Р Е Ш Е Н И Е

№ 612 / 29.11.2011г.

 

гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, ІІ състав, в открито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и единадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

 

при секретаря Я.В., като разгледа АХД № 717 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

        

Образувано е по жалба на К.Р.Г. *** против Заповед № ДК-02-ЮЦР-296/10.06.2011 г. на Началника на РДНСК – ЮЦР, с която е наредено премахването на незаконен строеж – “Пристройка към жилищна сграда от южна страна”, реализиран от жалбоподателя в УПИ ІV-9350, кв. 220А по плана на гр. Пазарджик.

Недоволен от така постановената заповед е останал жалбоподателят, който в подадената жалба и в изявлението на процесуалния си представител адвокат П. излага доводи за незаконосъобразност на същата, като издадена в противоречие с материалния закон и при нарушение на административнопроизводствените правила. Моли се отмяната на заповедта, като се претендира присъждането на сторените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

 

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

От събраните по делото доказателства е видно, а и между страните не е спорно, че процесният обект “Пристройка към жилищна сграда от южна страна” е реализиран в УПИ ІV-9350, кв. 220А по плана на гр. Пазарджик. Цитираният УПИ е съсобствен между жалбоподателя Г. и наследниците на Райчо Г.. С констативен акт № 203/19.10.2010 г. /л. 11/ служители на РДНСК – ЮЦР са установили описания незаконен строеж, като са отразили, че за същия липсват строителни книжа и съгласието на собственика на земята. Този констативен акт е послужил като основание за издаване на обжалваната заповед, след като подаденото възражение от К.Г. /л. 17/ е прието за неоснователно.

От показанията на разпитаните свидетели К. и Г. също така безспорно се установи, че обектът е построен в периода 1966-1967 г. от наследодателя на К.Г. – Р. Г., който към онзи момент е бил собственик на построената върху държавна земя сграда, видно от н.а. № 108, н.д. № 1220/1972 г. /л. 49/. Впоследствие същият е продал на жалбоподателя 2/3 от първия етаж на жилищната сграда, ведно с пристройката с нотариален акт № 186, по н.д. 1379/1972 г. /л. 48/. Договори за продажба на урегулирания поземлен имот – общинска собственост са сключени между Община Пазарджик, жалбоподателя Г. и наследниците на Р. Г. едва през 2008 и 2010 г. /л. 34 – л. 45/.

От приетото като неоспорено по делото заключение на СИТЕ се установява, че процесният строеж съответства на техническите изисквания за периода 1959-1977 г. и по-конкретно на чл. 26 от Строителните правила и норми за изграждане на населени места по чл. 52, ал. 2 от ЗПИНМ /отм./ Процесният обект е с площ 5, 76 кв. м и представлява пристройка-навес до две оградни стени с железобетонна плоча към законно построена двуетажна масивна жилищна сграда. Същата е изпълнена чрез два броя тухлени зидове, като не са установени други два плътни зида, изпълнени от газобетонни блокчета, противно на отразеното в КА и обжалваната заповед. Липсата на подобни зидове кореспондира с твърденията на К.Г., съдържащи се в подаденото възражение против констативния акт, че той сам е отстранил новоизградените през 2010 г. зидове от газобетонни блокчета. Установява се също така, че обектът представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ от пета категория.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след като в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът формира следните правни изводи.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ това е началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице. В конкретния случай оспореният акт е издаден от началника на РДНСК ЮЦР –

Пловдив, който е упълномощено длъжностно лице, черпещо правомощията си от заповед № РД-13-446 от 01.11.2010 г. на началника на ДНСК.

Безспорно по делото се установи, че за извършеното строителство липсват строителни книжа и документи за изграждането му, както и, че строежът е изграден преди 07.04.1987 г. – обстоятелство, което не се оспорва от административния орган.

Спорен е въпросът дали процесният строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и отговаря ли на условията, установени в закона за търпимост и забрана за премахване. Настоящият съдебен състав не споделя становището на жалбоподателя за търпимост на процесния строеж.

Съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. От текста следва, че даден строеж, който е незаконен, не се премахва ако е търпим. За да се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е изграден до 07.04.1987 г. и да е бил допустим по действуващия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действували по време на извършването му или съгласно този закон. Строежът е нетърпим при липсата, на която и да е предпоставка, и в този случай разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима. В административното и съдебно производство по премахване на незаконни строежи търпимостта на строежа подлежи на изследване и доказване на общо основание с всички допустими доказателствени средства независимо от това дали е издадено или не удостоверение за търпимост.

От събраните по делото доказателства става видно, че към 1966-1967 г. процесният УПИ ІV-9350, кв. 220А по плана на гр. Пазарджик е държавна собственост, като върху същия наследодателят на жалбоподателя Г. е построил двуетажна масивна жилищна сграда. Не се събраха доказателства, че към момента на построяване на пристройката е налице съгласие на собственика на УПИ. В тази насока бяха събрани едниствено свидетелски показания, че Р. е имал съгласието на своите синове да построи пристройката, което следва да бъде прието като неотносимо предвид обстоятелството, че нито Власаков, нито неговите синове към онзи момент са притежавали собствеността върху УПИ.

Безспорно е установено, че процесният строеж е изпълнен преди 1987 г. и, че за него няма издадени необходимите строителни книжа, но липсва съгласие на собственика на имота, като същият е недопустим, съгласно чл. 182, ал. 1 от ЗУТ. Неоснователни в тази насока са аргументите на процесуалния представител на жалбоподателя, че в случая следва да се приложи чл. 303, ал. 7 от ППЗТСУ /отм./. Цитираният нормативен акт е приет с ПМС № 31 от 9.07.1973 г., обн., ДВ, бр. 62 от 7.08.1973 г. и не е приложим за периода 1966-1967 г. Налага се изводът, че строежът не отговаря на едно от кумулативните въведените условия по § 16, ал.

 1 от ДР на ЗУТ

, който не държи сметка само за времето на осъществяването на строежа (до 7 април 1987 г.), а и е необходимо същият да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им. За да е налице търпимост на строежа следва да има съгласие на собственицика на дворното място. Не са налице изискванията на чл. 182, ал. 1 от ЗУТ.

От друга страна обаче, съдът констатира, че обжалваната Заповед № ДК-02-ЮЦР-296/10.06.2011 г. на Началника на РДНСК – ЮЦР е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което налага нейната отмяна в цялост като незаконосъобразна само на това основание.

Разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ визира различни основания за премахване на незаконен строеж, детайлизирани в т. 1 до 5, които съгласно императивната разпоредба на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ се установяват с констативен акт, съставен от длъжностни лица на Дирекцията за национален строителен контрол. Тези разпоредби на специалния закон са в унисон с общата разпоредба на чл. 35 от АПК, установяваща задължение за изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъждане възраженията на заинтересуваните лица. Спазването на тези разпоредби обуславя законосъобразност на издадения административен акт от административнопроцесуална гледна точка.

Данните по административната преписка сочат на нарушение на изискването за всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата по случая. Длъжностни лица на РДНСК – ЮЦР са констатирали незаконността на извършено строителство, съставяйки констативен акт по реда на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, за подлежащ на премахване обект. Отбелязано е, че за строежа има съставен и констативен протокол № 44 от 24.08.2010 г. /л. 22/, съставен от общински служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ.

В случая е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в несъответствието на съдържанието на констативния акт и на самата заповед, от една страна, и установеното фактическо състояние на строежа, от друга. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК само събраните редовно пред административния орган доказателства имат сила и пред съда. Констативният акт е подготвителен документ за установяване на обстоятелства, имащи значение за издаване на крайния акт – заповед за премахване на незаконен строеж. В констативния акт и в протокола, съставен от общинските служители процесният строеж е описан като “два броя зидове от единични плътни тухли, лята мивка и два броя зидове от газобетонни блокчета, изградени под открита тераса от южната страна на жилищна сграда и образуващи пристройка към избено помещение с монтирано остъкление и входна врата, захранена с електричество и вода”. Това описание е възпроизведено буквално в текста на оспорената заповед.

От друга страна, от приетото по делото заключение на назначената съдебна инженерно – техническа експертиза е видно, че строежът е с площ 5, 76 кв. м и представлява пристройка-навес до две оградни стени с железобетонна плоча към законно построена двуетажна масивна жилищна сграда. Същата е изпълнена чрез два броя тухлени зидове, като не са установени други два плътни зида, изпълнени от газобетонни блокчета

Липсва пристройка, чието описание да съответства на описанието в съставения констативен протокол от служители на Община Пазарджик и в констативния акт на служителите на РДНСК-ЮЦР, което е реципирано в текста на обжалваната заповед. Подобно несъответствие в описанието на незаконния строеж, не дава възможност да се извърши правилна преценка кой точно е обектът, визиран в констативния акт, и оттам – какъв е конкретния предмет на незаконно строителство. Подобен порок поставя и съдебната инстанция в невъзможността да достигне до извода касаят ли констатациите на акта, съставен от органите на РДНСК – Пазарджик описаните по-горе сгради или не. Пороците при съставяне на констативния акт, неговите неясни и непълни констатации и представените допълнителни доказателства, водят до несигурност в установените обстоятелства.

Оттук следва, че обжалваната заповед е издадена при наличието на отменителното основание по чл.146, т. 3 АПК – нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като при издаване на заповедта административният орган не е изяснил фактическите установявания, залегнали в констативния акт и имащи значение по случая. Следва да се отбележи, че в тази насока от страна на административния орган е допуснат пропуск да бъде обсъдено по съществото си постъпилото възражение от К.Г. /л. 17/ против съставения констативен акт № 203/19.10.2010 г. /л. 11/.

Обжалваният административен акт е незаконосъобразен като издаден при съществено нарушение на процесуалните правила и ще трябва да бъде отменен.

Съобразно изхода на настоящото съдебно производство, РДНСК – Южен централен район следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените и надлежно претендирани деловодни разноски в размер на 575 лева, представляващи възнаграждение на адвокат в размер на 365 лв., държавна такса в размер на 10 лв. и възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лв.

 

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № ДК-02-ЮЦР-296/10.06.2011 г. на Началника на РДНСК – ЮЦР.

 

ОСЪЖДА РДНСК – Южен централен район да заплати на К.Р.Г. *** направените деловодни разноски в размер на 575 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

СЪДИЯ:/П/

 

РЕШЕНИЕ №5253/10.04.2012 Г. ПО АДМ.Д. №492/2012 Г. НА ВАС

 

ОТМЕНЯ Решение № 612/29.11.2011г., постановено по адм. д. № 717/2011 г. по описа на Административен съд Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБА на К. Р. Г., гр. Пазарджик против Заповед № ДК-02-ЮЦР-296/10.06.2011 г. на Началника на РДНСК-ЮЦР, с която е наредено премахването на незаконен строеж - "Пристройка към жилищна сграда от южна страна", реализиран в УПИ IV-9350, кв. 220А по плана на гр. Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.