Р Е Ш Е Н И Е

 

606/23.11.2011г.

 

гр. Пазарджик, 23.11.2011 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – VІІ административен състав, в открито съдебно заседание на десети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

 

при секретар

Я.В.

и с участието

на прокурора

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело № 667 по описа на съда за 2011 г.

 

Производство е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано по жалбата на Н.Г.М. *** Димитриево, обл. Пазарджик, ул. “Цанко Церковски” № 10 против мотивирано решение № 26 от 29.07.2011 г. на Н. К. - ИД Директор на РУСО гр. Пазарджик, с което е оставено в сила разпореждане № ********** ПР-385 от 28.05.2011 г., с което на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са съображения за това, че административният орган неправилно не е зачел за втора категория труда на жалбоподателя, положен на длъжността “Шлосер на пречиствателна станция” през периода от 16.01.1989 г. до 02.02.1997 г. в ПИГ “Лимитед” ООД с. Главиница /Свинеугоителен комплекс/. Моли се да бъде отменено обжалваното мотивирано решение, като незаконосъобразно и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК да се изпрати преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – ИД Директор на РУСО гр. Пазарджик се представлява от адв. С.Ц., която по изложени съображения моли съда да потвърди оспореното мотивирано решение, като правилно, законосъобразно и постановено при съобразяване на нормативните актове, както действащите, така и отменените.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № МП - 7952 от 25.03.2011 г. жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към него е приложил удостоверения УП-2 от съответните работодатели. С разпореждане № ********** от 28.05.2011 г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване е отказало отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като се е позовал на това, че лицето не отговаря на условията на чл. 68, ал. 1-3 от КСО, във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО – няма 15 години осигурителен стаж от ІІ категория. В законоустановения срок е подадена жалба вх. № МП-16172 от 01.07.2011 г. до директора на РУСО гр. Пазарджик. С мотивирано решение № 26 от 29.07.2011 г. ИД Директор на РУСО гр. Пазарджик, при условията на чл. 117, ал. 3 от КСО се произнесъл по жалбата, като е потвърдил обжалваното разпореждане. Мотивираното решение е връчено лично на лицето на 03.08.2011 г. по пощата с обратна разписка, като в законоустановения 14 – дневен срок е упражнено и правото на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.

По делото е представена заповед № 44 от 16.02.2010 г. на директора на РУСО гр. Пазарджик, с която упълномощава Е. С. Г. – началник отдел, адм-я “КПК” в РУСО гр. Пазарджик в случаите на отсъствие на директора да изпълнява функциите на директор, а в нейно отсъствие А. А. К. – началник отдел, адм-я “Пенсии” в РУСО гр. Пазарджик да изпълнява функциите на директор. В заповедта е отбелязано, че същата влиза в сила от 16.02.2010 г. Представени са и два болнични листа, от които е видно, че директорът на РУСО гр. Пазарджик е в продължителен отпуск по болест, за периода от 07.07.2011 г. до 04.09.2011 г.

По делото е представена и заповед № 133 от 30.06.2011 г. на ИД директор на РУСО гр. Пазарджик – Е. Г., видно от която във връзка с ползването на отпуск, същата е наредила Н. М. К. – началник сектор, адм-я “ОП”, отдел “Пенсии” да се произнася по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО по жалби против разпореждания по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “а” от КСО.

За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, чието заключение като не оспорено от страните, съдът възприема като компетентно изготвено. В отговор на поставените въпроси вещото лице е констатирало, че целият осигурителен стаж положен в Свинеугоителен комплекс с. Главиница от жалбоподателя, за периода от 16.01.1989 г. до 02.02.1997 г., е от втора категория труд и се отнася към т. 66и, тъй като е положен в отрасъл Селско стопанство.

По делото е разпитан като свидетел и лицето Д.И.Л., който е работил заедно с жалбоподателя в Свинекомплекса в с. Главиница от 1978 г. Свидетелят заяви пред съда, че целият трудов стаж на Н.М. е бил като механик на пречиствателната станция, като е поддържал порталния кран, с който се е товарела торната маса, ситото, с което се отделя твърдата от течната маса и помпената станция преди пречиствателната станция.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При осъществяване на контрола за законосъобразност върху административните актове, съдът извършва преценка дали са спазени всички установени в чл. 146 от АПК условия за действителност на административните актове: дали актът е издаден от компетентен административен орган; в установената от закона писмена форма; при спазване на материалноправните и административнопроизводствените правила и в съответствие със закона. Подходът за разграничението между нищожните и унищожаемите административни актове е конкретен при всеки отделен случай в зависимост от допуснатото нарушение при издаването на акта, което се отразява на съдържанието на акта и засяга волеизявлението на административния орган. Нищожният административен акт не поражда правни последици - той е засегнат от толкова съществен порок, че не е годен да породи правно действие и затова съдебният орган следва да обяви (прогласи) неговата нищожност. Утвърдените в теорията и в съдебната практика основания, водещи до нищожност на конкретен административен акт са липса на компетентност на административния орган и издаване на административния акт при пълна липса на материалноправни предпоставки, предвидени за неговото издаване, които правят акта негоден да породи правни последици.

Преценявайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че оспореното мотивирано решение е нищожно като издадено от орган, който не разполага с материална компетентност. Нормата на чл. 117, ал. 3 от КСО регламентира, че ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. В настоящия случай мотивираното решение е постановено от Н. К. – ИД директор на РУСО гр. Пазарджик, съгласно заповед № 133 от 30.06.2011 г. на ИД Директор на РУСО гр. Пазарджик – Е. Г.. Видно от заповед № 44 от 16.02.2010 г. на директора на РУСО гр. Пазарджик, Е. С.Г. – началник отдел, адм-я “КПК” в РУСО гр. Пазарджик е упълномощена в случаите на отсъствие на директора да изпълнява функциите на директор, а в нейно отсъствие А. А. К. – началник отдел, адм-я “Пенсии” в РУСО гр. Пазарджик да изпълнява функциите на директор.

С разпореждане № 1855 от 24.08.2011 г., съдът е задължил административния орган да представи по делото данни за отсъствието /в периода на издаване на обжалваното мотивирано решение/ на А. А. К. – началник отдел “Пенсии”, определена да изпълнява функциите на директор със заповед № 44 от 16.02.2010 г. В изпълнение на това разпореждане по делото е постъпил писмен отговор (стр. 20), към който е представена заповед № 336 от 04.07.2011 г., видно от която Е. Г. е в платен годишен отпуск за периода 04.07.2011 г. до 29.07.2011 г. включително. По време на нейното отсъствие, съгласно заповед № 44 от 16.02.2010 г., изпълняващ длъжността директор е А. К.. В писмото се казва, че на 29.07.2011 г./ датата на издаване на оспореното мотивирано решение/ А. А. К. не е отсъствала от работа, а е изпълнявала длъжността Директор на РУСО гр. Пазарджик.

В случая съдът намира, че предвид издадените заповеди е налице заместване на административния орган, определен с изрична писмена заповед. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правоимащия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява, какъвто е настоящия. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Правомощията обаче си остават в обхвата на властническите правомощия на длъжността на отсъстващия титуляр и не се прехвърлят в обхвата на правомощията на заместващия го орган. Поради това при заместването заместващия орган няма правомощия да упълномощава и определя друг служител със дадените му правомощия.

Освен това следва да се отбележи, че със заповед № 44 от 16.02.2010 г. директорът на РУСО гр. Пазарджик е определил двама служители, които да го заместват в случай на отсъствие. Както се установи от представените по делото доказателства втория посочен служител, а именно А. К. – началник отдел, адм-я “Пенсии” е била на работа по време на издаването на обжалваното мотивирано решение. Тя е определения служител от директора на РУСО, който е определен да изпълнява длъжността директор в случай на отсъствие на Е. Г.- началник отдел, адм-я “КПК” в РУСО гр. Пазарджик.

По изложените мотиви се налага извода, че оспореното мотивирано решение е нищожно като издадено при липса на компетентност от издалия го административен орган, поради което следва да се прогласи неговата нищожност.

Обявяването на нищожността на решението по чл. 117, ал. 3 от КСО възстановява висящността на производството по административно обжалване на разпореждане № ********** ПР-385 от 28.05.2011 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Предвид на това административната преписка следва да бъде върната на директора на РУСО гр. Пазарджик, за произнасяне с мотивирано решение по жалбата против разпореждане ********** ПР-385 от 28.05.2011 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване.

С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника на жалбоподателя ще следва РУСО гр. Пазарджик да бъде осъден да заплати на жалбоподателя, направените по делото разноски в размер на общо 360 лева, от които – 10 лева за държавна такса, 150 лева адвокатско възнаграждение и 200 лева за вещо лице.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик, VІІ - състав

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО мотивирано решение № 26 от 29.07.2011 г. на Н. К. - ИД Директор на РУСО гр. Пазарджик, с което е оставено в сила разпореждане № ********** ПР-385 от 28.05.2011 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване.

ВРЪЩА преписката на директора на РУСО гр. Пазарджик, за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, в едномесечен срок от получаване на административната преписка.

ОСЪЖДА РУСО гр. Пазарджик да заплати на Н.Г.М. *** Димитриево, обл. Пазарджик направените по делото разноски в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                     

 

       СЪДИЯ:/п/

 

РЕШЕНИЕ № 7989 от 05.06.2012 г. по адм.д. № 298/ 2012 г. на ВАС- Шесто отделение:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 606/ 23.11.2011 г., постановено по адм. дело № 667/ 2011 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване.