Р Е Ш Е Н И Е

700 / 29.12.2011г.

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд, гр. Пазарджик, V състав, в открито заседание на четиринадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:

 

Председател: Георги Видев

 

при секретаря Т.С., като разгледа докладваното от съдия Георги Видев административно дело № 907, по описа на съда за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалба на И.А.Б. против Отказ за подновяване на разрешения за дейности с ОБВВПИ № 20771 от 27.10.2011 г., издаден от началника на Районно управление Полиция Панагюрище, с който му е отказано издаването на поисканото от него разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие – пистолет “Зиг Зауер” и е иззето същото огнестрелно оръжие, включително 45 броя патрони, както и разрешението за носенето и употребата му. Искането е съдът да постанови решение, с което да отмени обжалвания административен акт и да постанови да му бъдат издадени исканите разрешителни.

Жалбоподателят счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалноправните норми и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изложил е подробна мотивировка пред административния орган, досежно наличието на необходимост от носене на оръжие. От приложените доказателства е видно, че е налице застрашаване на живота или здравето на жалбоподателя и на неговото семейство или на имуществото му. Съгласно практиката на ВАС, за да е налице доказана необходимост за придобиване, съхраняване и носене на огнестрелно оръжие не е необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да е реална и постоянна. Тези съображения се подържат и от процесуалния представител на жалбоподателя в проведеното открито съдебно заседание и в представената писмена защита.

Ответникът - началник на Районно управление Полиция Панагюрище в представеното по делото Съпроводително писмо моли да бъде отхвърлена жалбата и да бъде потвърден изцяло издадения Отказ № 20771 от 27.10.2011 г. При обстоятелственото разглеждане на приложените материали и след извършена проверка в информационните фондове на МВР не са открити данни, че понастоящем физическото лице И.А.Б., семейството му и/или негово имущество са застрашени до степен, налагаща защита с огнестрелно оръжие. Жалбоподателят смесва фактически състави. От отправеното заявление като физическо лице следва, че оръжието е за самоохрана, а впоследствие заявява, че личното оръжие е необходимо за осъществяване на дейност по охрана на имущество на юридическо лице и охраняване на територии, което е недопустимо по действащия ЗОБВВПИ.

         След като прецени събраните доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателят, в качеството си на физическо лице, е подал заявление до ответника за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на пет броя огнестрелни оръжия, между които и пистолет “Зиг Зауер” кал. 9х19, № SPO121744. В заявлението е записано, че оръжията са необходими на жалбоподателя за самоохрана и за ловни цели. Към заявлението е приложена мотивировка относно необходимостта от подновяване на срока на валидност за носене и съхранение на късо бойно нарезно оръжие за самоотбрана и самоохрана. В мотивировката е посочено, че жалбоподателят извършва дистрибуторска дейност към фирма “Палмите”, като при тази дейност превозва стока на голяма стойност и разплащането се извършва кеш, при което носи големи парични средства. В мотивировката се твърди още, че жалбоподателят заедно с кмета патрулира и извършва оглед из селото поради зачестилите кражби и обири на необитаеми къщи. Жалбоподателят твърди в мотивировката също, че като председател на ловно-рибарската дружинка в село Дюлево често извършва оглед и охрана на ловното поле предвид зачестилите бракониерски прояви. Жалбоподателят и дружинката охраняват също гатер с диви прасета и ловни кучета. Административният акт - Отказ за подновяване на разрешения за дейности с ОБВВПИ № 20771 от 27.10.2011 г. е постановен единствено по отношение на едно от огнестрелните оръжия, до които се отнася заявлението на жалбоподателя, а именно по отношение на пистолет “Зиг Зауер”. Като правно основание за издаване на отказа са посочени чл. 58, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, а като фактическо – липсата на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаване на разрешението.

         Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна.

         Правният спор се свежда до това дали е налице доказана необходимост за издаване на ответника на разрешение за съхранение, носене и употреба на конкретно оръжие - пистолет “Зиг Зауер”.

Съдът намира, че такава необходимост не е налице, поради което правилно е постановен отказ:

Становището на жалбоподателя е, че пистолетът му е необходим за самоохрана и самоотбрана, като от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установиха посочените в представената пред административния орган писмена мотивировка обстоятелства, за които той счита, че обосновават тази необходимост.

Според съда посочените обстоятелства не обосновават необходимостта от носене, употреба и съхранение на късо бойно оръжие:

По делото се установи, че жалбоподателят извършва дистрибуторска дейност за юридическо лице притежаващо мандра като получава в брой големи парични суми. Съдът намира, че това обстоятелство не обосновава необходимостта от носене и употреба на оръжие. Паричните средства, получавани при дистрибуторската дейност могат да бъдат превеждани по банков път и чрез използване на банкови карти, който метод е общоприет и се използва във всички стопански сфери. Дистрибуторската дейност не е специфична област, която да изисква непременно използването на пари в брой, каквато е например дейността, свързана с обмяна на валута. От друга страна дистрибуторската дейност се извършва по договор с юридическо лице, като жалбоподателят има качеството на служител на това юридическо лице. При това положение в случай, че е налице евентуална необходимост от охрана на имуществото на дружеството – търговец с огнестрелно оръжие, то в чл. 80, ал. 1 от ЗОБВВПИ, е предвиден специален ред за получаване на разрешение за съхранение на такова оръжие, като в чл. 81, ал. 2 от същия закон е предвидена и възможността за получаване на разрешение за носене и употреба на такова оръжие в полза на служителите на търговеца. Следователно в случая оръжието не би послужило за самоотбрана по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, в който случай е допустимо да бъде дадено разрешение на физическо лице, а за охрана на имуществото на юридическото лице – търговец.

По делото е установено и обстоятелството, че жалбоподателят на доброволни начала извършва дейност по патрулиране и засичане на криминално проявени лица и по охрана на къщи на територията на село Дюлево. Съдът счита, че и това обстоятелство не представлява достатъчно основание за получаване на разрешение за носене и употреба късо огнестрелно оръжие. Преди всичко, за да се извършва охрана на имущество, патрулиране и засичане на лица не е наложително да се носи и ползва огнестрелно оръжие. Охраната на имущество се осъществява преди всичко посредством ограждането и заключването му, а дейността по засичане на криминално проявени лица може да се ограничава до сигнализиране на органите на полицията за извършването на престъпления. От друга страна охраната на къщите в село Дюлево и дейността по патрулиране и засичане на криминално проявени лица не попадат в хипотезата на самоотбрана, предвидена на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, в който случай е допустимо получаване на разрешение за носене и употреба на лично огнестрелно оръжие. Освен това се установи, че извършваната дейност е изцяло на доброволни начала, поради което дори и за извършването ѝ да е наложително използването на огнестрелно оръжие за жалбоподателя не съществува задължение, нито основателна необходимост да извършва тази дейност. За охраната на имуществото отговарят собствениците на имотите, а за засичането на криминално проявени лица – съответните правоохранителни органи.

Тези доводи са валидни и за дейността, която извършва жалбоподателя по охрана на ловното поле и на гатера с диви прасета и ловни кучета. И тази дейност не представлява дейност по самоохрана по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, нито за осъществяването ѝ е наложително използването на огнестрелно оръжие.

Предвид горното съдът намира, че административният орган правилно е постановил отказ за издаване на поисканото от жалбодателя разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. Спазени са и останалите законови изисквания при издаването на обжалвания административен акт, както следва: Началникът на РУП Панагюрище, издал Отказ за подновяване на разрешения за дейности с ОБВВПИ № 20771 от 27.10.2011 г., е именно компетентният да издава такива решения орган, съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Спазени са производствените правила и формата при издаването на административния акт, а именно – издаден е под формата на мотивиран писмен отказ. Издаден е в съответствие с целта на закона при условията на обвързана компетентност.

Следователно обжалваният административен акт е законосъобразен, а жалбата срещу него – неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена, с оглед на което Административен съд, гр. Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на И.А.Б. против Отказ за подновяване на разрешения за дейности с ОБВВПИ № 20771 от 27.10.2011 г., издаден от началника на Районно управление Полиция Панагюрище.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/

 

 

С решение № 12152 от 03.10.2012 г. по адм. дело № 2661/2012 г. на ВАС - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 700/29.12.2011 г. по административно дело № 907/2011 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Решението е окончателно.