Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 264 / 1.6.2012г.

 

Гр. Пазарджик

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав, в публично заседание на осми май, две хиляди и дванадесета година, в състав:                                                            

                                                                     

                                                        Председател: Васко Нанев

                                                                          

при секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 989 по описа на съда за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК във вр. с чл.118, ал.1 от Кодекса за социалното осигуряване/КСО/.

         Делото е образувано по жалба на Т.И.Д. ***, подадена против Мотивирано решение № Ж-112#2/11.10.2011 г. на Директора на РУСО Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-1447-1 от 29.06.2011 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО гр. Пазарджик. С потвърденото с обжалвания административен акт разпореждане е отказано на жалбоподателя отпускането на обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. В жалбата се заявява, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни. Жалбоподателят твърди и развива подробни съображения в насока, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение е отговарял на всички изисквания, посочени в чл.54а от КСО.

Ответникът по оспорването заявява чрез процесуалния си представител, че жалбата е неоснователна, като изказва в съдебно заседание подробни съображения за това. Счита, че няма възникнало трудово правоотношение между жалбоподателя и фирмата „Перфект -НГ”ЕООД, следователно и жалбоподателят няма качествата на осигурено лице по смисъла на чл.10 и §1, т.3 от ДР на КСО.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, намира от фактическа страна следното:

На 27.06.2011 г. оспорващият Т.И.Д. е подал до Директора на РУСО-Пазарджик заявление за парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО. Към заявлението жалбоподателят е приложил служебна бележка за регистрация в Бюро по труда – гр. Пазарджик, в уверение на това, че е регистриран като безработен, заповед за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, както и трудова книжка. На 29.06.2011 г. ръководителят на осигуряването за безработица е постановил отказ за отпускане на исканото парично обезщетение, като същият е мотивиран по следния начин: Извършена е проверка на осигурителя “Перфект НГ” ЕООД, като е съставен констативен протокол. Съгласно данните в информационната система на НОИ и установените при проверката факти и обстоятелства /липсват доказателства за осъществявана дейност от дружеството/, за лицето не е възникнало задължение за осигуряване при посочения осигурител, т.е. то не е осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Така постановеният отказ е обжалван по реда на чл.117 от КСО пред Директора на РУСО – Пазарджик. Същият се е произнесъл по жалбата с мотивирано решение на 11.10.2011 г., като е потвърдил оспореното разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица. За да потвърди отказа директорът на РУСО е приел, че от съставените констативни протоколи за извършени проверки е установено, че „Перфект - НГ” ЕООД гр. Пазарджик не е осъществявало дейност и всички работници и служители в него не са осигурени по смисъла на чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, в това число и жалбоподателят Д., който е представил трудова книжка с оформено прослужено време във фирмата от 01.11.2010 год. до 25.05.2011 год. Предвид констатираните факти и поради това, че лицето не се счита за осигурено по реда на чл.10 от КСО, тъй като не е доказано упражняване на трудова дейност, за която подлежи на осигуряване, административният орган е приел, че обжалваното разпореждане е законосъобразно и е потвърдил същото. По делото не са налице данни мотивираното решение да е съобщавано на жалбоподателя. След като жалбоподателят е заявил, че подписът на известието да доставяне не е негов съдът е допуснал по делото извършването на съдебно-графологическа експертиза със задача след като се запознае с приетия по делото оригинал на известието за доставяне и вземе образец от подписа на жалбоподателя да даде отговор на въпроса изписаното име Т. Ив. Д. в графата „попълва се от получателя” и положеният подпис изпълнени ли са от оспорващия. Вещото лице е представило заключение и потвърдило същото в съдебно заседание на 13.03.2012 г., че Т.И.Д. не е написал ръкописния текст „Т. Ив.Д.” в известие за доставка № 1100014314568/14.10.2011 г., както и че същият не е положил подписа за получател на същото известие. Предвид изложеното съдът приема, че обжалваният административен акт не е съобщаван по предвидения в чл.61 от АПК ред на оспорващия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има интерес от оспорването, и се явява допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Съгласно действащата редакция на нормите на глава четвърта „а” от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица” най – малко девет месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване. Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на НОИ, като същото се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако заявлението е подадено в тримесечен срок от тази дата и лицето се е регистрирало като безработно в агенцията по заетостта в срок седем работни дни от тази дата. Единственият спорен въпрос между страните е притежавал ли е оспорващият към датата на прекратяването на трудовото правоотношение качеството на осигурено лице по изискването на чл.54а от КСО. За да има право на исканото обезщетение за жалбоподателя следва да са внесени или дължими осигурителни вноски за времето и сроковете, посочени в чл.54а, ал.1 от КСО. В съдебно заседание, проведено на 13.03.2012 г., съдът е открил производство по оспорване истинността на подписите за „работник/служител” под трудов договор, представен в оригинал по делото. От приетото заключението на назначената по делото съдебно – графологическа експертиза е видно, че Т.И.Д. не е положил подписа си за „работник/служител” в Трудов договор № 9, с дата 01.11.2010 г., обект на експертизата. С оглед на което съдът намира, че оспорването с правно основание чл.193 от ГПК е успешно и същият трудов договор следва да бъде изключен от доказателствата по делото. Съгласно чл.61, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа. Чл. 62, ал.1 от КТ разпорежда трудовият договор да се сключва в писмена форма, от което следва, че писмената форма е форма за действителност на трудовия договор. Вследствие изключването на представения оригинал на трудов договор от доказателствата по делото настоящият съдебен състав намира възникването на трудовото правоотношение на оспорващия с едноличното търговско дружество за недоказано. Не е доказан фактът, че оспорващият Д. е бил нает по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от КСО, от което следва, че жалбоподателят не е доказал датата на възникването на осигуряването и неговата продължителност. Съдът намира, че жалбоподателят не е осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от КСО, вследствие на което не са налице предпоставките за упражняване на правата по чл.54а от КСО.

От изложеното следва, че обжалваното мотивирано решение е законосъобразно, издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответсвие с материално правните разпоредби и целта на закона, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.

Воден от горното, и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК и чл.194, ал.3 във вр. с чл.144 от АПК, Административен съд-Пазарджик, ІІІ състав

 

РЕШИ

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.И.Д. ***, подадена против Мотивирано решение № Ж-112#2/11.10.2011 г. на Директора на РУСО Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-1447-1 от 29.06.2011 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО гр. Пазарджик.

Признава за неистински Трудов договор №9, с дата от 01.11.2010 г., сключен между фирма “Перфект-НГ”ООД и Т.И.Д., изключва го от доказателствата по делото и изпраща същия, ведно с препис от настоящето решение на Районна прокуратура гр. Пазарджик.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                        Съдия: /п/

 

 

 

РЕШЕНИЕ № 15462/05.12.2012г. НА ВАС СОФИЯ,Шесто отделение, ПО АДМ.ДЕЛО № 9079/2012г. : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 264 от 01.06.2012г. по административно дело № 989/2011г. на Административен съд - Пазарджик. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.