РЕШЕНИЕ

№614/29.11.2011г.

гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, І състав, в открито заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:

                                                         Председател: Емилия Г.

Разгледа докладваното от съдията-докладчик Е. Г. административно дело № 492 по описа за 2011 г. и установи:

Производството е по реда на чл. 215 ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 145 ал. 1 от АПК и е образувано по жалба на Б.И.Т. и Т.И.Т. *** с адрес за призоваване: гр. Пазарджик, ул. Цар Самуил № 28, кантора 36 /адв. Т./ срещу Заповед № 36/10.05.2011 на кмета на община Септември.

С оспорения акт е одобрено изменението на ПУП – ПРЗ за УПИ V-544, ХХ-544, ХХІ-546, ХІІІ-542, ХІV-542, ХІХ-539 и ІІІ-Цех за млекопреработка в кв. 46 по плана на с. Карабунар, с който е предвидено да се промени регулацията на УПИ V-544, ХХ-543, ХХІ-546, ХІІІ-542 и УПИ ХІІІ-542 /102 кв.м./ и УПИ ХІV-542 /98 кв.м./, посочени в предварителен договор, които са слети в един УПИ V-543, 544, 546-за производствени и складови нужди с обща площ от 1742 кв.м. в устройствена зона “предимно производствена”. В новообразувания УПИ V-543, 544, 546- за производствени и складови нужди и в съседните УПИ ХІХ-539 и УПИ-ІІІ-цех за млекопреработка е предвидена нискоетажна свързана застройка, съгласно представения чертеж.  В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби, че с нея се извършва делба между съсобствен на оспорващите имот с имот на трето лице. Искат от съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. В съдебно заседание чрез пълномощник поддържат оспорването си и сочат доказателства.

Ответникът по оспорването кметът на община Септември, чрез процесуален представител оспорва жалбата, твърди, че заповедта е законосъобразна, издадена при спазване на всички законови изисквания и следва да бъде отхвърлено оспорването срещу нея. Сочи доказателства.

На основание чл. 218 от ЗУТ е направено обнародване за насроченото дело и неговият предмет в ДВ брой 55 от 19.07.2011 г. В законоустановения преклузивен едномесечен срок по делото не са поискали да бъдат конституирани други страни като заинтересовани.

         Предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът след като ги обсъди установи следното от фактическа страна:

Производството пред административния орган е започнало по искане вх. № 26-00-282/05.05.2011 г. и вх. 94-00-1446/26.07.2011 г. на С.Б. в качеството й на представляващ “Еко - Ф” АД, гр. София. Главният архитект на Общината е дал становище с мнение, че е законосъобразно искането на инвеститора, на основание на което становище кметът на община Септември е дал предписание да се изработи проект за изменение на ПРЗ за процесните УПИ. Изготвен е от правоспособно лице проект за изменение на ПУП с възложител “Еко-Ф” АД, от който по делото е представена само обяснителната записка, нотариалните актове и предварителен договор за продажба на части от недвижим имот – УПИ ХІV-542 и УПИ ХІІІ-542 в кв. 46 по плана на с. Карабунар. Представено е съгласуване от ВиК на предвиденото изменение с проекта, становище на МОСВ-РИОСВ – Пазарджик, че представеното инвестиционно предложение не подлежи на задължителна оценка за въздействието върху околната среда и писмо изх. № 47-22-ПСК-0798 от 03.05.2011 г. на министерство на здравеопазването, от което е видно, че се съгласува площадката, предмет на проекта за изменение на ПУП-ПРЗ с ограничителни условия, посочени в писмото.

Въз основа на Заповед № 971 от 27.07.2010 г. на кмета на община Септмеври Общинския експертен съвет /ОЕС/ на общината на заседание, проведено на 04.08.2010 г. С решение № ІІІ, взето с протокол № 6 ОЕС е дал становище, че може да се процедира по изменение на влязъл в сила ПУП-ПРЗ и издаване на съответната заповед за цитирането УПИ по плана на с. Карабунар като е посочил забележките, с които следва да се съобрази изменението на ПУП. Една от тези забележки е да се коригира устройствената зона на “предимно производствена”, освен това е предписал поради предвиждането “за складови нужди” проектът да се съгласува с РИОКОЗ и да се уточни отреждането и зоната на УПИ ХІХ-539.

Изготвеният проект за изменение на ПУП-ПРЗ е съобщен на страните, които са заинтересовани по надлежния ред, видно от приложените по делото писмени доказателства. Постъпило е възражение, с което оспорващите са изказали недоволството си от проекта за изменение на ПУП-ПРЗ, което е прието за неоснователно от ОЕС на заседание, проведено на 15.09.2010 г., на което е взето решение № І. Във връзка с това е издаден оспорения акт – Заповед № 36 от 10.05.2011 г. от кмета на община Септември.

По делото е представено удостоверение от кметство с. Карабунар, от което е видно, че в разписната книга към действащия план в с. Карабунар на името на Т.И.Т. и Г.И.Ф. има записани поземлен имот с площ от 755 кв.м., за който е отреден парцел ХV-538, който имот е идентичен с този по приложения нотариален акт № 72/1982 г. Представено е удостоверение за наследници, от което е видно, че оспорващите Б.Т. и Т.Т. са наследници на И.К.Т..

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът цени като компетентна и дадена безпристрастно, която и с дадените в открито съдебно заседание установява следните обстоятелства: Оспорващите са собственици заедно с М.С. и Г.Ф. на имот V-424 по плана от 1929 г. на с. Карабунар. Този имот е идентичен с имота по представения от оспорващите нотариален акт № 72 от 1982 г.  Този имот е отразен в кадастралния план на с. Карабунар от 1986 г., действащ към момента като два имота - № 538 и 539 в кв. 46 по плана на селото. Няма данни да е извършвана делба между съсобствениците. При заснемането и одобряването на кадастъра от 1986 г. за тези имоти не е запазено съотношението на съсобствеността по документ за собственост. По сега действащите планове – по кадастрален план са заснети имот пл. № 538 с площ от 705 кв.м. е записан в разписната книга на Т.Т. и на Г.Ф., а имот пл. № 539 с площ от 945 кв.м. е записан на М.С. и презаписан на “Еко-Ф” АД. Имоти ХV-538 и ХІХ-539 по плана от 1986 отговарят на парцел V-424 по плана от 1929 г. Съгласно регулационния план на с. Карабунар за сметка на 102 кв.м. от имот № 539 е проектирана улица-тупик, тъй като парцелът е във вътрешността на квартала, 34 кв.м. са придадени към имот ХV-438, няма данни да е извършвано отчуждаване за частта от имота за улицата-тупик, както и за приложена регулация. Съгласно застроителния план в парцели ХV-538 и ХІХ-539 е предвидено едноетажно, жилищно застрояване.

По делото е прието и допълнително заключение от съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът цени, от което се установяват следните обстоятелства: В оспорения акт е посочено мероприятието, което се предвижда за УПИ ІІІ, което е за млекопреработка. В новообособения УПИ V-543, 544, 546-за производствени и складови нужди не е посочен вида на мероприятието, за което се прави това отреждане, а за УПИ ХІХ-539 не е посочено мероприятие в отреждането му, такова е посочено само в скицата-проект за изменение на ПУП – за производствени и складови нужди. В представеното становище на главния архитект № 28 от 17.06.2010 г. във връзка с исканото изменение на ПУП е предписано устройствена зона – “обществено обслужване”. С Решение № ІІІ по протокол № 6 от 04.08.2010 г. на Експертния съвет в община Септември е предписана устройствена зона “предимно производствена”. Вещото лице установява, че приетите с оспорения акт градоустройствени параметри за устройствена зона  “предимно производствена” отговарят на разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от Наредба № 7/2003 г. Предвидените отстояния на застройката в УПИ V-543, 544, 546 за производствени и складови нужди, ХІХ-539 и ІІІ-цех за млекопреработка отговарят на изискванията на чл. 35, ал. 2 и чл. 31, ал. 1 от ЗУТ за граници на УПИ, но не отговарят на санитарно-хигиенните изисквания, които предвиждат хигиенно-защитена зона за обект – производство на млечни продукти и складова дейност в УПИ V-544, 543, 546 и ХІХ-539 в кв. 46 по плана на с. Карабунар, която зона следва е 50 метра, а видно е от представените доказателства по делото, че тя е доста по-малка.

С оглед на така установената фактическа обстановка от правна страна съдът установи:

Жалбата е подадена в законоустановения по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ срок от лице, на което са засегнати права и законни интереси, поради което е допустима. От писмените доказателства по делото и от експертното заключение по приетата съдебно-техническа експертиза се установи, че с предвиденото изменение се променя предназначението на имот, съседен на имота, собствен на оспорващите -  ХV-538, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, освен това се засяга и регулационната линия на собствения им имот, което обуславя правния им интерес на основание чл. 131 ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Съдът приема поради тези съображения, че с оспорения акт се засягат права и законни интереси на оспорващите, които са заинтерусави лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 и 4 от ЗУТ. Разгледана по същество жалбата  е основателна, като съображенията на съда за това са следните:

Проведеното производство по изменение на влязъл в сила ПУП е приключило с издаването на оспорената заповед № 36 от 10.05.2011 г. с правно основание чл. 134, ал. 1, т. , чл. 134, ал. 6 и чл. 15, ал. 3 от ЗУТ.

Кметът на община Септември е посочил е като правно основание за проекта настъпването на съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил променен плана. Освен че е посочено като основание, административният орган не е изложил никакви мотиви в тази насока. Такива не се съдържат и в съпровождащите издаването на акта документи и не може по никакъв начин да бъде извлечена от тях наличието на настъпила промяна в обществено-икономическите условия. Освен това е налице противоречие в документите, съпътстващи издаването на оспорения акт, каквото е становището на главния архитект и дадените от Експертния съвет при първото по случая заседание препоръки. Не е направено съгласуване със съответните ведомства, както е изискал Експертния съвет с предвиждането на складова дейност по предназначение с предвиденото изменение. Променя се устройствената зона от жилищна в производствена, но не са спазени санитарно-хигиенните изисквания за задължителни минимални разстояния. Нарушена е с предвиденото изменение хигиенно-защитена зона за обект – производство на млечни продукти и складова дейност, като с изменението не са предвидени задължителните 50 метра разстояние.

Не на последно място от заключението на експерта по делото е видно, че изменението предвижда по-малка от предвидените 50 метра хигиенно-защитена зона за предвидената дейност, като това обстоятелство не се игнорира от представеното по делото писмо на Министерство на здравеопазването, тъй като нормативните изисквания не могат да се изключат със соченото писмо. Освен това експертният орган при община Септември – ОЕС е предписал със свое решение да се съгласува изменението и с РИОКОЗ – сега РЗИ, тъй като се предвижда осъществяване на дейност – складова и се променя предназначението на имота, каквото съгласуване не е направено.

При издаване на оспорения акт административния орган не е посочил обстоятелствата, от които да е видна съществена промяна в обществено-икономическите  и устройствените условия, при които е бил съставен планът. Няма и посочени мотиви в тази насока, както в оспорения акт, така и такива не могат да се извлекат от съпътстващите издаването му документи. Посоченото правно основание на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ не кореспондира с изложени в обстоятелствената част на акта данни, както и не става ясно от цялата преписка по издаване на оспорения акт този законов текст да е релевантен за предвиденото изменение на влязъл в сила ПУП.

При така установеното и при изложените мотиви, съдът счита, че кметът на община Септември е постановил акт, който е в нарушение както на материално-правните разпоредби на специалния закон ЗУТ, така и на административнопроизводствени правила, което го прави незаконосъобразен и следва като такъв да бъде отменен.

С оглед резултата от оспорването и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК кметът на община Септември следва да заплати на оспорващия от бюджета на Общината сторените съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение общо в размер на 457.90 лева, платими от бюджета на Община Септември.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.  2 от АПК Административен съд – Пазарджик, І състав

РЕШИ

 

ОТМЕНЯ Заповед № 36/10.05.2011 на кмета на община Септември.

ОСЪЖДА кмета на община Септември да заплати от бюджета на община Септември на Б.И.Т. и Т.И.Т. *** съдебно-деловодни разноски в размер на 457.90 лв. /четиристотин петдесет и седем лева и 90 стотинки/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

 

РЕШЕНИЕ №11300/17.09.2012 Г. ПО АДМ.Д. №656/2012 Г. НА ВАС

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 614 /29.11.2011г, постановено по адм. дело № 492 /2011 г. на Административен съд - Пазарджик.

ОСЪЖДА Кмета на община Септември да заплати на Б. И.

Т. и Т. И. Т., разноски по делото, представляващи

адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.