РЕШЕНИЕ

№46/8.2.2012г.

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, І състав, в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:

 

Председател: Емилия Георгиева

 

Разгледа докладваното от съдията-докладчик Е. Георгиева административно дело № 620 по описа за 2011 г. и установи:

Производството е по реда на чл. 215 ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 145 ал. 1 от АПК и е образувано по жалба на В.М.К. *** А, кантора 156 чрез пълномощник адвокат С.Й.М. от САК срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-115 от 12.04.2011 г. на Началника на РДНСК – ЮЦР - Пловдив. С оспорения акт е наредено премахването на незаконен строеж “вилна сграда”, находяща се в Държавен горски фонд, отдел 207 “4” по ЛУП на местност “Самодивска поляна”, язовир Голям Беглик, община Батак, който е собственост на В.М.К.. С жалбата си оспорващият твърди, че административният орган е издал оспорения акт без да изясни обстоятелствата, не е отчел обстоятелството, че строежът е изграден на място, предоставено за ползване от НЕК АД, където са изградени инфраструктура и обслужващи НЕК постройки, както и не е отчетено обстоятелството, че е започнала процедура по узаконяването на процесната сграда. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени заповедта на началника на РДНСК-ЮЦР като незаконосъобразна. В съдебно заседание лично и чрез пълномощник поддържа жалбата, сочи доказателства.

Ответникът по оспорването – началникът на РДНСК-ЮЦР – Пловдив, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, твърди, че изградената постройка представлява незаконен строеж, представя писмени доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема за установено следното: При извършена проверка на 11.01.2011 г. длъжностни лица от РДНСК-ЮЦР съставили констативен акт № 2-3 за строеж, описан като “вилна сграда” в защитена територия – местността “Самодивска поляна”, отдел 207 “4”, язовир Голям Беглик в поземлен имот, собственост на държавен горски фонд. Проверката е извършена в отсъствието на посочения за собственик и изпълнител на строежа – оспорващият В.К.. Проверяващите са отразили в акта, че е изпълнена вилна сграда – стоманобетонна конструкция с размери в план – 9.00 Х 6.00, кота стреха 4.50 м., кота било – 4.80 м. с плосък покрив, сградата е захранена с ел. енергия и вода, има септична яма. Проверяващите са отбелязали в констативния акт, че строежът е извършен без съответните строителни книжа, поради което административният орган е предприел процедура по чл. 225 и е издал оспорената Заповед № ДК-02ІЮЦР-115 от 12.04.2011 г. В обстоятелствената част на същата строежът е описан както в констативния протокол, като административния орган е обсъдил и постъпилото от К. срок възражение заедно с приложените към него документи. От тях е установил, че видно от Удостоверение № 58 от 20.04.2004 г. на главния архитект на община Батак строежът е незаконен, но за него са приложими разпоредбите на § 184 от ПЗР на ЗУТ, както и че главният архитект не се е произнесъл в определените съгласно този законов текст срокове.

По делото са приети като писмени доказателства и не са оспорени от страните: Удостоверение № 31 от 28.02.2011 г., издадено от главния архитект на община Батак, с което се удостоверява, че процесната сграда е изградена след 30 юни 1998 г., че за нея няма строителни книжа, но е била допустима по действащите планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването и съгласно закона е търпим строеж и не подлежи на премахване. Представена е влязла в сила Заповед № 181 от 19.02.2004 г. на кмета на община Батак, с която е одобрен ПУП за придобиване на собствеността върху прилежащ терен към вилна сграда, намираща се в ДГФ, ДДС “Беглика”, местността “Самодивска поляна”, като за сградата на В.К. се обособява УПИ І – за индивидуално вилно строителство, съгласно приложен проект, който проект е представен и по делото; Удостоверение № 36 от 20.02.2004 г., от което е видно че в община Батак от К. е представено геодезическо заснемане на УПИ в местността “Самодивска поляна”, ДДС Беглика. С удостоверение от 20.02.2004 г. главния архитект на община Батак е изразил становището си, че за процесния строеж могат да се приложат разпоредбите на § 184 от ПЗР на ЗУТ.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието експертно заключение е прието от страните, не е оспорено и съдът цени като компетентно и безпристрастно и приема за установени обстоятелствата от заключението, а именно: съгласно огледа и измерване на място сградата е монолитна със застроена площ 64 кв.м., като първи етаж е с размери 7.60 на 5.70 м. на правоъгълната част, а лицевата фасада е оформена като многоъгълник със страни 2.30 м., 2.30 м., 2.70 м., 2 м. и 2.30 м. Вилната сграда е захранена с ел. енергия, вода, канализация със септична яма и представлява строеж от пета категория. На място вещото лице установява, че вилата е построена в район на язовир Голям Беглик, който е стопанисван от НЕК АД “Язовири и каскади” – гр. София, който имот е ограден с ограда и в него са изградени освен процесния обект и жилищен блок и други, използвани при експлоатацията на язовира, подпорни стени, трайна настилка с асфалтово покритие, като за сградите има издаден акт за държавна собственост № 489 от 27.01.1995 г. Същият район е разположен северно от брега на язовира, не е залесен, в него има частично разположени групи иглолистни дървета. За стопанисването на язовира и прилежащия терен от НЕК може да се съди по посочените в акта години на строителство – 1948 и 1962 г. Мястото, където се намира процесната сграда е в ДГФ и по лесоустройствения проект е отразено като поляна. Местността Самодивска поляна е обявена за защитена територия със Заповед № 449 от 25.04.1984 г. Процесната сграда е изградена в поземлен имот с кадастрален номер 02837.17.124 по кадастралната карта на гр. Батак, целият с площ от 1132.25 дка в местността Самодивска поляна. Одобреният ПУП със Заповед № 181 от 19.02.2004 г. на кмета на община Батак включва план за регулация и план за застрояване, като за процесната вила е обособен УПИ-І-индивидуално вилно строителство с площ от 748 кв.м., който представлява прилежащ терен към постройката. Вещото лице установява, че вилната сграда е строеж, които е извършен без строителни книжа и документи, но съгласно действащите към момента на строителството й ЗТСУ и ППЗТСУ е допустимо строителство, което може да бъде изпълнено извън регулация. Процесната вилна сграда е строеж, за който разпоредбите на § 184 от ПЗР на ЗУТ допускат узаконяване и жалбоподателят е започнал такава процедура със заявление № 94-В-22 от 23.01.2004 г. до кмета на община Батак – изготвен е работен проект, издадено е удостоверение от главния архитект на общината за узаконяемост на сградата, одобрен е ПУП за промяна предназначението на земята от горски фонд в урбанизирана територия и придобиване на територия върху прилежащата площ на сградата.

С оглед на така установената фактическа обстановка от правна страна съдът установи: Жалбата е подадена в законоустановения по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ срок от лице, което е адресат на процесната заповед, с което се засягат негови права и законни интереси, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията на съда за това са следните:

Предмет на оспорването е заповед на началника на РДНСК-ЮЦР Пловдив, издадена на правно основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за нарушение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Спазена е формата, изискуема от закона, както и компетентността на органа, издал акта – произтичаща от разпоредбата на чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ и Заповед № РД-13-446 от 01.11.2010 г. на Началника на ДНСК – София за делегиране на права.

Разпоредено е премахването на строеж, описан подробно в обстоятелствената част на оспорения акт, за който административният орган е констатирал, че е реализиран без необходимите строителни книжа и одобрени проекти и следва да бъде премахнат. Административният орган е установил липса на строителни книжа, което, обаче не е единственото условия, което следва да се има предвид за започване на процедурата по чл. 225 от ЗУТ и издаване на заповед за премахване.

Следвало е да се изследва въпросът дали са налице някои от обстоятелствата, които изключват приложението на този текст, независимо, че липсват строителни книжа, а именно такива обстоятелства са търпимостта на строежа по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ или наличието на висящо производство за узаконяване по смисъла на § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗУТ.

По делото се установи, че не е приложима процедурата по търпимост на строежа, с оглед годината му на построяване, но също така се установи, а и това обстоятелство самият административен орган е посочил в мотивите на оспорената заповед, че е започнало производство по § 184, което не е приключило. Съгласно текстът на § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗУТ извършените незаконно строежи, които не са заявени за узаконяване в установения срок или за които производството по узаконяване е приключило с влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване, се премахват по реда на чл. 225 от ЗУТ. Следователно, когато е налице започнала процедура по узаконяване, която не е приключила с отказ, то това е процесуална пречка за прилагане на процедурата по чл. 225 от ЗУТ. Не могат да бъдат споделени възраженията на процесуалния представител на административния орган, че след като нямало произнасяне в законоустановения срок от администрацията по искането за узаконяване, то е налице мълчалив отказ, който оспорващият е следвало да оспори. Тази теза е в противоречие с изискването на ал. 4 на същия текст, съгласно който административния орган се произнася с мотивиран отказ, ако прецени, че не са налице основания за узаконяване, както и по аргумент на ал. 12, съгласно която, ако не е заявено искане в срок или то е приключило с отказ тогава са налице предпоставките за прилагане на чл. 225 от ЗУТ.

Поради тези мотиви съдът счита, че след като е установил наличие на започнало производство по узаконяване, което не е приключило с отказ, то административният орган не е следвало да започва процедурата по чл. 225 от ЗУТ, докато не се изяснят обстоятелствата по започналото производство и неговото приключване. Като е издал оспорената заповед, началникът на РДНСК – ЮЦР Пловдив е издал един незаконосъобразен акт, в противоречие с материалноправните и процесуални предпоставки за издаването му.

Не на последно място и също основание за отмяната на оспорената заповед е и обстоятелството, че описанието и индивидуализацията на местоположението и вида и размера на вилната сграда, така както са описани в заповедта не отговарят на описаното в заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и съдът цени. Премахването на незаконен строеж е тежка санкция и индивидуализиране на строежа в акта следва да е категоричното и безсъмнено, каквото в случая не е в оспорения акт, тъй като се установиха несъответствия както в описанието, така и в размера и местоположението на вилната сграда.

Предвид на изхода от делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на оспорващия следва да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 1514 лв. от бюджетна на органа, издал отменения акт и тъй като не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, а от представения договор за правна помощ е видно, че е платен изцяло и в брой, то съдът следва да го присъди в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, І състав

 

РЕШИ

 

ОТМЕНЯ Заповед № ДК-02ІЮЦР-115 от 12.04.2011 г. на Началника на РДНСК – ЮЦР - Пловдив.

ОСЪЖДА началника на РДНСК-ЮЦР гр. Пловдив да заплати на В.М.К. ***25, М. -.., бл. .., вх, ап. .., направените по делото разноски в размер на 1 514 /хиляда петстотин и четиринадесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

 

Решение № 10141 от 11.07.2012 г. на ВАС София, Второ отделение по адм. д. № 4294/2012 г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 46/08.02.2012 г. по адм. д. № 620/2011 г. на Административен съд Пазарджик.ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол да заплати на В. М. К. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лв. Решението не подлежи на обжалване.