Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 637/7.12.2011г.

гр.Пазарджик, 07.12.2011г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пазарджик – ІХ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТЕФКА КЕМАЛОВА

 

при секретар

Т.С.

разгледа докладваното

от съдия

СТЕФКА КЕМАЛОВА

административно дело604 по описа на съда за 2011г.

 

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ и е образувано по жалба на К.Д.Д. ***, подадена чрез пълномощник – адвокат П.Г. против Заповед № ДК-02-ЮЦР-217/21.04.2011г. на Началника на РДНСК – Южен централен район, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “Вилна сграда”, находящ се в Държавен горски фонд, отдел 289 “4” по ЛУП, местност “Слънчева поляна” /защитена местност/, землище на гр.Батак, Община Батак.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена въз основа на неправилни констатации от контролните органи, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при противоречие с материалния закон. Твърди се, че процесният строеж е търпим, поради което следва да намери приложение разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ. Иска се отмяна на заповедта, както и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощник - адвокат Г., която поддържа жалбата и сочи доказателства.

За ответника се явява юрисконсулт Б., която оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено следното от фактическа страна :

Административното производство е започнало със съставяне на Констативен акт № 245-30/09.12.2010г. от служители при Сектор Пазарджик към РДНСК – ЮЦР, съставен по реда на чл.225, ал.3 от ЗУТ. Констатирано е изпълнение на вилна сграда с размери в план 7,00 м. на 10,00 м., дървена конструкция, монтирана върху бетонова основа, с двускатен покрив – тип алпийски, покрит с профилирана ламарина, захранена с ток и вода. В констативния акт е отразено, че строителството е собственост на К.Д.Д. и е извършено в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ - без строителни книжа. Проверката е била извършена в присъствие на лицето, като от негова страна е постъпило възражение вх.№ ДК-20/13-02-124 от 13.12.2010г. до РДНСК – ЮЦР, с приложени към същото документи. Процесната вила е била закупена от жалбоподателя през 1983г., видно от Договор за покупко-продажба от 04.10.1983г. В административната преписка се съдържа Удостоверение № 36/15.03.2011г., издадено от главния архитект при Община Батак, съгласно което вилна постройка, собственост на К.Д., със застроена площ от 70,00 кв.м. е търпим строеж по смисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Последвало е издаване на процесната заповед, издадена от Началника на РДНСК – Южен централен район, упълномощен за това със Заповед № РД-13-446/01.11.2010г. на Началника на ДНСК – София. Заповедта е била съобщена на Д. по пощата на 01.07.2011г., като в срок против нея е била подадена жалбата до съда.

По делото са представени редица документи /договор за покупко-продажба на вилната сграда от 1983г., констативен протокол от 16.07.1980г., Списък на извършеното незаконно строителство на територията на ДГС “Широка поляна”; позволителни за странични ползвания – за ползване на земя от ДГФ, издадени от Горско стопанство “Широка поляна”/, от които документи се установява, че процесният строеж е бил реализиран преди 1987г. – около 1970г. Това обстоятелство се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел Д. И. К..

От допусната и приета по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и ценена от съда като компетентно изготвена се установяват следните обстоятелства : 1) Вещото лице е извършило оглед на строежа на място и е установило, че представлява едноетажна паянтова вилна сграда с дървена конструкция и двускатна покривна конструкция, покрита с поцинкована ламарина и оформен обитаем тавански етаж в подпокривното пространство с обща застроена площ от 53 кв.м., която се намира в Поземлен имот № 000529, ЕКАТТЕ 02837 по Картата на възстановената собственост за землище гр.Батак; 2) Процесният строеж е заснет и в Кадастралната карта и кадастралните регистри на местност “Слънчева поляна”, землище гр.Батак, одобрена със Заповед № РД-18-10/12.04.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, като сградата е отразена с идентификатор 02837.15.143.22 със застроена площ 53 кв.м.; Към заключението си вещото лице е приложило скица, извадка, както от КВС, така и от КК; 3) Вещото лице дава заключение, че процесният строеж не се намира в защитена местност, така, както е посочено в обжалваната заповед, тъй като отделът, в който се е намирала вилната сграда е извън обхвата на Заповед № 449/25.04.1998г. на комитета по опазване на природната среда при МС, с която са били обявени защитените местности в землище гр.Батак; 4) Процесният строеж е такъв от пета категория; 5) Към периода на реализирането му – около 1970г. е било допустимо застрояване в горски територии въз основа на частично идейно решение, съгласувано с Държавния комитет по строителство – съгласно чл.97 и чл.103 от действащите тогава Строителни правила и нормативи за изграждане на населените места по чл.52, ал.2 от ЗПИНМ, съгласно който закон всички строителни работи са се извършвали въз основа на одобрен проект и разрешение за строеж; 5) Вещото лице установява, че няма план, действащ преди 1970г. или след това, съгласно който да е било предвидено строителство на вилни сгради в ДГФ, местност “Слънчева поляна”, землище гр.Батак.

От изложените по-горе факти могат да бъдат направени следните правни изводи :

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства се установи, че обектът, предмет на оспорената заповед представлява строеж по смисъла на закона, който е изграден без разрешение за строеж. Основният защитен довод на жалбоподателя за това, че процесната сграда представлява търпим строеж, съдът счита за неоснователен. Безспорно по делото се установи, че за извършеното строителство липсват строителни книжа и документи за изграждането му, както и, че строежът е изграден преди 07.04.1987 г. Това обстоятелство не се оспорва от административния орган, а така също се подкрепя и от доказателствата, събрани по делото.

За да се приеме даден строеж за търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, не е достатъчно да е налице само предпоставката, свързана с периода на реализирането му. Съгласно тази норма е необходимо още да се докаже, че строежът е бил допустим по действуващ подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите, действували по време на извършването му или съгласно този закон, които условия се установи, че в конкретния случай не са налице. Допуснатата по делото експертиза установи липса на подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на процесния строеж, както и неспазване на тогава и сега действащите правила и нормативи за застрояването му. Дори и да се приеме, че е имало съгласуване от страна на горската администрация, получено с Писмо от 06.11.1969г. на Министерство на горите и горската промишленост /което не бе представено по делото, но за наличието на което има косвени данни/, то безспорно строежът е реализиран без разрешение за строеж и без надлежно отстъпено право строеж и промяна предназначението на територията, принадлежаща към ДГФ.

Ето защо съдът намира, че в случая не е приложима разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, още повече, че е недопустимо строителство в държавен горски фонд, без отстъпено право на строеж и без одобрен ПУП. Недопустимо е в имот, принадлежащ към държавния горски фонд, чието предназначение не е променено, да се извършва строителство на вилна сграда. Ирелевантен в случая е фактът, че има издадено удостоверение за търпимост от главния архитект на общината, тъй като същото има сила само по повод извършването на прехвърлителна сделка.

Въпреки изложените до тук съображения, съдът счита обжалваната заповед за незаконосъобразна. Установи се съществено несъответствие между фактическото състояние на процесния строеж с описанието му от контролните органи в констативния акт и заповедта. Предмет на заповедта е вилна сграда с размери в план – 10,00 м. на 7,00 м. или със застроена площ от 70 кв.м., докато вещото лице установи, че застроената площ на строежа е 53 кв.м., с каквато площ е нанесена сградата и в кадастралната карта. Това обстоятелство не е било констатирано от контролните органи и не е залегнало в съставения констативен акт и издадената въз основа на него заповед. В този смисъл е наредено премахването на строеж, различен от реално съществуващия. Освен това в процесната заповед е налице неяснота относно точното местонахождение на строежа. В заповедта е посочено, че се намира в Държавния горски фонд – отдел 289”4” по Лесоустройствения проект на местност “Слънчева поляна” (Защитена местност), землище гр.Батак. В същото време се установи, че строежът попада в конкретен поземлен имот, който е предмет не само на КВС, но и на одобрена кадастрална карта, поради което е следвало да бъде посочен именно този имот като местонахождение на строежа. Предвид установеното по делото, че строежът е извън обхвата на защитената местност, както и предвид факта, че отдел 289 “4” по ЛУП е със значителна територия /видно от извадката от ЛУП – на л.48 от делото/, в който отдел се намират множество отделни поземлени имоти, то е налице неяснота и липса на индивидуализация по отношение на точното местонахождение на строежа, предмет на заповедта.

Посочените по-горе несъответствия водят до невъзможност да се идентифицира с точност незаконния строеж, както и да се установи волята на административния орган относно премахването му. Поради това обжалваната заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена, като за административният орган съществува възможност да открие и проведе ново административно производство, в рамките на което да отстрани допуснатите и описани по-горе неточности.

При този изход на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски е основателно. Ответникът следва да бъде осъден да му заплати сума в общ размер на 760 лева, от които 10 лева, платени за държавна такса, 300 лева за възнаграждение на вещото лице и 450 лева, платени за възнаграждение на наетия адвокат.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІХ състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № ДК-02-ЮЦР-217/21.04.2011г. на Началника на РДНСК – Южен централен район.

ОСЪЖДА Началника на РДНСК – Южен централен район да заплати от бюджета на дирекцията в полза на К.Д.Д. ***, сторените от него съдебно-деловодни разноски в общ размер на 760 /седемстотин и шестдесет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ:/П/

 

РЕШЕНИЕ № 4401/27.03.2012г. по адм. дело № 386/2012г. на ВАС София - Второ отделение:

ОТМЕНЯ решението от 07.12.2011г. по адм. д. № 604/11г. на Пазарджишкия административен съд В ЧАСТТА за отмяна на заповедта за премахване на строежа и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Д. Д. срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-217 от 21.04.2011г. на началника на РДНСК - ЮЦР, В ЧАСТТА, разпореждаща премахването на строежа.

ОСТАВЯ В СИЛА решението за отмяна на зоповедта В ЧАСТТА, в която за извършител на строежа е посочен К. Д. Д.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.