР 1961, 67 лева. Впоследствие МЗХ е извършило допълнителна проверка по отношение на подадените данни, като резултатите от тази проверка са предоставени на ДФ”Земеделие” с писмо вх.№ 02-0409/3554 от 09.12.2010 г., в което се посочва, че това са окончателните данни, въз основа на което разплащателната агенция трябва да извърши кръстосани проверки на данните от заявленията за директни плащания за 2009 г. В резултат на новополучената информация в ИСАК, е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 361, 43 лева е определена от административния орган като недължимо платена, тъй като била платена за недопустими за подпомагане площи. Издаден е оспореният акт за установяване на публично държавно вземане от   заместник изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие” – Разплащателна агенция. Актът е съобщен на адресата му на 20.04.2011 г. видно от приложеното известие за доставяне, като в законоустановения срок – на 04.05.2011 г. по пощата е подадена жалбата против него до Административен съд – София град.

По делото е прието като неоспорено заключение на СИТЕ, от която също се установяват гореописаните обстоятелства. Вещото лице установява още следните факти : При извършени административни проверки на площите в заявлението на жалбоподателя към ноември 2009 г. са установени недопустими за подпомагане парцели с площ 0, 5603 ха. При извършените административни проверки към декември 2010 г. на процесните площи, като недопустими за подпомагане са установени парцели с обща площ 0, 5603 ха. След като се сравнят резултатите от двете проверки вещото лице установява, че недопустимата площ е 0, 5603 ха, което в проценти се равнява на 14, 32 % от заявената за подпомагане площ.     

 

         Въз основа на така установената фактическа обстановка и след като в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът формира следните правни изводи.

 

Държавен фонд “Земеделие” е акредитиран като единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС и по силата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащанията от Европейските земеделски фондове.

 

Нормативните актове уреждащи обществените отношения относно Общата селскостопанска политика на ЕС и Схемите и правилата за единно плащане са нормите на Регламент /ЕО/ № 796/2004г. на Комисията от 21.04.2004г., на Регламент /ЕО/ № 1782/2003г. на Съвета от 29.09.2003г. и националното законодателство - ЗПЗП и подзаконовите актове за прилагането му.

Съгласно чл. 27, ал. 3 и 4 от ЗПЗП, РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл. 162, ал.2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. По силата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с АУПВ, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В случая, предвид цитираната норма на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, компетентният орган е определен от съответния закон – РА, чиито функции, на основание чл. 11, ал.2, т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от ДФЗ, предвид акредитирането му като РА, видно от представените по делото заповеди, обнародвани и в ДВ. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - заместник изпълнителния директор на ДФ”Земеделие” в рамките на неговите правомощия, предоставени му съгласно решение на УС на Фонда отразено в Протокол № 17/07.04.2011 г. и Заповед № 01-РД/1288/08.04.2011г. на изпълнителния директор на ДФ”Земеделие”.

 

Съдът счита, че обжалваният акт е немотивиран, при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същият е постановен в противоречие с материалноправните норми. Съображенията за това са следните:

 

Допуснатата по делото експертиза установи, че от общо заявените за подпомагане площи, като недопустими са определени 0, 5603 ха, което в проценти се равнява на 14, 32 % от заявената за подпомагане площ. При тези цифри остава напълно неясно защо част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на  361, 43 лева, е определена от административния орган като недължимо платена, още повече, че липсват каквито и да е мотиви в оспорения акт в тази насока. В този смисъл актът се явява немотивиран, тъй като от неговото съдържание не могат да се установят релевантните за конкретния случай факти.

Във връзка с подаденото от жалбоподателя Общо заявление за единно плащане на площ за кампания 2009 г. и в резултат на извършените кръстосани проверки на съдържащите се  в заявлението данни за земеделските земи в СИЗП като регистър на ИСАК, компетентният административен орган е оторизирал плащането на суми по заявените схеми за подпомагане и е извършил плащане. Това властническо волеизявление на ДФ”Земеделие” – Разплащателна агенция представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който е влязъл в сила и е породил съответното правно действие. Впоследствие административният орган е издал оспорения АУПДВ, като в него е посочил, че въз основа на новополучена официална информация в ИСАК, годната за подпомагане земеделска площ е намалена и сумата в размер на  361, 43 лева се явява недължимо изплатена. Това по същество представлява твърдение за наличие на нови обстоятелства, които се явяват основание за отмяна или изменение на влезлия в сила административен акт, с който на бенефициента са признати права и по който е било извършено плащането. В тези случаи нормата на чл. 24, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004г. предвижда, че констатирането на нередности, произтичащи от кръстосани проверки бива последвано от други подходящи административни процедури и когато е необходимо - от проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия регламент  всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на извършената проверка, като се предвижда на земеделския производител да се даде възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на проверката и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, той трябва да получи копие от контролния доклад, а ако нередностите бъдат открити вследствие на дистанционна проверка, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните органи да направят заключенията си от констатациите по отношение на всички произтичащи намаления или изключвания. Освен това според чл. 30, ал. 4 от Регламента, допустимостта на земеделските парцели се проверява с всички подходящи средства, а когато е необходимо, за тази цел се изискват допълнителни доказателства.

От изложеното следва, че независимо от новопредставената информация и констатираните различия при последващи кръстосани проверки, органът е следвало да предприеме и други подходящи административни процедури, в това число и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с несъответствията. С неизпълнението на тези си задължения административният орган е допуснал нарушение на административните правила при издаването на процесния акт.

На следващо място и предвид приложимостта на разпоредбите на АПК в производството по издаване на оспорения  АУПДВ, административният орган е допуснал и други съществени нарушения на процесуалните правила, като не е изпълнил задълженията си визирани в чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК. Не е уведомил жалбоподателя за започнатото административно производство, не му е дал възможност да участвува в него, да присъства на извършените проверки и да представя доказателства, не е събрал необходимите доказателства, относими към издаването на акта, в резултат на което не е изяснил напълно съществуващите релевантни факти и обстоятелства. Допуснатите нарушения са съществени по своя характер, тъй като ако не бяха допуснати това би могло да доведе до установяване на друга фактическа обстановка, която би обосновала издаването на различен от оспорения акт, което в конкретния случай се установи и от приетата по делото експертиза.

Освен това, производството по издаване на АУПДВ е следвало да се развие при наличието на предпоставките, посочени в чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004г., който предвижда, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната сума със съответната лихва. Според разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламента, задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти, или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. В настоящото производство не са сочени и събирани доказателства за това жалбоподателят да е въвел в заблуждение органите на разплащателната агенция чрез деклариране на неверни данни. Тоест дори и да се приеме, че е имало допусната грешка, то това е грешка на контролните органи, поради което задължението за възстановяване не следва да се прилага. Следователно може да се направи извода, че оспореният акт е издаден в нарушение на посочената норма от регламента.

С оглед горните мотиви, обжалваният акт се явява незаконосъобразен, поради което ще  следва да бъде отменен.

 

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/22432 от 12.04.2011 г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ:/п/

РЕШЕНИЕ №7793/01.06.2012 Г. ПО АДМ.Д.№16239/2012 Г. НА ВАС

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 554 от 01.11.2011 г. по адм. дело

№453/2011 г. на Административния съд Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване.