Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 31/2.2.2012г.

гр.Пазарджик, 02.02.2012г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пазарджик – ІХ състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТЕФКА КЕМАЛОВА

 

 

при секретар

Т.С.

разгледа докладваното

от съдия

СТЕФКА КЕМАЛОВА

административно дело805 по описа на съда за 2011г.

 

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ и е образувано по жалба на Х.В.Б. *** против Заповед № ДК-02-ЮЦР-447/17.08.2011г. на Началника на РДНСК – Южен централен район, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “Масивна ограда”, находяща се в УПИ ХVІІ-4289, кв.85 по плана на гр.Велинград.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при съществени процесуални нарушения и в нарушение на закона.

В съдебно заседание, жалбата се поддържа от пълномощници – адвокатите Л. и Х., които молят за отмяна на оспорената заповед.

За ответника – началника на РДНСК – ЮЦР се явява юрисконсулт Б., която оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено следното от фактическа страна :

Установи се, че по отношение на процесната ограда е имало и друго предхождащо настоящото административно и съдебно производство. Със Заповед № 667/07.06.20004г. на Кмета на Община Велинград е било наредено на В. И. Б. /наследодател на жалбоподателя/ да премахне оградата, находяща се в УПИ ХVІІ-4289, кв.85 по плана на гр.Велинград. Тази заповед е влязла в законна сила след съдебното й обжалване, като съдът е приел, оградата за незаконно построена и подлежаща на премахване, видно от решение по адм.дело № 1256/2004г. на Окръжен съд – Пазарджик, оставено в сила с решение № 5215/06.06.2005г. по адм.дело № 3353/2005г. по описа на ВАС.

Освен това е налице и влязъл в сила отказ за узаконяване на оградата. По делото са представени Становище № 008-04-193/06.03.2003г. на главния архитект на Община Велинград /на л.35/ и Решение № 4/28.03.2003г. на Началника на РДНСК гр.Пазарджик /на л.36-38/, с което отказът на главния архитект да узакони оградата е бил потвърден.

Настоящото административно производство е стартирало по повод подадена жалба от Ц. К. – собственик на имота, в който се намира процесната ограда – УПИ ХVІІ-4289, кв.85 по плана на гр.Велинград съгласно Нотариален акт № 48, том І, н.д. № 90/1988г. Действително в административната преписка се съдържат два констативни акта, съставени по реда на чл.225, ал.3 от ЗУТ - Констативен акт № 265/28.10.2010г. и Констативен акт № 15/19.01.2011г., и двата съставени от  длъжностни лица при РДНСК – ЮЦР, Сектор Пазарджик. Констатиран е строеж, собственост на наследниците на В. И. Б., изпълнен в отклонение на издадено разрешение за строеж, представляващ масивна плътна ограда с дължина 10 л.м. и височина 2,50м., изпълнена от 4 броя стоманобетонни колони с размери 25см.х25см. над ивична основа с височина 0,60м. от кота терен, между колоните с тухлена зидария от тухли четворки. И двата констативни акта са съставени в отсъствие на лицата, собственици на строежа, като същите са им съобщени по реда на § 4 от ДР на ЗУТ. Във втория по време Констативен акт № 15/19.01.2011г. изрично е отразено, че същият заедно с Констативен акт № 265/28.12.2010г. са основание за започване на административно производство по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ. Против Констативен акт № 15/19.01.2011г. е било подадено писмени възражения от Х.В.Б.. Последвало е издаване на процесната заповед от Началника на РДНСК - ЮЦР, упълномощен за това със Заповед № РД-13-446/01.11.2010г.  на Началника на ДНСК – София. Заповедта е била съобщена на Х.В.Б. по пощата на 29.09.2011г., видно от известието за доставянето й, като в срок против заповедта е била подадена жалбата до съда.

По делото е представено Разрешение за строеж № 54/26.04.2002г. издадено от гл.архитект при Община Велинград и Протокол № 21/07.05.2002г. за определяне на строителна линия и ниво, с които е разрешено на М. А. Б. /В. И. Б./ да изгради масивна ограда на източната регулационна линия на имота му – УПИ № ІХ-4288, кв.85 по плана на гр.Велинград. Контролните органи са приели процесната ограда за незаконно изградена, тъй като са установили, че същата не се намира на източната регулационно линия на имота на жалбоподателя, а попада изцяло в съседния имот – УПИ ХVІІ-4289, който е собственост на Ц. К., тоест оградата е изградена в отклонение на издаденото разрешение за строеж. Това обстоятелство се потвърди и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, която не бе оспорена от страните и която съдът цени като компетентно изготвена.

Експертизата установява още, че съгласно обезсиления кадастрален и регулационен план на гр.Велинград от 1987г. до югоизточната граница на имот пл.№4288 е била проектирана улица – тупик за обслужване на съседен имот с пл.№ 4291, но че тази улица не достига и не граничи с изградената ограда. Към заключението си вещото лице е представило комбинирана скица, върху която със син цвят е отразена регулационната и кадастралната/имотна/ граница между УПИ ІХ-4288 и УПИ ХVІІ-4289 по сега действащия план на гр.Велинград от 2004г. , като видно и от същата е, че процесната ограда не съвпада с тази граница, а се намира изцяло в УПИ ХVІІ-4289.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от разпита на свидетеля С.Б. Б. се установява, че процесната ограда е строена през 60-те години на миналия век. Не е спорно по делото обстоятелството, че оградата е била възстановена и изградена в този си вид след 20002г. след издаденото разрешение за строеж. 

От изложената фактическа обстановка могат да бъдат направени следните правни изводи :

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От страна на жалбоподателя не бяха оборени констатациите на контролните органи за това, че процесната ограда е била реализирана незаконно – в отклонение на издаденото Разрешение за строеж № 54/26.04.2002г. на гл.архитект при Община Велинград. Установи се, че вместо по източната регулационната граница на имота на жалбоподателя, оградата попада изцяло в съседния чужд имот, като ирелевантно за настоящия правен спор е твърдението за наличието на спор за материално право.

Освен това по делото се установи, че по отношение на същата ограда, съдът вече се е произнасял по законността на изграждането й, като е приел, че е незаконно построена. Налице е и влязъл в сила отказ за узаконяването й, издаден от главния архитект на Община Велинград. Съгласно § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, незаконните строежи, за които производството по узаконяване е приключило с влязъл в сила отказ за издаване акт за узаконяване, се премахват по реда на чл.225 ЗУТ. В този смисъл е константната практика на ВАС /Решение № 5140 от 12.04.2011 г. по адм. д. № 13829/2010 г., II о./.

С оглед на горните съображения, настоящият съдебен състав счита, че  са налице материалноправните предпоставките по чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ, за подлежащ на премахване строеж.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и е мотивирана - съдържа фактически и правни основания. Издадена е въз основа на констативен акт, съставен съгласно изискванията на чл.225, ал.3 ЗУТ от служители на РДНСК. Обстоятелството, че са съставени два констативни акта, в които обаче не се съдържат противоречиви констатации, в никакъв случай не представлява нарушение на административно-производствените правила, както се твърди в жалбата. Не представлява съществено нарушение и начинът им на съобщаване – по реда на § 4 от ДР на ЗУТ, тъй като констативният акт е подготвителен документ и не подлежи на самостоятелно обжалване, така както заповедта, издадена въз основа на него. Именно в жалбата си до съда против крайния акт, жалбоподателят е могъл да изрази всичките си възражения, в това число и против констатациите на контролните органи.

С оглед изложените мотиви, съдът счита, че обжалваният административен акт е законосъобразен, поради което жалбата против него като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати в полза  РДНСК - Южен централен район юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, пр. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІХ състав

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.В.Б. *** А против Заповед № ДК-02-ЮЦР-447/17.08.2011г. на Началника на РДНСК – Южен централен район.

 

ОСЪЖДА Х.В.Б. *** Ада заплати в полза на РДНСК - Южен централен район юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                              СЪДИЯ:/П/

 

        ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 7644 от 30.05.2012г. по адм.  д. № 3787/2012 на ВАС София-Второ отделение:

        ОТМЕНЯ протоколно определение с дата 11.04.12г., с което е даден ход по същество в производството по адм. д.№ 3787/12 по описа на Върховен административен съд.

        ОСТАВЯ без разглеждане като процесуално недопустима касационната жалба на адв.  Л., пълномощник на Х. В. Б. от гр. Велинград, ул. "Н. В, подадена против решение №31/02.02.12г. по адм. д.№ 805/11г. по описа на Административен съд Пазарджик.

        ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 3787/12г. по описа на Върховния административен съд.

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд с частна жалба, подадена в седмодневен срок от съобщаването на касационния жалбоподател по реда на чл. 138 АПК.