Р Е Ш Е Н И Е

 

4/19.1.2012г.

 

гр. Пазарджик, 19.01.2012 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – VІІ административен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари, две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

 

 

 

при секретар

Я.В.

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело780 по описа на съда за 2011 г.

                                                  

Производството е по реда на чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата и е образувано по жалбата на Н.Д.Т. *** против Заповед № 49 от 07.10.2011 г. на Началник група “АНД” при сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Пазарджик, за налагане на принудителна административна мярка – отнемане на свидетелство за управление на МПС.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, тъй като същата противоправно ограничава правата на жалбоподателя. Издадена е в нарушение на материалния закон и противоречие на духа на същия. Моли се да бъде постановено решение, с което да се отмени оспорената заповед и да бъде разпоредено връщането на свидетелството за управление на МПС и контролен талон. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Б., който моли наложената принудителна административна мярка да бъде отменена и да се постанови връщане на свидетелството за правоуправление на МПС. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началник група „АНД” при сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Пазарджик се явява лично. Тварди, че принудителната административна мярка е правилно наложена. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

На жалбоподателят е наложена принудителна административна мярка – отнемане на свидетелство за управление на МПС с мотива, че същият като водач на МПС е загубил правоспопособността си поради отнемане на всички контролни точки по смисъла на чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Із-1959/07 на МВР, поради което на основание чл. 171, ал. 1 т. 4 от същия закон е издал обжалваната заповед. Същата е връчена на 07.10.2011 г. лично на адресата й, като в законоустановения срок против заповедта е подадена жалба с вх. № 3590 от 18.10.2011 г. до Административен съд гр. Пазарджик.

По делото са представени заверени копия от наказателни постановления, издадени на Н.Д.Т., както следва: НП № 2565/07 от 02.07.2007 г., с което са отнети 12 контролни точки, връчено на 15.02.2008 г.; НП № 1061/08 от 11.04.2008 г., с което са отнети 3 контролни точки, връчено на 23.12.2008 г.; НП № 1664/10 от 16.12.2010 г., с което са отнети 7 контролни точки, връчено на 21.01.2011 г.; НП 7664/06 от 10.11.2006 г., с което са отнети 2 контролни точки – не е връчено; НП № 000005 от 16.01.2008 г., с което са отнети 3 контролни точки, връчено на 26.08.08 г.; НП № 001790 от 10.07.2008 г., с което са отнети 3 контролни точки – не е връчено; НП № 002854 от 20.11.2009 г., с което са отнети 4 контролни точки, връчено на 25.03.2010 г.; НП № 1192/2009 г. от 12.10.2009 г., с което са отнети 4 контролни точки, връчено на 07.06.2010 г. и НП № 9270/07 от 10.08.2007 г., с което са отнети 6 контролни точки, връчено на 15.02.2008 г.

По делото е представена справка за контролните точки издадена на 21.10.2011 г. от сектор КАТ при ОДП гр. Пазарджик, от която е видно  колко контролни точки са отнети по гореизброените наказателни постановления. При максимален брой точки – 39, с колкото разполага водача на МПС, съгласно разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г., на същия са отнети общо 48 контролни точки, при което към момента на издаване на обжалвания административен акт според административния орган жалбоподателят е разполагал с нула контролни точки. Установи се, че в справката е допусната техническа грешка, като е записано, че по НП № 9270 от 10.08.2007 г. са отнети 10 контролни точки, а видно от представения оригинал на посоченото наказателно постановление са отнети само 6 контролни точки.

По делото е открито производство по оспорване на изброените по-горе наказателни постановления. За установяване на връчването им по делото е допусната съдебно-почеркова експертиза, чието заключение като неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно изготвено. Предмет на изследване на вещото лице са били всички наказателни постановления – представени по делото, с които са отнети контролни точки на жалбоподателя. В отговор на поставените въпроси вещото лице е констатирало, че Н. Д. Т. е положил подписа си за “получих препис” в НП с №№ 2565/02.07.2007 г., 9270/10.08.2007 г. и 1664/16.12.2010 г. За НП № 1192/12.10.2009 г. вещото лице е заявило, че жалбоподателят вероятно е положил подписа си за “получил препис”, като в съдебно заседание уточни, че подписът по-скоро е положен, отколкото не е положен. По отношение на НП №№ 05/16.01.2008 г., 1061/11.04.2008 г. и 2854/20.11.2009 г. вещото лице е заключило, че Н. Д. Т. не е положил подписа си за “Получил препис”.

При така установеното от вещото лице, съдът приема, че НП с №№ 2565/02.07.2007 г., 9270/10.08.2007 г., 1664/16.12.2010 г. и НП № 1192/12.10.2009 г. са редовно връчени лично на Н. Д. Т.. Съгласно разпоредбата на чл. 64, б. ”б” от ЗАНН, наказателните постановления влизат в сила, в случай, че не са били обжалвани в законоустановения срок. При тези данни, следва да се приеме, че същите са влезли в законна сила, тъй като са редовно връчени на адресата и за тях липсват данни да са обжалвани. Влизането в сила на наказателните постановления предполага, че същите са породили правните си последици, една от които е отнемане контролните точки на водача, които в случая са общо 29.

По отношение на НП 7664/06 от 10.11.2006 г., с което са отнети 2 контролни точки и НП № 001790 от 10.07.2008 г., с което са отнети 3 контролни точки, съдът приема, че не са влезли в законна сила, тъй като не са връчени на нарушителя. Този въпрос не е спорен между страните. Върху представените по делото екземпляри на наказателни постановления е видно, че липсва подпис за “получил”, а и в съдебно заседание административния орган заяви, че същите не са връчени на нарушителя, но дължимите глоби са внесени. При това положение съдът намира, че посочените две наказателни постановления не са влезли в законна сила, тъй като не са редовно връчени, съгласно разпоредбите на чл. 58 от ЗАНН и не са породили съответните правни последици. Фактът, че глобите по тях са платени не означава, че административнонаказващият орган се освобождава от задължението си по чл. 58 от ЗАНН за връчване на наказателното постановление, от която дата започва да тече и срокът за обжалването му. Освен това плащането на глоба по наказателно постановление не лишава нарушителя от възможността да упражни правото си на жалба в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Видно от заключението на вещото лице останалите три НП с №№ 05/16.01.2008 г., 1061/11.04.2008 г. и 2854/20.11.2009 г. също не са редовно връчени на нарушителя. Експертизата установи, че Н. Д. Т. не е положил подписа си върху посочените наказателни постановления за “Получил препис”. Нередовното връчване на наказателните постановления следва, че същите не са влезли в законна сила и не са породили съответните правни последици, една от които е отнемане контролните точки на водача, които в случая са 10.

При това положение съдът намира, че при налични 39 контролни точки, съгласно разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г., на жалбоподателя следва да бъдат отнети общо 29 контролни точки, при което към момента на издаване на обжалвания административен акт същият е разполагал с 10 контролни точки, а не както твърди административния орган с нула точки.

Ето защо, съдът намира, че подадената жалба е основателна и ще следва да бъде уважена, като Заповед № 49 от 07.10.2011 г. на Началник група “АНД” при сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Пазарджик, като незаконосъобразна ще следва да се отмени.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за основателно своевременно направеното искане на процесуалния представител на жалбоподателя, за присъждане на направените по делото разноски, като ще следва да се осъди ОД на МВР гр. Пазарджик да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 260 /двеста и шестдесет/ лева, от които 10 лева - за внесена държавна такса и 250 лева – за вещо лице.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 49 от 07.10.2011 г. на Началник група “АНД” при сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Пазарджик, за налагане на принудителна административна мярка – отнемане на свидетелство за управление на МПС.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пазарджик да заплати на Н.Д.Т. *** направените по делото разноски в размер на 260 /двеста и шестдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

СЪДИЯ :

/п/