Р Е Ш Е Н И Е

516 / 21.10.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд, гр. Пазарджик, V състав, в открито заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:

 

Председател: Г. Видев

 

при секретаря Т.С. като разгледа докладваното от съдия Г. Видев административно дело № 610, по описа на съда за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалба на В.Д.Т. против Мотивирано Решение № 19 от 12.07.2011 г., издадено от Директора на Районно Управление “Социално осигуряване” гр. Пазарджик, с което е оставена без уважение подадената по административен ред жалба от В.Т. против Разпореждане № ********** ПР-358/17.05.2011 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване. С посоченото разпореждане е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.

Жалбоподателят е направил искане съдът да отмени Мотивирано Решение № 19 от 12.07.2011 г. и потвърденото с него разпореждане. Твърди, че е придобил необходимата за пенсиониране възраст, както и че има 15 години осигурителен стаж от втора категория и отговоря на условията. Сочи, че е специалист по електрогазозаваряване и рязане на метални сплави. Тези си съображения поддържа и в откритото съдебно заседание.

            Ответникът – директор на РУСО гр. Пазарджик не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание.

            Както правилно е посочено във фактическите основания на обжалваното мотивирано решение, за да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявлението на жалбоподателя освен необходимата възраст – 57 години, която той към датата на заявлението е навършил, е необходимо да е работил поне 15 години при условията на втора категория труд, както и да е налице сбор 100 от осигурителен стаж и възраст, съгласно § 4, ал. 1 от КСО.

            Видно от приетата като доказателство по делото справка от персоналния регистър на НОИ за жалбоподателя е, че от 20.07.1989 г. до 31.12.1989 г. същият е работил като елзаварчик, от 01.01.1990 г. до 31.03.1994 г. като шлосер и от 01.04.1994 г. до 30.09.2000 г.  като акумулаторчик. Спорът между жалбоподателя и административния орган се свежда до това дали положеният през тези периоди труд е втора, или трета категория. В пенсионната преписка не са събрани доказателства, от които да може да се прецени, че трудът, който е упражнявал жалбоподателя е втора категория. Затова за част от тях пенсионният орган е изискал с писмо изх. № МП 14496-1/24.06.2011 г. жалбоподателя да представи допълнителни документи. Жалбоподателят не е представил такива нито пред административния орган, нито пред съда. Разпитаният свидетел даде показания за работата на жалбоподателя през периода от 1989 г. до 1992 г. като електрозаварчик и газозаварчик в Поделение 46690 в гр. Пловдив, но в тези показания няма достатъчно данни, от които да се прецени тежестта на изпълнявания труд, съответно – неговата категория. Поради това съдът счита, че по делото не е установено, че положения от жалбоподателя труд като акумулаторчик от 01.04.1994 г. до 31.12.1999 г. и като шлосер-елзаварчик от 01.01.1990 г. до 01.01.1992 г. е втора категория. Следователно правилен е изводът, направен в обжалваното мотивирано решение, че не е изпълнено второто условие предвидено в § 4, ал. 1 от КСО, а именно – жалбоподателят не разполага с 15 години осигурителен стаж от втора категория.

            Но дори и да се приеме, че през посочените периоди жалбоподателят е полагал втора категория труд, то и тогава не би била налице третата кумулативна предпоставка на § 4, ал. 1 от КСО за отпускане на пенсия – сбор от осигурителен стаж и възраст 100. 

            Възрастта на жалбоподателя към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия е 58 години и 6 месеца. При преобразуването на осигурителния му стаж от втора категория следва да бъде приложена формулата на чл. 104, ал. 2 от КСО, според която четири години стаж втора категория се равняват на 5 години от трета. В този случай дори ако всички спорни периоди се зачетат на жалбоподателя за втора категория труд осигурителния му стаж би бил 40 години и 6 месеца. Тоест сборът от осигурителния стаж и възрастта на му ще бъде 99, следователно и в този случай той не изпълва необходимия сбор 100.

            Следователно не са изпълнени две от трите кумулативно необходими предпоставки на § 4, ал. 1 от КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Поради това съдът намира, че към момента на подаване на заявлението той не е придобил правото да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. обжалваното мотивирано решение е издадено при спазване на относимите материалноправните разпоредби.

Спазени са и останалите законови изисквания при издаването на обжалвания административен акт, както следва: Директорът на РУСО Пазарджик, издал Мотивирано Решение № 19 от 12.07.2011 г., е именно компетентният да издава такива решения орган съгласно, чл. 117, ал. 1, т. 2, буква а) от КСО. Спазени са производствените правила и формата при издаването на административния акт, а именно – издаден е под формата на писмено мотивирано решение и в срока по чл. 117, ал. 3 от КСО. Издаден е в съответствие с целта на закона при условията на обвързана компетентност.

Следователно обжалваният административният акт е законосъобразен, а жалбата срещу него е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена, с оглед на което Административен съд, гр. Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на В.Д.Т. против Мотивирано Решение № 19 от 12.07.2011 г., издадено от директора на Районно Управление “Социално осигуряване” гр. Пазарджик, с което е оставена без уважение подадената по административен ред жалба от В.Т. против Разпореждане № ********** ПР-358/17.05.2011 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.

 

Съдия: /П/

 

 

С решение № 3555 от 12.03.2012 г. по адм. дело №  15554/2011 г. на ВАС -ОСТАВЯ В СИЛА решение № 516 от 21.10.2011 г. по адм. дело № 610/2011 г. на Административен съд - гр. Пазарджик. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.