Р Е Ш Е Н И Е

№ 163 / 9.4.2012г.

 

гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-Пазарджик, ІІ състав, в открито заседание на девети април през две хиляди и дванадесета година председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Я.В., като разгледа АХД № 974 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

 

Образувано е по постъпила жалба от М.В.У. *** против Заповед № ДК-02-ЮЦР-508/17.08.2011 г. на Началника на РДНСК – ЮЦР, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, “Втори етаж /надстройка/ на вилна сграда364”, находящ се в УПИ І- вилно застрояване, кв. 11, летовищеСв. Константин, община Пещера.

Недоволен от така постановената заповед е останал жалбоподателят, който в подадената жалба и в изявление на процесуалния си представител адвокат Ц. излага доводи за незаконосъобразност на същата, като издадена в противоречие с материалния закон поради настъпили промени в обстоятелствата. Твърди, че е налице одобрено изменение на проект по чл. 154, ал. 2 от ЗУТ за промяна на втория етаж в таван /складово помещение/. Моли се отмяната на заповедта, като се претендира присъждането на сторените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, след като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С Констативен акт44/07.04.2011 г. /л. 15/, съставен от двама служители на РДНСК – ЮЦР, е установено, че строеж, извършен от М.В.У. “Втори етаж /надстройка/ на вилна сграда364”, находящ се в УПИ І- вилно застрояване, кв. 11, летовищеСв. Константин, община Пещера е изпълнен без разрешение за строеж, като издаденото разрешение за строеж № 118/12.11.2010 г. е отменено в частта за “надстрояване” със Заповед № ДК-11-06/15.12. 2010 г. на Началника на РДНСК - ЮЦР/л. 30/. Установено е и строителство без отстъпено право на надстрояване на съществуващата вилна сграда – нарушение на чл. 183, ал. 3 от ЗУТ. Констативният акт е съставен в отсъствието на жалбоподателя и е обявен на заинтересованите страни по реда на § 4, ал. 1, предл. 2 от ДР на ЗУТ, както и лично на жалбоподателя на 12.04.2011 г., като оспорената заповед е издадена на 17.08.2011 г., след изтичане на законоустановения 14-дневен срок за възражения. В посочения срок е постъпило възражение от страна на У. с вх. № Пр-208-00-625/13.04.2011 г. /л. 22/. Същото е прието като неоснователно поради липсата на нови факти и обстоятелства, които да променят направените констатации. В резултат на това Началникът на РДНСК – ЮЦР е издал обжалваната Заповед № ДК-02-ЮЦР-508/17.08.2011 г. В нея като фактическо основание е посочено, че строежът е незаконен, тъй като е извършен без отстъпено право на строеж, без одобрени проекти и без разрешение за строеж.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след като в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът формира следните правни изводи.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма. Съгласно чл. 225, ал. 1 ЗУТ, Началникът на ДНСК, или упълномощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на незаконни строежи или части от тях. В случая е представена писмена заповед № РД-13-446 от 01.11.2010 г. за надлежно и валидно упълномощаване Началника на РДНСК – ЮЦР с правомощията по чл. 225, ал. 1, т. 10 от ЗУТ.

На свой ред, не се установиха съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процесната заповед е издадена въз основа на констативен акт, съставен съгласно изискванията на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, от служители на РДНСК - ЮЦР, като отсъствието на лицето при извършване на проверката е надлежно удостоверено с двама свидетели, неучастващи в проверката и съставянето на констативния акт. Същият е връчен надлежно, като е спазено правото на адресата да възрази в законоустановения срок.

Липсва и противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Надстройката на тавана, при която е обособен тавански етаж, представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. В настоящия случай безспорно бе доказано, че за него възложителят не е имал издадени разрешение за строеж и други строителни книжа, както и че е реализиран без съгласието на безспорния собственик на УПИ – Община Пещера. Неоснователни са аргументите на процесуалния представител на жалбоподателя, че одобреното на 14.10.2011 г. изменение на проектите по чл. 154, ал. 2 и ал. 5 от ЗУТ санира незаконността на надстройката и в тази връзка, същата вече не представлявала етаж-надстройка, а тавански етаж по смисъла на § 5, т. 51 от ДР на ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая безспорно се установи, че към датата на издаване на оспорената заповед са били налице фактическите обстоятелства, описани в констативен акт № 44/07.04.2011 г., а одобрението на изменения проект от главния архитект на Община Пещера е настъпило едва на 14.10.2011 г. Следва да се отбележи също така, че разпоредбата на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ визира отклонения от издадени и влезли в сила разрешения за строеж, а както вече бе посочено разрешение за строеж № 118/12.11.2010 г. е отменено в частта за “надстрояване” със Заповед № ДК-11-06/15.12. 2010 г. на Началника на РДНСК - ЮЦР/л. 30/. Съгласно ал. 5 от същата разпоредба, след издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 се допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл.

 149, ал. 2, въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж. Тези изменения се отразяват със забележка в издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им. В конкретния случай, измененията са допуснати след тяхното реализиране и без доказателства за съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2.

По делото е безспорно също така, през кой период от време е извършен строежа – след 2005 г., /видно от нот. акт № 139 от 12.10.2005 г. /л. 25/ и договор за учредяване на право на пристрояване от 02.12.2005 г. / л. 24/, което прави безпредметно изследването на обстоятелствата, обуславящи неговата търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ.

Видно от приетото по делото заключение на допуснатата СИТЕ, обектът, предмет на оспорената заповед съответства на фактическото състояние на вилната сграда, като не са налице съществени отклонения в описанието й, които да препятстват правилната преценка за това кой точно е обектът, визиран в констативния акт, и оттамкакъв е конкретният предмет на незаконно строителство.

На следващо място, по смисъла на § 5, т. 51 от ДР на ЗУТ "Тавански етаж" е етажът, разположен в подпокривното пространство и ограничен частично или цялостно от покривните плоскости. Противно на аргументите на жалбоподателя, строителни работи за пригаждане на таванския етаж за живеене, изискват строителни книжа, най - малкото заради новите В и К и ел. инсталации, които са реконструкции по т. 44 от § 5 на ДР на ЗУТ и съответно строежи по т. 38 на същия параграф. Липсата на такива книжа прави цялото преустройство незаконен строеж, който подлежи на премахване, както е постановил административният орган.

На свой ред, основателни са аргументите на ответника, по отношение на извършването на надстройката" в периода след 2005 г. без учредено право на надстрояване от страна на собственика на земята – Община Пещера, видно от договора за учредяване на право на пристрояване от 02.12.2005 г. / л. 24/.

Налага се изводът, че е налице незаконен, неузаконяем и нетърпим строеж, извършен без отстъпено право на строеж, без разрешение за строеж и при наличието на влязла в сила Заповед № ДК-11-06/15.12. 2010 г. на Началника на РДНСК – ЮЦР, с която разрешение за строеж № 118/12.11.2010 г. е отменено в частта за “надстрояване” на съществуващата вилна сграда.

С оглед на това, налице са предпоставките по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, за подлежащ на премахване обект.

Оспорената заповед също така съответства на целта на закона да се премахват незаконните строежи.

При така изложените мотиви, съдът счита, че обжалваният акт е законосъобразен, а подадената жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Съобразно изхода на настоящото съдебно производство и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на ответника по делото следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство от юрисконсулт. Предвид обстоятелството, че се касае до изпълнение на задължение във връзка със службата, присъденото възнаграждение следва да бъде в минимален размер съгласно правилата на чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като жалбоподателят бъде осъден да заплати на РДНСК – ЮЦР разноски за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 150 лева.

 

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.В.У. *** против Заповед № ДК-02-ЮЦР-508/17.08.2011 г. на Началника на РДНСК – ЮЦР.

 

ОСЪЖДА М.В.У. *** да заплати на РДНСК – ЮЦР разноски за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 150 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

СЪДИЯ:/П/

 

РЕШЕНИЕ №13477/29.10.2012 Г. ПО АДМ.Д. №7319/2012

ОСТАВЯ в СИЛА решение № 163/09.04.2012 г., постановено по адм. д. № 974/2011 г. на Административен съд - гр. Пазарджик. На основание чл. 223 АПК решението е окончателна