Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 447 / 26.9.2011г.

 

Гр. Пазарджик

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав, в публично заседание на двадесети септември, две хиляди и единадесета година, в състав:                                                            

                                                                     

                                                        Председател: Васко Нанев

                                                                          

при секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 499 по описа на съда за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.145, ал.2, т.1 от АПК във вр. с чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.

         Делото е образувано по жалба на Б.А.Г. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД – 14-20-1105/27.04.2011 год., издадена от и.д. Началник областен отдел „КД-ДАИ”- гр. Пазарджик към изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. С обжалваната заповед на основание чл.106а, ал.1, т.1, ал.2, т.1 и т.4 от ЗАвтП е наложена ПАМ – спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер РА…, на автомобил, собственост на жалбоподателя и е определено като място за домуване охраняем паркинг „Мърфи Ойл” ООД – гр. Пазарджик.

В жалбата се твърди, че обжалваната ПАМ е незаконосъобразна-издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като се излагат подробни съображения в тази насока. В отделна молба се претендират разноски по производството и се прилага списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по оспорването – Началник на областен отдел „КТ - ДАИ” – гр. Пазарджик, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител, не заявява становище по жалбата. С решение №РД-14-20-1105/01.06.2011 год. по-горестоящият административен орган – Изп.директор на изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е отхвърлил жалбата, подадена по административен ред, срещу заповедта на Началник ОО „КД-ДАИ” – гр. Пазарджик.

В съответствие с разпоредбата на чл.98, ал.2, изр. последно и чл.145, ал.2, т.1 от АПК съдът е приел за разглеждане жалбата против първоначалния акт, с който са разпоредени неблагоприятни за оспорващия последици.

По делото като доказателства са приети изпратените от административния орган документи, съдържащи се в административната преписка.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, намира от фактическа страна следното:

На 27.04.2011 год. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове инспектор в областен отдел „КД-ДАИ”, гр. Пазарджик е установил, че А. С. Г. извършва таксиметров превоз на пътници от Лъвова чешма, с. Ивайло до гр. Пазарджик с лек таксиметров автомобил, марка „О.-А.”, с рег номер РА…, собственост на жалбоподателя, за който няма издадено удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници и не е включен в списък към удостоверение. За проверката е съставен акт на същата дата. Въз основа на резултатите от проверката е издадена обжалваната заповед. Жалбоподателят е подал жалба по административен ред до Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Съобщението, че жалбата е отхвърлена, е получено на 15.06.2011 год., а на 24.06.2011 год., съгласно известие за доставяне, жалбоподателят е получил отхвърлителното решение. Жалбата срещу първоначалния административен акт е постъпила направо в Административен съд – Пазарджик на същата дата-24.06.2011 год.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, за което оспореният административен акт разпорежда неблагоприятни последици. Разпоредбите на чл.106а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 и т.4 от ЗАвтП сочат, че адресат на принудителната административна мярка е лицето –собственик на превозното средство, независимо дали същото е водачът, извършвал превоз по време на проверката. За него като засегната от акта страна възниква правото да я оспори по предвидения в закона ред. Жалбоподателят Б.А.Г. се е легитимирал като собственик с приетото по делото заверено копие от свидетелство за регистрация част І. В този смисъл правилно в обжалваната заповед административният орган е посочил кой е собственикът на лекия автомобил и е разпоредил същият да бъде уведомен за наложената ограничителна мярка. Следователно жалбата се явява допустима.

Разгледана по същество същата се явява основателна. Това е така поради следните съображения.

Съгласно чл.12, ал.1 от ЗАвтП таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговци, притежаващи удостоверения за регистрация, или от водачи, извършващи дейности от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. За вписване в регистъра лицата трябва да подадат заявление до Изпълнителната агенция, комплектувано с необходимите документи. В 14-дневен срок от подаване на заявлението изп.директор на ИААА или упълномощени от него длъжностни лица извършват регистрацията и издават удостоверения за регистрация на лицата, които отговарят на законовите изисквания и са приложени необходимите документи. Неразделна част от удостоверението за регистрация е списък на превозните средства, с които се извършват превозите. По делото е прието заверено копие от списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз №06319/26.04.2005 год., издадено на превозвача „Такси-България” ЕООД, с. Главиница, ул. „Е.” №... В този списък под №43 е посочен автомобилът „О.-А.”, собственост на жалбоподателя. Видно от договор №85/14.05.2007 год. за извършване на таксиметрова дейност със същия автомобил е извършвал таксиметрови превози водачът А. С. Г.. В мотивите на първоначално оспорения акт е записано, че за същия автомобил не е налице издадено удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници и не е включен в списъка към удостоверение. В мотивите на потвърдителното решение на изп. директор на ИААА е записано, че от приложените към преписката материали се установява, че управителят на фирма „Такси-България” ЕООД е подал заявление за отписване от списъка на лек автомобил РА…, поради изтичане на 10-годишния срок, предвиден в разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗАвтП. МПС с рег. номер РА … не фигурира в новия списък за извършване на таксиметров превоз. По делото е прието заверено копие от заявление, подадено на 09.03.2011 год. от Г.Р. Г., управител на търговското дружество, за отписване от списъка на автомобила, собственост на жалбоподателя. Отписването на автомобила от списъка към удостоверението за регистрация се извършва по разписания в Наредба №34/06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници ред. Това може да стане съгласно чл.10б, ал.1, т.1 по молба на превозвача. За отписване на автомобилите от списъка към удостоверение за регистрация в превозвачът представя заявление по образец. Изпълнителният директор или упълномощени от него длъжностни лица, извършват промените в списъка към удостоверението за регистрация в 7-дневен срок от подаване на заявлението. За извършената промяна се издава допълнение към удостоверението за регистрация /приложение 5б от наредбата/. Между страните не се спори, че първоначално автомобилът на жалбоподателя е бил включен в списъка към удостоверението за регистрация за извършване на таксиметров превоз №06319/26.04.2005 год. Не се оспорва и обстоятелството, че управителката на търговското дружество-превозвач е поискала същият да бъде отписан от списъка на 09.03.2011 год. Спорният въпрос е кога е била извършена промяната и дали на датата на констатиране на нарушението, същият е бил отписан. Тъй като административният орган е представил заявлението за отписване и от приложения към административната преписка списък не става ясно на коя дата е извършено заличаването, е следвало да му се укаже, че същият не сочи доказателства за това обстоятелство. Със свое определение, постановено в съдебно заседание на 19.07.2011 год., съдът е указал на административния орган – Началник на ОО „КД-ДАИ”, гр. Пазарджик, че не сочи доказателства, че автомобилът на жалбоподателя, марка „О.-А.” с рег. номер РА… е бил заличен към датата на извършване на проверката – 27.04.2011 год. в списъка към удостоверение за регистрация №06319/26.04.2005 год. за извършване на таксиметров превоз на пътници. В изпълнение на това указание административният орган е представил заверено копие на списък към удостоверение за регистрация, в който автомобилът на жалбоподателя е изключен. В същия списък липсват данни за датата на отписването. Принципът на служебното начало задължава административния орган да събира всички необходими доказателства и в случаите, когато няма искане от заинтересованите лица. При упражняване на предоставените им правомощия административните органи следва пълно и всестранно да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за случая, в т.ч. и по собствен почин да събират необходимите доказателства за това, каквито са задълженията им, разписани в чл.35 и чл.36 от АПК.

Съдът намира, че административният орган непълно е изяснил фактическата обстановка. В хода на административното производство началникът на ОО „КД-ДАИ”, гр. Пазарджик не е изяснил обстоятелствата на коя дата е бил отписан автомобилът от списъка към удостоверението за регистрация по подаденото от превозвача заявление. Това обстоятелство е от особена важност за решаването на спора, тъй като ако към 27.04.2011 год. отписването не е било извършено, то не е бил осъществен състав на предвидено в закона административно нарушение. По делото не е представено, въпреки даденото указание, допълнение към удостоверението за регистрация, а и не се сочат данни такова да е издавано съгласно чл.10в от Наредба №34. Като не е изяснил напълно фактическата обстановка, административният орган неправилно е приложил и материалния закон.

От изложеното следва, че оспореният административен акт е постановен при допуснато съществено нарушение на административнопрпоизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Съдът намира, че са налице отменителните основания на чл.146, т.3 и т.4 от АПК.

С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК при отмяна на обжалвания административен акт държавните такси, разноските по производството и възнаграждението на един адвокат се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Процесуалният представител на жалбодателя, адв. М.П., е поискала разноските своевременно с отделна писмена молба. По делото е представен договор за правна защита и съдействие с договорено и изплатено възнаграждение в размер на 150.00 лева, а така също и доказателство за внесена държавна такса в размер на 10.00 лева. ОО „КД-ДАИ”, гр. Пазарджик следва да бъде осъден да заплати на Б.А.Г. сумата от 160.00 лева разноски по производството, от които 150.00 лева заплатен адвокатски хонорар и 10.00 лева внесена държавна такса.

Воден от горното, и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд-Пазарджик, ІІІ състав

 

РЕШИ

 

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД – 14-20-1105/27.04.2011 год. на и.д. Началник на ОО „КД-ДАИ”, гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА Областен отдел „КД-ДАИ”, гр. Пазарджик да заплати на Б.А.Г. *** сумата от 160.00 /сто и шестдесет/ лева разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на Република България.

 

                                                        Съдия: /п/

 

РЕШЕНИЕ № 6708 от 11.05.2012 г. на ВАС София Седмо отделение по адм. д. № 14190/2011 г. - ОБЕЗСИЛВА решение № 447 от 26.09.2011 г. по административно дело № 499/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б. А.Г. срещу заповед № РД-14-20-1105/27.04.2011 г. на началника на Областен отдел "Контролна дейност" ДАИ гр. Пазарджик. ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението е окончателно.