Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 699/29.12.2011г.

 

гр. Пазарджик, 29.12.2011 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – VІІ административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори декември, две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

 

при секретар

Я.В.

и с участието

на прокурора

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело764 по описа на съда за 2011 г.

 

Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ, във връзка с чл. 145, ал. 1 от АПК и е образувано по жалбата на П.А. ***1 против заповед № ДК-02-ЮЦР-135 от 14.04.2011 г. на началник РДНСК ЮЦР гр. Пловдив, с която е наредено премахването на незаконен строежВилна сграда и помощни сгради”, находящи се в Държавен горски фонд, отдел 289 “4” по ЛУП на м. Слънчева поляна, язовир Широка поляна, землище на гр. Батак, обл. Пазарджик.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Излагат се съображения за това, че за вилната сграда няма издадени строителни книжа, но е била допустима по действащите планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването или съгласно ЗУТ, представлява търпим строеж и не подлежи на премахване и забрана за ползване. Моли се, да бъде отменена обжалваната заповед, като неправилна и незаконосъобразна. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. П., който по изложени съображения, моли съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Твърди, че строежът е търпим съгласно изискванията на § 16, ал. 1 от ЗУТ. Прави искане за присъждането на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - началник РДНСК ЮЦР гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена. Твърди, че заповедта е законосъобразна, издадена при спазване на административно процесуалните правила, строежът е изпълнен без строителни книжа и документи.

Заинтересованата страна – Й.А.Д. се представлява от адв. П., който моли обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

При извършена проверка от служители на сектор Пазарджик при РДНСК ЮЦР, приключила с констативен акт № 245-15 от 09.12.2010 г., е констатирано, че в землището на язовир “Широка поляна” отдел 289 – Държавен горски фонд в землището на гр. Батак, общ. Батак е изграден незаконен строеж, представляващ реализирано строителство на монолитна вилна сграда, с размери в план – 12.00х6.00 м., покрита с двускатен покрив и ламарина, като подпокривното пространство се използва, с Кстр. =+3.00м. и Кб.=+5.50 м. /от прилежащия терен/. Към основната вилна сграда е изграден тухлен комин и четири броя помощни сгради, като всяка от тях е с размери в план – 4.00х3.00 м. Описаният строеж е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.

Последвало е издаването на обжалваната заповед № ДК-02-ЮЦР-135 от 14.04.2011 г. на началник РДНСК ЮЦР гр. Пловдив, с която е наредено премахването на незаконен строежВилна сграда и помощни сгради”, находяща се в Държавен горски фонд, отдел 289 “4” по ЛУП на м. Слънчева поляна, язовир Широка поляна, землище на гр. Батак, обл. Пазарджик. Заповедта е връчена по реда на § 4, ал. 1, изр. 2 от ДР на ЗУТ чрез залепване на съобщение на 19.08.2011 г. В законоустановения 14 – дневен срок наследниците на извършителя на строежа – А. Д. са упражнили правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.

За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, чието заключение като неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно изготвено. В отговор на поставените въпроси вещото лице е констатирало, че процесният строеж представлява сграда на основното застроявавне и представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от пета категория. Останалите постройки са допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, 42 и сл. от ЗУТ. Основите до кота 0 са изпълнени от бетон и каменна зидария. Над основите в по-голямата си част сградата е изпълнена от дървена носеща конструкция и облицовка с ламперия. Направена е топлинна изолация. Една от пристройките е изпълнена със зидария и е функционално свързана с основната сграда и представлява баня със санитарен възел с достъп от вътре. Всички останали сгради представляват сгради от допълващо застрояване, използват се за съхранение на сечива, дърва за огрев и огнище. Вещото лице е заявело, че сградите са построени в поземлен имот с интетификатор 02837.15.143 по кадастралната карта на гр. Батак, одобрена със заповед № РД-18-10 от 12.04.2011 г. на ИД на АК гр. София. Като собственици са записани Й.А.Д. и П.А.Д.. При направените измервания на място вещото лице е констатирало, че има разлика между отразените размери в консттивния акт и действителните размери на сградата. Според него дължината на сградата е 12 м при ширина 5.65 м., а според констативния акт тези размери са 10 м. на 6 м. Освен това местоположението на помощните сгради в костативния акт не отговаря на действителното положение. Вещото лице твърди, че посоченото разположение върху скицата изготвена от него е същото като по кадастралната карта и съответства на действителното местоположение. Твърди, че в констативния акт същите тези обекти не са посочени вярно.

По делото е представено удостоверение № 63 от 13.06.2011 г. на главен архитект на Община гр. Батак, с което се удостоверява, че процесните сгради нямат издадени строителни книжа, но са били допустими по действащите планове и по правилата и нормативите действали по време на извършването, или съгласно ЗУТ, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.

Със заповед № РД-13-446 от 01.11.2010 г. началникът на ДНСК е делегирал правомощията си по чл. 225 от ЗУТ на началниците на РДНСК /стр. 9/.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ това е началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице. В конкретния случай оспореният акт е издаден от началника на РДНСК ЮЦР гр. Пловдив, който е упълномощено длъжностно лице, черпещо правомощията си от заповед № РД-13-446 от 01.11.2010 г. на началника на ДНСК.

Разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ регламентира случаите, в които един строеж или част от него се счита за незаконен. В конкретния случай не е спорно между страните, че извършеното строителство е незаконно и, че за него няма издадени строителни книжа и документи. Установи се, чеобектът", предмет на обжалваната заповед има характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от пета категория.

Безспорно по делото се установи, че за извършеното строителство липсват строителни книжа и документи за изграждането му, както и, че строежът е изграден през 1985 г., т.е. преди 07.04.1987 г. – обстоятелство, което не се оспорва от административния орган.

Спорен е единствено въпроса дали процесният строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и отговаря ли на условията, установени в закона за търпимост и забрана за премахване.

Съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ

 строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. От текста следва, че даден строеж, който е незаконен, не се премахва ако е търпим. За да се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е изграден до 07.04.1987 г. и да е бил допустим по действуващия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действували по време на извършването му или съгласно този закон. Строежът е нетърпим при липсата, на която и да е предпоставка, и в този случай разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима. В административното и съдебно производство по премахване на незаконни строежи търпимостта на строежа подлежи на изследване и доказване на общо основание с всички допустими доказателствени средства независимо от това дали е издадено или не удостоверение за търпимост. Задължението е както за органите на ДНСК, така и за съда.

Допуснатата по делото експертиза установи липса на подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на процесния строеж, както и неспазване на тогава и сега действащите правила и нормативи за застрояването му, както и че строежът е реализиран без разрешение за строеж и без надлежно отстъпено право строеж и промяна предназначението на територията, принадлежаща към ДГФ.

Ето защо съдът намира, че в случая не е приложима разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, още повече, че е недопустимо строителство в държавен горски фонд, без отстъпено право на строеж и без одобрен ПУП. Недопустимо е в имот, принадлежащ към държавния горски фонд, чието предназначение не е променено, да се извършва строителство на вилна сграда. Ирелевантен в случая е фактът, че има издадено удостоверение за търпимост от главния архитект на общината, тъй като същото има сила само по повод извършването на прехвърлителна сделка.

Въпреки изложените до тук съображения, съдът счита обжалваната заповед за незаконосъобразна. Установи се съществено несъответствие между фактическото състояние на процесния строеж с описанието му от контролните органи в констативния акт и заповедта. Предмет на заповедта е вилна сграда с размери в план – 10,00 м. на 6,00 м., докато вещото лице е установило, че основната сграда е с размери 12.00 м. на 5.60 м., с каквато площ е нанесена сградата и в кадастралната карта. Освен това местоположението на помощните сгради в костативния акт не отговаря на действителното положение. Това обстоятелство не е било констатирано от контролните органи и не е залегнало в съставения констативен акт и издадената въз основа на него заповед. В този смисъл е наредено премахването на строеж, различен от реално съществуващия. Освен това в процесната заповед е налице неяснота относно точното местонахождение на строежа. В заповедта е посочено, че се намира в Държавния горски фонд – отдел 289”4” по Лесоустройствения проект на местност “Слънчева поляна” (Защитена местност), землище гр. Батак. В същото време се установи, че строежът попада в конкретен поземлен имот, който е предмет не само на КВС, но и на одобрена кадастрална карта, поради което е следвало да бъде посочен именно този имот като местонахождение на строежа.

Посочените по-горе несъответствия водят до невъзможност да се идентифицира с точност незаконния строеж, както и да се установи волята на административния орган относно премахването му. Поради това обжалваната заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

С оглед на гореизложеното, съдът намира оспорената заповед № ДК-02-ЮЦР-135 от 14.04.2011 г. на началник РДНСК ЮЦР гр. Пловдив за незаконосъобразна, поради което ще следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за основателно своевременно направеното искане на процесуалния представител на жалбоподателя, за присъждане на направените по делото разноски, като ще следва да се осъди РДНСК ЮЦР гр. Пловдив да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 260 /двеста и шестдесет/ лева, от които 10 лева - за внесена държавна такса и 250 лева – за вещо лице.

         Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № ДК-02-ЮЦР-135 от 14.04.2011 г. на началник РДНСК ЮЦР гр. Пловдив.

ОСЪЖДА РДНСК ЮЦР гр. Пловдив да заплати на П.А. *** направените по делото разноски в размер на 260 /двеста и шестдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

                                                     

       СЪДИЯ: /п/

 

РЕШЕНИЕ № 4501 от 28.03.2012 г. по адм.д. №1313/ 2012 г. на ВАС-Второ отделение: ОТМЕНЯ изцяло решение № 699/ 29.12.2011 г., постановено по адм. д. № 764/ 2011 г. на Административен съд-гр. Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. А. В. срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-135/ 14.04.2011 г. на н-к РДНСК, Южен централен район.

ОСЪЖДА П. А. В. от гр. П. да заплати на РДНСК, Южен централен район юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

На основание чл. 233 АПК решението е окончателно.