Р Е Ш Е Н И Е

581 / 11.11.2011г.

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд, гр. Пазарджик, V състав, в открито заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: Г. Видев

 

при секретаря Т.С., като разгледа докладваното от съдия Г. Видев административно дело № 751, по описа на съда за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 166, ал.3 от ДОПК, във връзка с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП.

Делото е образувано по жалба на А.Г.Д. против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/32485 от 28.07.2011 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, по отношение на жалбоподателя, за сумата от 287.26 лв., недължимо платена във връзка с подадено от него Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 13/150609/31401.

Жалбоподателят твърди, че като земеделски производител през стопанската 2009 г. е кандидатствал за субсидии от еврофондовете по Схемата за единно плащане на площ. В обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане е заявено, че на жалбоподателя са изплатени по Схемата за единно плащане на площ 1277,24 лв., докато според него това не е така, а сумата, която е получил е 831,03 лв. Тези съображения се подържат и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя.

Ответната страна – заместник изпълнителен директор на ДФ ”Земеделие” чрез процесуалния си представител в откритото съдебно заседание моли да бъде оставена без уважение жалбата. Излага съображения относно спазване на процедурата при издаване на оспорения административен акт, както и че същия е издаден от компетентен орган. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

            След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            Оспорващият А.Г.Д. е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 261274 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, във връзка с подадено от него Общо заявление за единно плащане на площ с Уникален идентификационен номер /УИН/ 13/150609/31401 за кампания 2009 г. за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ: Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ - 7.87 ха.

            На основание чл. 37, ал.2 от ЗПЗП и във връзка с чл. 24 от Регламент /ЕО/ № 796/2004г. след извършване на кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни за земеделски земи в Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ като регистър на ИСАК е установено, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи са допустими за подпомагане. Тези данни са предадени от МЗХ на ДФ”Земеделие” с писмо вх.№ 02-0409/3846 от 20.11.2009г. и представляват допустим слой “Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП”, установени въз основа на извършени теренни проверки от МЗХ. На основание наличната официална информация в ИСАК на бенефициента е оторизирана сумата от 1277.24 лв.

            Впоследствие била извършена допълнителна проверка от МЗХ по отношение на подадените на ДФ ”Земеделие” данни с писмо вх.№ 02-0409/3846 от 20.11.2009 г. Данните от проверката били предоставени на ДФ”Земеделие” с писмо вх.№ 02-0409/3554 от 09.12.2010г. В резултат на новополучената информация в ИСАК и на основание чл. 37, ал. 2 от ЗППЗ годната за подпомагане площ е намалена и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 287.26 лв. е определена като недължимо изплатена, поради което и на основание чл. 59, ал.1 и 2 от АПК, във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП е издаден оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/32485 от 28.07.2011 г. на заместник изпълнителния директор ДФ ”Земеделие” – Разплащателна агенция, гр. София.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна, но не поради съображенията, изложени от жалбоподателя, а предвид следното:

Дали оторизираната на жалбоподателя субсидия в размер на 1277.24 лв. му е изплатена изцяло или само частично е въпрос, който е ирелевантен по отношение на законността на обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане, който е мотивиран с твърдянато обстоятелство, че годната за подпомагане площ е по-малка от първоначално притетата от административния орган.

Държавен фонд “Земеделие” е акредитиран като единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС и по силата на пар.1, т.13 от ДР на ЗПЗП е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащанията от Европейските земеделски фондове, като съгласно чл.20а ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност и я представлява.

Нормативните актове уреждащи обществените отношения относно Общата селскостопанска политика на ЕС и Схемите и правилата за единно плащане са както нормите на Регламент /ЕО/ № 796/2004г. на Комисията от 21 април 2004г. и на Регламент /ЕО/ № 1782/2003г. на Съвета от 29.09.2003г., така и националното законодателство в т.ч. ЗПЗП и подзаконовите актове за прилагането му.

Разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП вменява в задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК, като по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са както вземанията за недължимо платените и надплатените суми, така и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми и европейски фондове. Когато в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично вземане чл. 166, ал. 1 от ДОПК предвижда, че същото се установява по основание и размер с АУПДВ в производството за издаване на административен акт по реда на АПК. Същото се извършва от органа определен в конкретния закон, а при липса на такъв от органа определен от кмета на общината или от ръководителя на съответната администрация, който в случая се явява изпълнителният директор на ДФ”Земеделие”.

В конкретния случай оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - заместник изпълнителен директор на ДФ”Земеделие” в рамките на неговата компетентност, съгласно решение на УС на Фонда отразено в Протокол № 17/07.04.2011 г. и Заповед № 01РД/1288/08.04.2011г. на изпълнителния директор на ДФ”Земеделие”.

При издаването му е спазена изискуемата от закона форма, но са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и същият е издаден в противоворечие с материалноправните норми и при несъответствие с целта на закона. Съображенията за това са следните:

Във връзка с подаденото от жалбоподателя Общо заявление за единно плащане на площ с УИН 13/150609/31401 за кампания 2009 г. и в резултат на извършените на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, във връзка с чл. 24 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни за земеделските земи в СИЗП като регистър на ИСАК, компетентният административен орган е оторизирал плащането на суми по заявените схеми за подпомагане в размер на 1277.24 лв. Това властническо волеизявление на ДФ”Земеделие” – Разплащателна агенция представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, който е влязъл в сила и е породил съответното правно действие.

Впоследствие административният орган е издал оспорения АУПДВ, като в него е посочил, че въз основа на новополучена официална информация в ИСАК годната за подпомагане земеделска площ е намалена и част от сумата в размер на 287.26 лв. се явява недължимо изплатена.

Това по същество представлява твърдение за наличие на нови обстоятелства, които се явяват основание за отмяна или изменение на влезлия в сила административен акт, с който на бенефициента са признати права и по който е било извършено плащането.

В тези случаи нормата на чл. 24, пар. 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията предвижда, че констатирането на нередности, произтичащи от кръстосани проверки, бива последвано от други подходящи административни процедури и когато е необходимо, от проверки на място. От своя страна съгласно чл. 28 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на извършената проверка, като пар. 2 предвижда, че на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на проверката и да направи забележки, като когато бъдат открити нередности, той трябва да получи копие от контролния доклад, а ако нередностите бъдат открити вследствие на дистанционна проверка, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните органи да направят заключенията си от констатациите по отношение на всички произтичащи намаления или изключвания. Освен това според чл. 30, пар. 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията допустимостта на земеделските парцели се проверява с всички подходящи средства, а когато е необходимо, за тази цел се изискват допълнителни доказателства.

            Ето защо, независимо от новопредставената информация и констатираните при последващи кръстосани проверки различия, е следвало Разплащателната агенция да предприеме и други подходящи административни процедури, в това число и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. С неизпълнението на тези си задължения административният орган е допуснал нарушение на административните правила при издаването на процесния акт.

            На второ място в тази връзка и предвид приложимостта на разпоредбите на АПК в производството по издаване на оспорения АУПДВ административният орган е допуснал и друго съществено нарушение на процесуалните правила, като не е изпълнил задълженията си визирани в чл.чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, тъй като не е уведомил жалбоподателя за започнатото административно производство, не му е дал възможност да участвува в него, да присъства на извършените проверки и да представя доказателства, не е събрал необходимите доказателства относими към издаването на акта, в резултат на което не е изяснил напълно съществуващите и от значение факти и обстоятелствата. С това са били нарушени и основните принципи на административния процес, регламентирани в чл. 12 и чл. 13 от АПК за достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост. Допуснатите нарушения са съществени по своя характер, тъй като ако не бяха допуснати това би могло да доведе до установяване на друга фактическа обстановка, която би обосновала издаването на различен от оспорения административен акт.

            На трето място изплащането на оторизираните суми е направено на базата на влязъл в сила административен акт и ако административният орган е счел, че е налице някоя от хипотезите на чл. 99, ал. 1, т. 1-7 от АПК е следвало да възобнови производството по издаване на административния акт и едва след евентуалната му отмяна да издаде процесния АУПДВ.

            На четвърто място въпросното производство е следвало да се развие в сроковете и при наличието на предпоставките визирани в чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията, която предвижда, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната сума със съответната лихва. Съгласно пар. 4 на посочената разпоредба обаче, задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Освен това когато грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляване на въпросното плащане, първата алинея на посочения текст се прилага, само ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането.

            В конкретния случай издаването на оспорения АУПДВ е извън посочения срок.

            Въпреки това следва да се има предвид, че в настоящото производство е установено по категоричен начин, че не са налице доказателства жалбоподателят да е въвел в заблуждение органите на разплащателната агенция, чрез деклариране на неверни данни в подаденото от него заявление за плащане. Допуснатите грешки са на контролните органи и земеделският производител не е имал възможност по разумен път да установи наличието им, още повече, че същият в нарушение на административнопроизводствените правила не е бил уведомяван за извършваните кръстосани проверки и не е имал възможност да участва в тях и представи становища и доказателства.

            В резултат на посочените съображения следва да се направи извода, че издаването на оспорения административен акт е било в нарушение на предвидения ред и определения за това срок съгласно разпоредбата на чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията.

            Накрая следва да има предвид, че погрешното прилагане на правилата от страна на администрацията при липса на недобросъвестно поведение от страна на бенефициента не е основание за неговото санкциониране, тъй като това ще противоречи и на основните положения изложени в т. 66, т. 67 и т. 68 от Преамбюла на Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията.

            Предвид изложеното следва да се приеме, че оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/32485 от 28.07.2011 г. на заместник изпълнителния директор ДФ ”Земеделие” – Разплащателна агенция, гр.София е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И

 

Отменя Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/32485 от 28.07.2011 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, по отношение на А.Г.Д., за сумата от 287.26 лв., приета за недължимо платена във връзка с подадено от него Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 13/150609/31401.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, чрез настоящия съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                              

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

 

РЕШЕНИЕ № 7377 от 28.05.2012 г. на ВАС София, Трето отделение по адм. д. № 16547/2011 г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 581/11.11.2011 г., постановено по адм. д. № 751/2011 г. по описа на Административния съд - Пазарджик, 5 състав.

Решението не подлежи на обжалване.