Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 78 / 22.2.2012г.

 

гр. Пазарджик

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пазарджик, ІІ състав, в открито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година, председателствано от

 

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

 

при секретаря Я.В., като разгледа АХД № 898 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по постъпила искова молба с вх. № 4231/23.11.2011 г. от А.Б.Т. *** срещу ДНСК – София. В същата е посочено правно основание чл. 49 от ЗЗД, но с оглед изложените обстоятелства и аргументи следва да бъде квалифицирана като искова молба на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), доколкото се претендира настъпването на твърдените имуществени вреди вследствие на отменената като незаконосъобразна Заповед ДК-02-П-43/02.11.2009 г. на Началника на РДНСК-Пазарджик .

В посочената молба ищцата твърди, че е претърпяла имуществени вреди в размер на 4 935 лв., които са следствие от незаконосъобразен, отменен по съответния ред, административен акт на длъжностни лица на ДНСК – София. Вредите се изразявали в похабяване и деформация на кофраж и арматура, изплащане на непредвидени наеми за метални кофражни платна, течове в действащ магазин за хранителни стоки, вследствие на което не е получен наем за магазина – всички вследствие на спиране на строежа поради незаконосъобразната и отменена по съдебен ред Заповед № ДК-02-П-43/02.11.2009 г. на Началника на РДНСК-Пазарджик. Поради това се иска присъждането на имуществени вреди в размер на  4 935 лв., ведно със законната и мораторна лихва върху сумите, считано от 09.09.2009 г. до датата на окончателното им изплащане. Претендира се присъждането на направените по настоящото дело разноски.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, заема становище, с което оспорва така предявения иск, като неоснователен и недоказан и моли той да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за основателност на предявената искова молба. Счита, че ищцата доказва претърпените имуществени вреди, както по основание, така и по размер.

 

Съдът, след като събра относимите към спора гласни и писмени доказателства, като взе предвид становището на страните, установи от фактическа страна следното:

 

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че със Заповед № ДК-02-ПЗ-43 от 02.11.2009 г. на Началника на РДНСК – Пазарджик е наредено премахването на незаконен строеж – “Надстройка на съществуващ магазин”, изпълнен от жалбоподателката в УПИ І-2125, 2114, 2113, кв. 144 по плана на гр. Пещера.

С Решение72/17.02.2010 г. по АХД № 804/2009 г. на Административен съд - Пазарджик, ІІ състав, горепосоченият административен акт е бил отменен изцяло, като с Решение № 8463 от 23.06.2010 г. по АХД № 5445/2010 г. на ВАС, ІІ отделение подадената касационна жалба от страна на сектор Пазарджик при РДНСК – ЮЦР срещу първоинстанционния съдебен акт е оставена без разглеждане като просрочена, а производството по делото е прекратено.

Своите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба за претърпени имуществени вреди, ищцата е доказвала в производството с писмени доказателства и извършена съдебна инженерно-техническа експертиза.

От нейното заключение се уточнява размерът на имуществените вреди – 4 937, 66 лв., както и техническите причини за настъпването им – спирането на строеж, част от обект “Преустройство на две жилищни сгради, в УПИ І-2125, 2114, 2113 в кв. 144 по плана на гр. Пещера.

 

При така установените обстоятелства от правна страна съдът прави следните изводи:

На основание чл. 204, ал. 1 от АПК, искът е допустим като предявен от надлежна страна след влизане в сила на съдебно решение, с което е отменен административен акт.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Под дейност на администрацията за вреди, за които държавата отговаря, следва да се разбира такова действие, бездействие или акт, което има властнически характер и е насочено към възникване на административно отношение между административен орган и граждани. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички тези три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди.

В конкретния случай е налице акт на администрацията, чиято незаконосъобразност е установена по съответния ред – това е първата от трите предпоставки на иска по чл. 1, ал. 1, предл. 1 от ЗОДОВ, която безспорно е налице.

Доказано бе и обстоятелството на претърпяване на имуществени вреди от ищцата в периода 09.09.2009 г. до 23.06.2010 г., техният размер – 4 937, 66 лв., както и техническите причини за настъпването им – спирането на строеж, част от обект “Преустройство на две жилищни сгради, в УПИ І-2125, 2114, 2113 в кв. 144 по плана на гр. Пещера.

На свой ред обаче, недоказана остана причинно-следствената връзка между установените вреди и незаконосъобразния административен акт. Не беше доказано по безспорен начин, че именно този акт е причинил вреди, както се сочи в исковата молба. Съображенията за това са следните.

За незаконен строеж: „Надстройка над съществуващ магазин", находящ се в УПИ-1-2125,2112,2113, кв.144 по плана на гр. Пещера от Началника на РДНСК - Пазарджик е издадена Заповед № ДК-02-Пз-43/02.11.2009г, с която на основание чл.225, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е разпоредено премахването му.

С оглед обжалването на горепосочената Заповед пред Административен съд - Пазарджик от ищцата, действия по изпълнението й от страна на органите на ДНСК не са предприемани, тъй като същата не е сред изрично изброените в чл.217, ал.1 от ЗУТ административни актове, предварителното изпълнение на които е допуснато по силата на закона.

Административен съд - гр. Пазарджик се е произнесъл по жалбата с Решение № 72/17.02.2010 г. /потвърдено с Решение № 8463/23.06.2010 г. по адм.д.№ 5445/2010 г. на ВАС на РБ - Второ отделение/, с които решения заповедта е отменена като незаконосъобразна.

Имайки предвид суспензивния ефект на жалбата срещу Заповед № ДК-02-Пз- 43/02.11.2009г. на Началника на РДНСК - Пазарджик, и отчитайки обстоятелството, че в последствие същата е отменена, не бе доказано да са предприемани каквито и да било действия от страна на органите на ДНСК по привеждането й в изпълнение. Следователно претендираните от ищцата вреди нямат каквато и да било връзка със заповедта за премахване на незаконен строеж, тъй като същата въобще не е изпълнявана.

Следва също да се отбележи, че от страна на ДНСК не е издавана заповед за спиране на строителството по чл.224 от ЗУТ, както е посочило вещото лице в заключителната част на експертизата.

Поради изложеното дотук, предявената искова претенция се явява неоснователна и недоказана и като такава ще следва да бъде отхвърлена.

На осн. чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при този изход на делото ищцата следва да заплати на ответната ДНСК-София юрисконсултско възнаграждение в размер на 436 лв.

 

Воден от горното, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А.Б.Т. *** срещу ДНСК - София за сумата от 4 935 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната и мораторна лихва, считано от 09.09.2009 г. до датата на окончателното им изплащане.

 

ОСЪЖДА А.Б.Т. *** да заплати на ДНСК – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 436 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

СЪДИЯ: /П/