Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 84/29.2.2012г.

гр.Пазарджик, 29.02.2011г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пазарджик – ІХ състав, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТЕФКА КЕМАЛОВА

 

 

при секретар

Т.С.

разгледа докладваното

от съдия

СТЕФКА КЕМАЛОВА

административно дело № 894 по описа на съда за 2011г.

 

         Производството е по реда на чл.118 от КСО и е образувано по жалба на М.С.С. *** против Мотивирано решение № 35/20.10.2011г. на и.д. директора на РУ”СО” гр.Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № ********** ПР- 339/01.06.2011г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. С потвърденото разпореждане на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен, по изложени в същата съображения, които са свързани с неправилното  категоризирането на трудовия стаж на жалбоподателя, изработен в “Павец – Чаира”, понастоящем “Стройнжект” АД. Твърди се, че за този стаж следва да намери приложение разпоредбата на чл.104, ал.3 от КСО, при което на М.С.С. следва да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с пълномощник – адвокат Ч. Ч., който поддържа жалбата и моли да бъде отменено оспореното мотивирано решение на директора на РУ”СО” гр.Пазарджик и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

За ответника директора на РУ”СО” гр.Пазарджик, се явява адвокат Г. С.-Ц., която оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и наведените от страните доводи, приема за установено следното от фактическа страна :

         Производството пред административния орган е започнало със заявление вх. № МП – 32994/06.12.2010г., с което М.С. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са били приложени съответните документи, установяващи стажът му – удостоверения обр. УП – 2, обр. УП – 3, обр. УП - 30, трудова книжка, военна книжка.  Представен е акт за прекратяване на трудовия договор на заявителя, считано от 01.11.2010г.

С разпореждане № ********** ПР-339/01.06.2011г. на ръководител “Пенсионно осигуряване” при РУ”СО” гр.Пазарджик, на М.С.С. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с мотива, че лицето не отговаря на изискванията на § 4 от ПЗР на КСО, тъй като към датата на заявлението – 06.12.2010г. има общ брой точки – 96 – 03 - 15, тоест няма изискващите се 100 т. за мъжете съгласно чл.68 от КСО. Стажът на жалбоподателя  е определен както следва : стаж от І категория - 10г. 03м. 09 дни; стаж от ІІ категория - 09г. 11м. 15 дни и стаж от ІІІ категория - 12г. 10м. 27 дни, който превърнат към трета категория труд е изчислен на 42г. 05м. 23 дни. Изрично в разпореждането е посочено, че стажът на М.С. по удостоверението от 17.06.2011г. от “Стройинжект” АД гр.София е взет от първа категория труд и е превърнат в трета по реда на чл.104, ал.2 от КСО /три години І категория труд се превръщат в пет години от ІІІ категория труд/. Разпореждането е било съобщено на адресата му на 10.08.2011г. и в срок е било обжалвано пред директора на РУСО гр.Пазарджик, като в жалбата е изказано несъгласие с начина на изчисляване на трудовия стаж положен под земята съгласно удостоверението от “Стройинжект” АД.

Жалбата против разпореждането е оставена без уважение с Мотивирано решение № 35/20.10.2011г. на и.д. директора на РУ”СО” гр.Пазарджик, определен за такъв със Заповед № 44/16.02.2010г. В мотивите на решението е прието, че нормата на чл.104, ал.3 от КСО е неприложима за стажът му съгласно УП 3 № 241-156/17.06.2011г. издадено от “Стройинжект” АД, тъй като длъжностите, които е заемал жалбоподателя не били въведени в отделни участъци. Мотивираното решение е връчено на 01.11.2011г., като в законоустановения 14-дневен срок е било обжалвано пред съда.

По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и ценена от съда, от която се установява следното : след проверка на платежните ведомости, отразени в издаденото от “Стройинжект” АД удостоверение, се установява, че М.С. е работил под земята в различни подземни обекти в тунелното строителство на “Павец – Чаира”, като за заеманите от него длъжности е получавал допълнително заплащане за вредни условия на труд, при работа в силикозоопасна и йонизираща среда и е получавал подземен клас към възнаграждението. Вещото лице е изчислило, че общия брой точки /стаж и възраст/ на жалбоподателят е 109 точки, при условие, че стажът му под земята се приеме като такъв по чл.104, ал.3 от КСО. Не е установено обстоятелството дали предприятието през процесния период  е имало участъкова структура.

Разпитан е свидетелят М.С. Т., който също е работил в “Павец – Чаира” от 1969г. до 1990г. относно характера на работата, която е изпълнявал жалбоподателя. Същият установява, че и трите заемани от жалбоподателя длъжности “инжектьор”, “шофьор на ЗИЛ – подземен” и “торкетист”, са се изпълнявали под земята - в тунел, с цел изграждането му.

          При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена при условията и в срока на чл.118 от КСО от лице, чийто права и законни интереси са засегнати поради, което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Не са спорни по делото фактите относно заеманите от жалбоподателя длъжности и съответните периоди, през които ги е изпълнявал. 

         Спорният момент по делото е свързан с категоризирането на труда на М.С.С. положен като “инжектьор – подземен”, “шофьор на ЗИЛ – подземен” и “торкетист – подземен” в “Павец Чаира”, чийто правоприемник е “Стройинжект” АД за периода от 04.05.1981г. до 13.08.1991г. Според административния орган този стаж е такъв от  първа категория, за който е приложима нормата на чл.104, ал.2 от КСО и се превръща в трета категория при съотношение 3:5. Според жалбоподателя този стаж следва да се отнесе под нормата на чл.104, ал.3 от КСО, така, че една година стаж да се превърне в три години от трета категория. В оспореното решение е прието, че хипотезата на чл.104, ал.3 от КСО не може да се приложи, тъй като длъжностите, които е заемал жалбоподателя не били въведени в отделни участъци. Съдът не споделя този извод поради следните съображения :

От представените по делото документи и от изслушаната експертиза безспорно се установи, че  трудът на жалбподотеля  като “инжектьор – подземен”, “шофьор на ЗИЛ – подземен” и “торкетист – подземен” в тунелното строителство на “Павец Чаира” е свързан с работа под земята, за който труд е получавал подземен клас към възнаграждението. Този факт не е и спорен между страните. Под хипотезата на чл.104, ал.3 от КСО попадат “работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство”. В тази норма липсва изискване съответната длъжност да е въведена в отделен участък, както неправилно е приел административния орган. Водещото е изпълнението на длъжността да е свързано с работа под земята. Именно това е критерият за приложимостта на чл.104, ал.3 от КСО, в който смисъл е съдебната практика на ВАС /Решение № 8218 от 09.06.2011г. по адм. дело № 16174/2010г., VІ о./.

С оглед на горните мотиви основателно е възражението на жалбоподателя, че трудът му в тунелното строителство на “Павец чаира”, който е общо 10 г. 03 м. и 09 дни е такъв по смисъла на чл.104, ал.3 от КСО, така, че една година осигурителен стаж да се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия, М.С. е имал навършени 53 г. 09 м. и 22 дни, а след преизчисляване на спорния трудов стаж под земята от вещото лице при условията на чл.104, ал.3 от КСО, общия му трудов стаж към трета категория стаж става 56 г. 2 м. и 6 дни, следователно общия брой на точките /стаж плюс възраст/ става 109 – 11 – 28. Следователно са налице условията на § 4, ал.2 от ПЗР на КСО, съгласно който до 31 декември 2014г. включително лицата, които имат 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл.104, ал.3, могат да се пенсионират преди навършване на възрастта по чл.68, при условие че имат сбор от възрастта и осигурителен стаж 90 точки и 52-годишна възраст за мъжете и 47-годишна възраст за жените.

С оглед на горните факти и съждения, съдът счита, че жалбоподателят отговаря на условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал.2 от ПЗР на КСО, поради което жалбата му е основателна. Обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, а преписката, образувана по заявление вх. № МП – 32994/06.12.2010г., подадено от М.С.С. следва да се върне на РУ”СО” гр.Пазарджик за ново произнасяне от компетентните длъжностни лица, при съобразяване с мотивите на настоящото съдебно решение.

С оглед изхода на делото, основателно е искането на жалбоподателя чрез неговия пълномощник за присъждане на сторените от него съдебно-деловодни разноски, с оглед на което ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати сума в общ размер на 510 лева, от които 10 лева държавна такса, 250 лева, платени за адвокатско възнаграждение и 250 лева за възнаграждение на вещото лице. Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника, че разноски в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат, тъй като не била спазена нормата на чл.80 от ГПК. Съгласно тази разпоредба не представянето на списък с разноските до приключване на последното заседание в съответната инстанция, води като последица след себе си само ограничаване правото на жалба на решението в частта му за разноските, но не означава, че не следва да се присъждат такива.

Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, ІХ състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Мотивирано решение № 35/20.10.2011г. на и.д. директора на РУ”СО” гр.Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № ********** ПР- 339/01.06.2011г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване и

ВРЪЩА преписката на РУ”СО” гр.Пазарджик за ново произнасяне  по заявление вх. № МП – 32994/06.12.2010г., подадено от М.С.С., при съобразяване с мотивите на съдебното решение.   

 

ОСЪЖДА директора на РУ”СО” гр.Пазарджик да заплати от бюджета на управлението на М.С.С. ***, сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.  

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ :/П/