Р е ш е н и е

 

№ 135/23.3.2012г.

 

гр. Пазарджик

 

 

в името на народа

 

 

Административен съдПазарджик, ІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание на шести  март, две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

 

                                                                  Председател: Васко Нанев

 

 

при секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело767 по описа на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:                                                 

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Делото е образувано по жалба наРодопаПазарджик” АД със седалище и адрес на управление  гр. Пазарджик, ул. ”Д. Д.” №.., подадена чрез представляващия Ф. Н. Ц., против акт за установяване на вземания за такса битови отпадъци № 13-47- 9 от 10.08.2011 г. издаден от  старши инспектор в сектор “Ревизии” към отдел “МДТ” при Община Пазарджик, в частта му,  потвърдена с Решение № 13-47-9/17.09.2011 г. на началник отделМДТ в общинска администрация гр. Пазарджик.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Възразява се срещу начина на определяне на публичните задължения на дружеството. Твърди се, че е недопустимо поради грешка от страна на Общината при изчисляване на ТБО да се начисляват лихви за забава на дружеството. С жалбата е направено възражение за изтекла давност за вземанията за лихви за период от три години назад, считано от датата на подаване на жалбата. Моли се да бъде отменен оспореният акт.

Ответникът по жалбата – Началник отдел “Местни данъци и такси” при Община гр. Пазарджик не се представлява в съдебно заседание. По делото е постъпило писмено становище от М. М., началник отдел “МДТ”, с което моли да се остави жалбата без уважение.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

одопа - Пазарджик" АД е собственик на облагаем по ЗМДТ недвижим имот, представляващ земя и сгради в гр. Пазарджик, ул. . Д." .., кв. 416, УПИ VII. Същите са придобити отодопа - Пазарджик" АД с договор за продажба на поименни акции по чл. 25, ал. 1 от ЗППДОП от 27.03.1997г., съгласно АДС №177 от 17.03.1997 г. Имотът е деклариран с декларация по чл. 17 от ЗМДТ с вх. № 000288 от 28.01.2000 г. С последващи декларации, подадени съответно през 2004, 2006, 2007, 2008 г. е намалявана отчетната стойност на първоначално декларирания имот, като едновременно с това на база данните в корекционните декларации е извършвано и намаляване на дължимите суми за ТБО, видно от приетите с административната преписка протоколи за извършени корекции. По делото са приети и приложени декларации по чл.65 от ЗМДТ, подадени през 2003 и 2004 г., както и декларации по чл.15, ал.3 от НОАМТЦТУ, с входящи номера от 2005, 2006, 2009 г. След като подробно се е мотивирал в обжалвания акт, административният орган е приел за установено, че за периода от 01.01.2004 г.  до 31.12.2010 г. задълженото лице”Родопа – Пазарджик” АД не е заплатило вземане за ТБО, което е видно и от приложената справка  на отдел”МДТ”. След като е установил размера на публичното задължение, администратвният орган е определил  и размера на дължимата лихва на основание чл.175, ал.1 от ДОПК и е издал частично оспорения в настоящето съдебно производство АУВТБО № 13-47-9/10.08.2011 г.

Така издаденият акт за установяване на вземания за такса битови отпадъци е оспорен от търговското дружество по реда на административното обжалване по чл. 107, ал. 4 от ДОПК с жалба с вх. № 13-47-9 от 29.08.2011 г. С решение № 13-47-9 от 17.09.2011 г. на Началник отдел “МДТ” при Община Пазарджик актът е отменен частично, като е потвърден в частта, с което на “Родопа- Пазарджик” АД са определени вземания за ТБО за периода 01.01.2006 г. – 21.12.2010 г. за притежавания недвижим имот, представляващ земя и сгради в гр. Пазарджик, ул.”Д. Д.” № …, кв.416, УПИ VІІ, общо в размер на 48 218.31 лв., ведно с прилежащите лихви за забава в размер на 17 996.59 лева., изчислени към 26.07.2011 г. Жалбоподателят обжалва пред съда акта в потвърдената му част.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, което има правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. Според чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за ТБО върху недвижимите имоти този ред е предвиден в чл. 9б от ЗМДТ във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според ал. 3, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4, тези служители се определят със заповед на кмета на общината. Последният, съгласно ал. 5 упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Едновременно с това в чл. 107, ал. 3 от ДОПК е регламентирано, че по искане на задълженото лице, органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължението, когато размерът му се установява по данни от декларация. Този акт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. Предвидено е също така, че такъв акт може да се издаде служебно, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.

Следователно, видно от цитираните законови разпоредби, производството по издаването и обжалването на актовете за установяване на вземанията за местните данъци и ТБО е по реда на ДОПК. Относно обжалването на акта, с който се установяват вземания за местни данъци и ТБО изрично е предвидена възможност за обжалване по административен ред в чл. 107, ал. 4 от ДОПК, към който препраща чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във връзка с определянето на решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ДОПК. Обжалването по административен ред за тези актове е процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването по съдебен ред, доколкото в чл. 144 ДОПК се съдържа общо препращане към реда за обжалване на ревизионните актове, за които това изискване е безспорно установено в чл. 156, ал. 1 ДОПК. Затова, актът за установяване на местни данъци и ТБО подлежи на обжалване по административен ред пред началника на отдел "МДТ" при община Пазарджик, който е компетентният по-горестоящ административен орган съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК. От изложеното по-горе е видно, че в разглеждания случай са изпълнени императивните изисквания на закона, а именно актът за установяване на вземания за ТБО да бъде обжалван задължително по административен ред, преди да се оспори пред съда.

В конкретният случай оспореният акт за установяване на вземания за такса битови отпадъци, в обжалваната му част, е издаден от компетентен орган, при спазване на законоустановената за това форма. Същият е мотивиран, като в него са посочени както фактическите така и правни основание за издаването му. Издаден е при спазване на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила.

Съгласно чл. 17 (отм.) от ЗМДТ, предприятията подават в 2-месечен срок от придобиването на нежилищен имот, съответно от учредяването на право на ползване декларация пред общинската администрация по местонахождението му, в която посочват вида на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, както и размера на дължимия данък. При промяна на декларираните данни декларацията се подава в 2-месечен срок, считано от датата на промяната. ЗМДТ предвижда, че изпълним титул за задълженията за местен данък върху недвижимите нежилищни имоти, собственост на предприятия по смисъла на Закона за счетоводството е надлежно подадена данъчна декларация по реда на чл. 17, ал. 1 от същия закон. Последната представлява декларация по смисъла на чл. 105 от ДОПК, т.е. такава, в която предприятията сами изчисляват основата и дължимия данък. Следователно с подаването на декларации по чл.17 от ЗМДТ дружеството само изчислява основата и определя дължимия данък.

С декларацията по чл. 17 от ЗМДТ с вх. 288 от 28.01.2000 г. жалбоподателят е декларирал гореописания недвижим имот с отчетна стойност 600 243.00лв. С подадените впоследствие коригиращи декларации търговското дружество е намалило отчетната стойност на недвижимия имот. Промените в отчетните стойности на притежавания недвижим имот са довели и до промени в изчисленията за дължимия данък и ТБО.

Неплащането на дължимата ТБО е основанието за издаването на Акт за установяване на вземания за такса битови отпадъци № 13-47-9 от 10.08.2011 г., по смисъла на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Неплащането на дължимите ТБО в срок, за обжалвания период се подкрепя и от представената по делото справка, която е издадена от счетоводството на отдел МДТ и приложена към обжалвания акт. За оборването на тази констатация към жалбата до съда и в хода на съдебното производство не са представени доказателства, а и видно от текста на същата не са налице и фактическо твърдение в тази насока. Твърди се само че дружеството е заплащало всяка година дължимия ДНИ/Данък върху недвижимите имоти/, което твърдение е неотносимо към предмета на спора.

Ето защо съдът намира, че въз основа на събраните доказателства размерът на дължимата ТБО  за периода 01.01.2006 г.-31.12.2010 г. е определен правилно и законосъобразно.

Неоснователно е възражението в жалбата за изтекла погасителна давност за задълженията за лихви.

Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 - годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10 - годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Като правна последица от действието на така споменатите разпоредби за давността, с изтичането на давностните срокове по чл. 171 от ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане, за което тези срокове са изтекли.

На основание чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ невнесените в срок данъци и такси се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. Лихвите, като акцесорно задължение, съществуват докато съществува и главното задължение и е неделимо от него и текат от деня на падежа, до деня на плащане на задължението, независимо дали плащането е извършено по доброволен път или по принудителен ред, предвиден в ДОПК.

Съгласно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК ТБО е публично общинско вземане, а за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва - чл. 175 от ДОПК. Задължението за лихви е акцесорно и винаги е свързано с изискуемо вземане за главница, за която се дължат лихви, в този смисъл е разпоредбата на чл. 175. ал. 1 от ДОПК. В тази връзка е неоснователно искането за приложението на общата тригодишна давност за лихвите, тъй като в случая приложима е погасителната давност, предвидена в ДОПК.

Поради изложените съображения разглежданата жалба се явява неоснователна и ще трябва да бъде отхвърлена.

Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1, предл. последно от ДОПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Родопа-Пазарджик” АД – Пазарджик, подадена чрез председателя на СД Ф. Н. Ц. против акт за установяване на вземания за такса битови отпадъци № 13-47-9 от 10.08.2011 г., издаден от старши инспектор в сектор “Ревизии” към отдел “МДТ” при Община Пазарджик, в частта му, потвърдена с Решение № 13-47-9/17.09.2011 г. на началник отделМДТ в Община Пазарджик.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

                                                    

 

                                       СЪДИЯ:/п/